Майка му каза "НЕ"

Кати, видях, и е моя грешката - неправилно съм се изразила - "явно не стават за семейство" съм имала предвид щом вече са се провалили с първия си неуспешен опит. За мен семейството включва и деца, а сериозната връзка може да мине и без тях.
Аз също не съм се застраховала срещу провал, но ако ми се случи ще искам сериозна връзка без деца и битовизми. Просто предполагам ще търся партньор, който или не иска деца, или вече има. Но без да създаваме семейство - за мен е излишно натоварване това, при все че първият ми опит е бил неуспешен и децата ми биха страдали от това.

Това с "балансирането" е поредното балканско клише. Има хора, живеят цивилизовано заедно, без драми, навиваници и сръдни, само защото имат различен произход. Сто процента зад конфликтите между доведени братя и сестри стои по някоя дърта баба, която намила за наследства, имоти, "кръвчица", "семка" и други подобни.

Аз имам деца, те имат нужди и желания, изпълняват се според възможностите на родителите. Някои деца са с по-високи изисквания, други с по-малки- научават се, че не са център на Вселената.

Запознахме се преди почти 20 години и след година той дойде да живее в Англия и след още година сключихме брак. Синът ни се роди преди 15.5 години. Дойдохме във Франция когато синът ни беше на почти годинка, защото на мъжо в Англия не му хареса. Имаме и дъщеря, родена във Франция, която след 4 месеца навършва 14г.

Някой писа, че в България законите не били читави. Знам. Точно затова никога не бих имала дете с мъж, който има българско гражданство, дори и да има и други гражданства. Всеки път на излизане граничен контрол ме пита бащата има ли българско гражданство. НЕма и нЕма и да има. И децата нямат. Аз по 60-120лв годишно за декларации няма да давам. А и нямам време да се моткам по нотариуси. България е свободна държава и никой никого не насилва да се жени и да ражда, камо ли там и с българи. Гражданството е част от личния капитал и е нормално да се вземе предвид при избор на партньор, особено ако се предвижда дете. Това си е личен избор.

Ако остана сама с дете бих имала връзки, но без живот в общо жилище и без нови деца. Не са нечитави разведените, а обстоятелствата в живота им правят връзките с човек с дете или с разведен трудни. Разведените мъже и тези с деца често имат издръжки и други, излишни за новата жена, разходи.

От жена с репродуктивни проблеми мъжът може да се отърве много бързо и евтино. Там няма общи деца или други, няма и дълъг общ живот. Разводите по такава причина са леки и много бързи, защото повечето съдии, мъже и жени, гледат на този проблем като на абсолютна пречка за продължаване на брака и на такъв брак като на обречен и загуба на време за нормалния партньор. Единствената пречка за нова връзка би била страх от инфекции, може би.

Емоционални проблеми може да имат хора без връзки и без деца, но и хора с връзки и деца.

basila, колкото е по-голямо детето, толкова по-  не иска нови братя и сестри и това е нормално. Всички деца, които познавам реагират точно така в тази ситуация. Аз също не бях изключение . Става дума за конфликт на интереси. Детето няма интерес от невръстно братче а само загуби - на внимание, жилищна площ, време, пари итн. Нормално е. А тийновете нямат против нови връзки по принцип.

Аз също никога не бих искала друг баща за децата си освен биологичния. Децата ми са с трудни характери и няма нужда от още трудности. Омъжена съм, та говоря хипотетично.
За мен брак между разведени с деца може да просъществува само ако децата са с лесни и сговорчиви характери. Някои хора на това му викат възпитани деца. Но трудни, шумни, изискващи цялото внимание на родителите са невъзможни за отглеждане със нов баща майка.. такова съжителство ще донесе само болка и драма за всички.

Е, най-много родителите да викат:"Бързо, че мойто и твойто бият нашето!" 

christina1980, не съм била шумно или бурно дете. Майка имаше връзка с мъж с дъщеря на моя възраст. Много се харесвахме и разбирахме двете и имам само хубави спомени от излизанията с тях. Мъжът беше галантен, красив и безумно щедър. Няма период от живота ми в който да съм била по-глезена. Подаръци, хотели, уикенди, ежевечерни ресторанти, морета итн. Обожавах дъщеря му и изведнъж изчезнаха от живота ни. По-късно майка ми каза, че той нещо се притеснявал да заживее с друга. Живееше с майка си и дъщеря си а по-малката му дъщеря беше останала с бившата. И миналата година майка ми каза, че всъщност дъщеря му не ни щяла. Не, че не ни харесвала а не искала той да заживее с друга. И сега и той и майка са сами....... Ние порастнахме и заминахме за Англия. Сега дъщеря му е женена в Германия и има 2 деца. аз съм тук а те са си всеки сам. Та така

Кой слуша майка си, кой дъщеря си и накрая кукува сам.

А другата дъщеря? Или тя съвсем без баща си е живяла?
Интересно ми е, ако ти имаше сестра, която да остане при другия родител, а този, с когото живееш, се скъсва да глези материално някакво чуждо момиче, независимо дали ти харесва по принцип, или не (ама колкото и да е готина, не е родната ти сестра все пак), как щеше да се чувстваш? Не се знае и дали другото момиче не е мизерствало в същото това време при майка си.
Но фактът, че изобщо не я броиш за фактор в твоя, а и неговия живот, ми говори много.
Гадно.

Така ангро да се отсъжда не е добре, ама нали в крайна сметка двойката е водещата. Техните личности и желанието им да са заедно. При наличие на подобно решение деца, родители, близки, познати по някакъв начин трябва да бъдат приобщени, а не към тях да се измества центъра на връзката.

Не е важно, дали свекървата ще те приеме или не, важното е мъжа до тебе да го стори. И аз имам една свекърва, която не съм виждала от години, защото имаме едно дете, което не е от "тяхните". На гости им ходят само съпругът ми и "нейното" внуче. За да не се дразня, никога не отварям дума за нея и не се интересувам от съществуването й.
В случая главна роля играе мъжа, от него зависи всичко.

Не разбрах кого да броя за фактор? Другата му дъщеря не съм я виждала никога, не зная как и с кого е живяла. Дъщерята, с която бях близка никога не говореше за нея. Не криеше, че има сестра, но .... не е ставало дума. Майка ми също глезеше дъщеря му - парцалки от чужбина, моренца, сладкарници. И мене, де. И затова обичах мама да си има гадже. Дъщерята, която познавах беше мразена и малтретирана от собствената си майка и не ходеше при нея (нито тя искаше нито майка и я искаше). Бащата май виждаше малката дъщеря, но не я вземаше никога с нас. Не за да я държи в мизерия, сигурна съм. Сигурно майката не я е пускала. Това е било причината за развода - малтретиране на голямата дъщеря. Към малката дъщеря майката не е била агресивна. Затова и бащата я взема след развода, нещо нечувано дори във Франция през 70те години на миналия век. Това е един от малкото подобни случаи за които зная. Не е само тя. И аз не исках да живеем заедно. А и жилище с поне 4 спални не беше лесно да се намери по онова време. Мъжът държеше да живее в точно определен квартал. Имаха проклета котка, ние също и майката на мъжа, която остаря и се разболя, нямаше къде да отиде и живееше с него. Бездетната сестра на мъжа живееше в малко жилище и мъжът и не искаше бабата. Майка ми не искаше да живее с бабата. Виждате ли колко е сложно? Това всеки с по едно дете и двамата минали 40 и няма да имат други деца. Сега си представете да имаха по две деца всеки!

Баща ми е имал друга дъщеря, която май е мизерствала с майка си, но не я познавам и нищо не чувствувам а и не е моя работа. Дъщерята на баща ми е родена много, много време преди да се родя и спокойно би могла да ми е майка. И по нейно време, непосредствено след втората световна, доста хора са мизерствували в Европа.

Нина, защо пък да кукуват? Те пътуват. Майка ми има по-богат социален живот от мене.

Богатият социален живот е нещо чудесно. Още по-чудесно е, ако не липсва и хубав интимен живот.

Богатият социален живот е нищо, когато вечер се прибираш сам.

Аз се опитах да го кажа уж деликатно, но по същество е точно това.

Не съм съгласна. Всеки е различен. Живяла съм над десетилетие сама и интимност у дома не ми липсваше никак. И сега не ми липсва когато остана сама. Предпочитам богат социален живот пред интимност с партньор. Има и друго - мъжете след определена възраст по-чест боледуват и умират. Едно е да живееш с 20-30 годишно гадже а друго с болен 80-90 годишен мъж.