Kредитна карта на 14 години

Kak се връзва постоянното увеличаване на лимита с харченето колкото можеш да си позволиш, самоконтрола и финансовата дисциплина при децата?

Когато реша да отида на психолог, това със сигурност няма да отида при теб. А сега ти отговарям , че това не е твоя работа. От кога трябва да се дават обяснения защо си пуснал някоя тема? Тъй като нямаш какво да кажеш за кредитните карти аз пък не виждам ти какво правиш в тази тема. 2017 година сме!

Нарича се "самоконтрол" и е изключително важно качество, което се радвам, че притежавам. Не се хвърлям като циганин на социална помощ в началото на месеца и мога да се контролирам, дори да имам 100 000 в картата. За децата обясних сто пъти, че ще сложа лимит от 100 долара. Детето ще се контролира кога и как да ги харчи. Започва се с приучаване към контрол на 100 долара, после ще може да се контролира и при големи суми.

Правила съм го, когато дойдох в Германия и преди да имам немска сметка и карта. Не харчех повече, просто беше неудобство да трябва да следя и да имам винаги пари в брой.
Не ми е ясно къде бих могла да похарча повече с карта. Средно ми се събират 2 големи пазарувания месечно и евентуално 2 по-малки, т.е. максимум 4. Купувам едни и същи продукти общо взето, от едни и същи места. Понеже сметките се събират, когато са големи пазарувания, не ми е удобно да нося 100-150-200 евро в брой, за да си платя пазара, нито пък ме бърка, че ги давам - все ще ги дам - било кеш или не.

За покупки, които са "глезене" и ненужни - те са 10-20 евро на месец, ако ги има изобщо. Не смятам как ги плащам, нито ми оказват такова трагично влияние на бюджета. Дали ще ги направя е въпрос на настроение, а не на това имам ли пари в брой.

За онлайн магазини така или иначе няма как да платя в брой, превеждам сума или по някакъв електронен път плащам.
Когато се налага да си купувам дрехи и обувки (само ако видя необходимост, не обичам да пазарувам дрехи и обувки), пак ще си купя каквото ми трябва, с карта или в брой.

Не виждам как бих похарчила повече с картата, била тя кредитна или дебитна.

За изкушенията: ако ми се дъвчат дъвки, щото съм видяла на касата в магазина примерно, все ще ги сложа в количката, какво е значението дали ще платя с карта? Знам, че мога да си позволя пакет / кутийка дъвки - купувам я, ако не мога - няма да я купя.

Упс, успоредно сме писали с мохито, тя засяга същите въпроси, които и аз, но по-вкратце.  

Къде го  намеси психолога, аз те питам за мотивите ти да пуснеш темата, при положение, че вече си решила. Можеше тихом-мълком да отидеш до банката, да извадиш карта на детето и толкова. Какво ти пука за другите какво мислели, нали ти вече си решила и като гледам, имаш поне десет точки аргументи "за".
Защо да нямам какво да кажа, аз съм икономист по първо висше образование, също и по втора професия, а не прост потребител на банков продукт. В този смисъл съм напълно безпристрастна, по същия начин Дарвин е наблюдавал червеите си.

Криси, на мен ми е ясно, че системата така е направена, че не е удобство, а почти принуда, и това също е един гениален ход, направо си е монопол като топлофикация - няма мърдане без КК, защото и водата си не можеш да платиш иначе, нито почивка да резервираш, нито жилищен кредит да ти дадат. Това, което имах предвид, е че с времето човек се отпуска, решава, че може да си позволи повече и по-често, подкупва се с бонусите, точките, кешбека и посланията за удобство и печалба, плюс други емоционални. И повечето хора се отпускат, то нали затова е цялата реклама и цялото ухажване. Отделно целият потребителски живот на човека е записан - кога, какво и как се разплаща, какви са вкусовете му, колко получава, колко харчи, за какво надхвърля лимита...

За самоконтрола - мисля, че си е до човек.
Винаги имам ДК в мен, но дали ще харча кеш или от нея, няма никаква разлика.
Просто понякога не искам да имам повече кеш вкъщи, тъй като очаквам други постъпления и в момента, ако не нося в мен, плащам с ДК. Самото присътвие на карта не ми е повод да харча повече. В смисъл - не купувам неща, които така или иначе не ми трябват.

Ти изобщо не си потребител на КК - чувала си по рекламите по радио Хоризонт, че има такова животно. И си учила икомоника по времето на комунизма. Колко - три семестъра?
За мен няма никакво значение дали е с карта или кеш - не харча повече, дори имам чувството, че кеш харча повече.

Именно. Това обяснява и мохито от няколко страници.
Към това аз бих добавила и "не купувам неща, които не мога да си позволя", т.е. ако ми се дояде шоколад, това не се дефинира за мен като "трябва", но ще си купя - с карта или не, защото ми се е доял. Защото мога да си го позволя, обаче.

Сложих и лимит от 25 безплатни транзакции на месец - да си ги смята и контролира. Ако ги надвиши, ще плаща по долар на допълнителна транзакция. Може да тегли максимум 20 долара дневно и ще си следи стриктно извлеченията на сайта на банката, така ще следи и дали наистина тя е направила дадена транзакция или не.

В България коя банка предоставя такава карта:

---Няма такса за поддръжка, напротив - има кешбек и постоянно ти увеличават лимита---

Преди 100 години имах КК в БГ, нямах такса, но беше вързана към сметката ми, в която ми превеждаха заплатата. Сигурна съм, че има такива продукти в БГ, въпрос на търсене е.

Точно защото съм търсила питам. Е, не съм ходил по банките, а рових в moitepari.

Правила съм го, напред написах резултата - кеш харча повече.
Ти, доколкото разбра, не си опитвала, тогава защо да вярваме на теб, а не на личния си опит

Чек, благодаря за Пей пал, ще го разуча пак. Помня, че се отказах, защото ми дръпна някакви 2 долара, ама за какво беше вече нямам спомен...

На мене Пощенска банка. Но то си зависи и от кредитното досие на клиента.

Те и в Канада не всички карти са такива. зависи от условията на банката/картата.

Човече, аз не те карам да ми вярваш на мен, независимо дали съм със или без КК. Така или иначе ще повярваш на личния си опит.  Явно ти си от случаите извън нормалната крива, ок. Както писах, за мен нещата с картите не са лични.