Аз има мил детски спомен как тръгваме на море с един стар, раздрънкан москвич на някакъв приятел на татко. На излизане от града минахме през някакво паве и гърнето се спука. Трещяхме яко през целия път. После спря на един жп прелез. Пред нас коли, зад нас коли (добре, че влак нямаше де), моско не ще. Тати псува, ръчка, хеле тръгна. Пър, пър, стигнахме до Шкорпиловци. Заряза го под едно дърво, ще почиваме. Да, ама 5 дни мръсен дъжд, подивяхме. Ще си ходим. Моско пак не ще. Събраха се всички мъже наоколо, 3 часа му баяха, ама накрая тръгна. Весело беше

Кате, ми не знам как се зове прическата... Отидох и казах на фризьора "Искам да се виждат уши", той се опули, пробва да ме разубеди, па я отряза
. От тогава само и оправя формата, защото ще я оставям да расте. Манджата стана умопомрачително вкусна, преядох. Мисля да си лягам
И чета много интересна книга - Нестинарка на Кармен Мишу. Сигурно тук някой я е препоръчал, та благодаря

