
Но определено няма да се мотая и целия ми ден да отиде. До обяд ще сме приключили и после релакс. И ще мръднем нанякъде. 

Това, че децата ни са в един клас, или тренират в един отбор, или фактът, че харесваме един определен филм или група, че имаме някакъв общ интерес, не ни прави близки априори. Аз съм на 45 години, по дяволите, имам си достатъчно приятели и познати, имам си име, имам си среда - и лична, и професионална, и нямам нужда да се сприятелявам с някакви нови хора, които много "ме харесват"
Общуването и приятелството са химия, не стават насила. А и като се сетя колко много време съм пропиляла в младите си години, за да поддържам безмислени контакти с не особено приятни хора, само защото ми е неудобно да ги отрежа... Това е едно от ценните уроци, които научих - да си ценя времето и емоциите, за хора и действия, които наистина си заслужават. Препоръчани теми