С моята майка сме толкова различни, че няма накъде повече. Тя е мила, добродушна, наивна до глупост. Позволява на Кати да й се качва на главата и нищо не й отказва. Ама така е като на дърти години се научи да гледа дете. Мен баба и дядо ме отгледаха и аз съм копие на баба по характер. Властна съм и умея да си отстоявам позициите. Напоследък обаче се улавям, че започнах да омеквам, което не ми харесва и ако заприличам на майка ми ще се гръмна! Но без нея не мога. Убивам човек, ако някой я нарани или обиди. Понякога изригваме жестоко и точно след 5 мин. всичко е забравено и си приказваме сладко. Преди малко се обади да ме пита искам ли да сготви нещо когато се приберем, но й обясних, че детето и мъжът ми ще са в София само една вечер и на другия ден заминават на село. Кръщелницата ми пък отпрашва към Слънчев бряг. А аз оставам мома за 4 дни.
.