Удари ме без да иска

Какво решаваш , в крайна сметка ?
То може и да не си решила още , но каква е посоката ? Твоята , или вашата ?

Много здравословни проблеми се пазят с поколения.
Хубавото е, че медицината е напреднала и достъпна.
Може, може, но да не ти е в къщата (леглото).  

Мъжът ми има приятел, който е бил отключил нещо след жесток побой между футболни агитки.
Лекувало се е момчето в Германия и сега е добре ( чукам на дърво )  
Има си семейство и две прекрасни дечица, но и досега, ако пийне повече в компания става някак си друг човек. Няма такова "смешно пиянство" като на мъжа ми например, ами става един странен.
Добре е наистина приятелят на авторката да се прегледа, защото, ако се случва нещо със здравето му и той самият няма как да знае.
Аз бих се изплашила много, ако съм на нейно място в интерес на истината.
Нещо смешно, което на нас ни се случи и отстрани сигурно аз съм изглеждала луда в очите на мъжа ми

Доста се филмирах покрай темата и всички симптоми пасват на всичко, а това на мен ми вреди и се измъчвам. Знам, че никой не може да раздава диагнози, а и не бива, но може ли на някоя от вас, които казаха, че са виждали или чували за прояви, да споделя още едно две неща, които са ми направили впечатление и сега ги навързвам сякаш със случката. Не искам да правя профил на някого ей така в свободното нет пространство.

Тайс, не съм решила, в зависимост от развоя на обстоятелствата. Искам да си изясним нещата за доброто и на двамата, за да започна да си "лекувам" и стреса евентуално. Така в неизвестност нямам тази опция. Трябва да се действа.
Благодаря и на Аделле, чиито коментари малко ме успокоиха, без да неглижират излишно проблема.

Под "ритуали", се има предвид взимане на аспирин, предполагам и някакви по- студени душове- нещо, което да охлади организма и да парира повишаването на температурата.
Аз имам ритуал след екстремно физическо натоварване- аспирин+ бира+ кебапче.

Авторке, проблема е сериозен и настоявай приятеля ти да отиде на психиатър, те ще преценят и какви изследвания да му се направят. Ако упорито отказвай по-добре го напусни, едва ли искаш да се занимаваш с това. Ако държиш толкова много на него намери начин да го убедиш да потърси помощ. И в двата случая няма да ти е лесно, ама в тоя живот няма лесно

Вие очевидно имате проблеми и в ежедневието, не само по време на съня. Ако решиш да го играеш спасител, ок, играй тази роля. Но струва ли си, как виждаш нещата след 2, 5, 10 години?

Обсесивно- компулсивните разстройства като "ритуалчетата", които е нарушил
Нетолерантността на мозъка му към високи температури (който се интересува да напише "mental illness and heat intolerance")
"Трудния период", през който преминава вероятно съпътстван с лека депресийка
Гласовете, които твърди, че са на сън и налудничавия поглед

Шизофренията до към 20-те години е в латентен стадий и започва да се проявява в ранните 20.

И моето ежедневие в последно време е стрес и то какъв. Миналия месец синът ми беше опериран- премахнаха му доброкачествен тумор от подбедрицата. Този месец на 05, на път към София (Горна Баня) претърпяхме злополука (катастрофа на АМ Тракия при Ихтиман, където се блъснаха 40 коли). Удари ни товарен бус два пъти, в резултат, на което пострадах и ме откараха с линейка до болницата. Детето беше невредимо. Предстои ми и защита на дипломната работа. Нито аз нито съпругът ми бълнуваме, ставаме, крещим или се удряме докато спим. Явно проблемът не е стресът.
Няма срамно човек да потърси медицинска помощ. Ако те обича, ако осъзнава, че има проблем ще отиде и на лекар.

Сестра ми е психолог и твоята история много ми напомня на нейните разкази за шизофренията и механизмите на отключването и, особено това с гласовете и агресията...
Бягай докато можеш, че ако нещо стане недай си боже няма да можеш и правата да си търсиш, защото с една психиатрична експертиза, той веднага излиза с липса на вменяемост, това ти го казвам аз като юрист.  На тези хора не може да им се помогне, докато те самите не осъзнаят, че имат проблем и нужда от помощ, а така като слушам, той не само не осъзнава ами се опитва и да те изкара виновна... бягай, мъже много.

Алади, много си права. Мисля чуването на гласове наистина няма общо със съня. Обикновено слуховите халюцинации се свързват с шизофрения. Направих справка така е. Чуват нещо, ако има зрителни халюцинации, се свързват с делир но той не е пил и това органично разтройство на мозъка и е друго. Авторке, опомни се. Аз съм имала среща с подобни болни, с шизофрения. Като ги лекуват са добре, с малко забавени реакции, като не си е пил лекарството, пази боже. Лекар ми е разправял как е бил удраян директно в лицето от такъв болен. Налагаше ми се веднъж да водя баба си при психиатър и стана дума точно за тези хора, аз попитах. Мисля, че имах приятелка в онзи момент с такава майка със шизофрения. Не проявявай излишна смелост и геройство. Не си струва. Тиквен медал никой няма да ти даде.

Като по- млад, човек обикновено не се замисля за псих. заболявания на околните.А те често се отключват към18+.И старателно се прикриват от близките .Дори изобщо се отрича проблем.
Злоупотреба с алкохол, наркотици, непостоянно поведение, честа смяна на работа, налудничеви мании и светоглед.Все индикации.
Не знам как си го представяте това ходене на лекар и споделянето на информация за евентуално заболяване С НЕЯ.Не съм чула и някой доброволно да е отишъл в психиятрията на 4 ти да полежи за кръвни изследвания и диагностика.Обикновено ги водят с пристъп и насила.
Ако някой ми каже че е нормално някой на 20+да си пие редовно аспирин , за да не прегрява. няма да го отчета за нормално.
И накрая, един и мен така ме нокаутира, не ми е бил гадже, на купон бяхме.Беше пил и каза че сънувал нещо, не помнел.Е да , ама аз помня налудничевия поглед.Не знам дали е бил в ред или не, но след има няма 5 години го срещнах, беше тотално деградирал.
Бих избягала с 200 и преди и сега от подобни неуравновесени хора, очевидно с проблеми и зависимости.Индикации има, друг въпрос дали човек иска да ги види.
Също така, един колега се оказа шизофреник, иначе ми беше просто странен, програмист в офиса.Дори ВТУбеше завършил , но хареса една колежка и стана страшно.Майка му( шефката) го прикриваше умело, докато не се обърна към мен за помощ за един психиатър.И там какво чух от познат лекар... Иначе за пред хората няма проблем..
Дори сега като му попадна на постове във фейса ми е страховито..то едни рисунки, то чудо.За някои може да изглежда гений, за мен - опасно луд .
Ето и тия дни новината за закланото момиче.И то е живеело с лудия...
На мен лично споделеното тук ми е плашещо.Ни ме интересува кабинета за сънища в Токуда, ни евентуална диагноза.Има ли отсечки в общоприетото поведение е аут.Дали ще е болезнена ревност, дали зависимост, все тая.
Още повече става дума за гадже..
Съжелявам, че съм крайна, но съм се нагледала на гадории..
Понякога не е лошо човек да е мнителен, особено когато се касае за собствена безопасност.
Не знам къде е скрития текст на мобилната, в тая връзка съвсем скоро научих, че приятел на мъжа ми профуква пари по казина.Щях да припадна.Винаги съм го давала за пример.На 50+ е.ММ също не знаеше.И той изпадна в шок.От над 20 години се познаваме и по чужбина сме работили заедно.помагали сме му- има семейство, много неконфликтен човек.Абе мани, мани...

Аз бях сомнанбул до доста късна възраст - последният път, когато се разхождах съм била към 12-13 годишна сигурно. На сън правех абсолютно всичко, както в будно състояние. Имам съвсем ясни спомени от няколкото пъти, в които съм се будила. Един път например сънувах, че по стъклото има някакви цветни петна. Майка ми ме събуди качена върху ученическото бюро, което е беше по прозореца - очевидно съм отишла да проверя какви са били петната. Случвало се е да се опитвам да изляза от вкъщи. Ако съм сънувала кошмар не се съмнявам, че бих могла и да се сбия с някого докато сънувам, въпреки че не се е случвала (но по моя преценка доста често сънувах кошмари). Сънищата ми от този период бяха изключително наситени, реалистични, интересни като сюжети и ги помнех.

Радвам се, че тогава никой не ми е обясявал, че съм психично болна
При мен отшумя с възрастта. Доколкото знам обаче има хора, при които не отшумява, защото тялото им не произвежда веществото, което подтиска движението по време на сън. Мисля че е прекалено крайно да се поставят страшни диагнози на база на една случка, пък била тя и с лош завършек.

Едното ми дете донякъде е наследило тези мои особености - не се разхожда, но много плачеше насън и сънува с отворени очи - в такива моменти наистина има т.н. 'налудничав поглед'. Гледа те, но всъщност виждаш, че е много уплашен и все още сънува. И двамата с мъжа ми забелязваме, че това се случва,  когато му е топло. Единственият начин да го успокоим е да му измием лицето със студена вода. Тогава се успокоява и заспива отново и ако намалим температурата в стаята или го държим отвит вече не се събужда. Така че версията, че се е случило защото е прегрял за мен изобщо не е нереалистична.
Интересното, че при детето много помогнаха хомеопатични хапчета за сън. Още първата вечер след като му ги дадохме събужданията намляха рязко с 99%.  За възрастни стигурно има още по-ефективни препарати.

   Ще се стресна, ако видя, че някой се разхожда, докато спи.

Прочетох темата и по-задълбочено разказа на авторката.
Съгласна съм изцяло само с последната страница мненията, особено на toromanova73.
Sunlight твоето неагресивно състояние няма нищо общо с опасното поведение на гаджето на авторката.
Към авторката: Момиче, говори с майка ти. Тя ще ти отвори очите, защото ми се струва, че още не си се събудила от онази злополучна и толкова показателна нощ.
Говори с майка ти, защото може да се наложи тя да те заведе на Пирогов следващия път и стреса за нея ще е в пъти по-голям, отколкото сега като се ОСМЕЛИШ да и кажеш истината.
Надяваш се да няма следващ път! Няма да има, ако си сложиш бързоходните обувки и с помощта на мама бягаш колкото можеш по-бързо. Без обяснения, без бавене.
Та вие имате проблеми и спорове преди брака, без деца... С мъжа ми се разбирахме прекрасно преди децата. Сега имаме спорове, но и много стресове.
Момиче, бъди смела и разумна. Шизофрениците са много лицемерни. Била съм свидетел как заблуждават лекари от бърза помощ след подаден сигнал за дом.насилие от близки. Живота на близките е кошмар. Майката и той самия ще си живеят в заблуда цял живот.  
Изобщо не се филмираш. Повечето мнения на жените тук са: бягай или лекар. Нямаш идея колко е трудно сега диагностициране и освидетелсване на шизофреници или др.психични заболявания. Дори да попаднете на добри психиатри, лечението често е неуспешно.  Да не говорим за театъра на болния...и за чувството на вина и страх, които се опитва да внуши на най-близките. Той извини ли ти се поне или ти остана виновна, че след крушето и с комоцио не отиде в тъмния коридор. Какво нещо е заблудата?