Не виждам каква чак толкова широкоскроеност се изисква, за да не ти пречи "чуждото" дете и да благоволиш да не си навираш гагата в неща, които нито те засягат, нито са те питали за тях. И при положение, че никой не те кара да правиш нещо. И става дума за 40-годишен мъж на това отгоре, не за малко момченце, което всяка харпия гледа да прелъже според мама.
Което не е равно на циганска любов предвид техните "културни особености".
Мисля си, че упорито се поставяш от страната на детето, което искаш да бъде прието от чужди хора за свое, но отказваш да приемеш, че тяхната гледна точка също има право на съществуване, без да бъде анатемосвана.
Какво грозно намираш в желанието на баба и дядо да оставят наследството си на родни внуци?
В този порядък, да предупредиш, че няма да " гледаш" чуждо дете не е врене на гага, а коректно отношение, за да се избягнат напразни надежди.


