По - ниска минимална заплата от 460 лв ?!?

  • 30 485
  • 524
  •   1
Отговори
# 300
  • София
  • Мнения: 3 992
Викаш, хак да й е! Да си е търсиила друга работа, да е намерила, пък и да естискала краката за голямата заплата.

Точно пък на Янтра да ги при казваш тия работи... смешно е. Тя има три деца с малка разлика и не вярвам5-6 години да е взимала изобщо някаква заплата, камо ли голяма. Не си спомням да е ревала из форума, че няма друг избор. Очевидно и  не е стиска Ла, докато си намери голямата заплата. В момента работа има, има и избор. Е за целта се очаква и кандидата да има някои умения. Ако ги няма? Да се квалифицира. Ама трудно било? Еми, сори, Марийка, лесно е само оплакването по форуми.

# 301
  • София
  • Мнения: 62 595
Има градове, в които единствеената по-свястна работа и сигурна работа е държавната или общинската. Останалото е трагедия. Обаче за държавната работа трябват връзки. Стана въпрос и в други теми за учителите - в провинцията на учителското място се гледа като сериозно постижение, нищо че ужкимсе мръщят на учителските заплати, че били ниски.Ама и там за учителско място чакат и връъзкарите са много.

# 302
  • Мнения: 1 120

По мои наблюдения, запладите в държавната сфера, определят тези, в частната. В частната, винаги се стремят да са по-високи, за да привличат кадри. Говоря за по-високо квалифицирани кадри.

+1

# 303
  • Мнения: X

Разбирам обаче, че някои хора нямат избор наистина. Затворен кръг е.
Точно затворен кръг е. Преди години превеждах за една агенция, която набираше работници за чужбина. Кандидатите бяха огромно количество от цялата страна. Някои от тях се усещаха, че агенцията е на ръба на закона като шикалкави с осигуровките, договорите, а и че предлаганото възнаграждение не е особено добро. На такива шефът отправяше един-единствен отговор:"Ако искате. Кандидати много." И най-лошото е, че кандидатите наистина бяха много, защото алтернативата им беше безработица и мизерия.

# 304
  • Мнения: 9 050
От къде знаеш, че няма да ми се отвори парашута като се върна от майчинство? Може пък да си намеря по-платена работа от къде знаеш? Ако се отвори възможност ще се възползвам.
Ето това е проблемът. И може би това има предвид и Янтра. Пасивността.
Вероятността да ти се отвори възможност е почти никаква. Възможностите се търсят, а не се чакат д "да се отворят".

# 305
  • Ямбол
  • Мнения: 28 236
... Стана въпрос и в други теми за учителите - в провинцията на учителското място се гледа като сериозно постижение, нищо че ужкимсе мръщят на учителските заплати, че били ниски.Ама и там за учителско място чакат и връъзкарите са много.
Пак наизуст и на фантазия. За коя провинция говориш? Щото в моята не е така.

# 306
  • Мнения: X
... Стана въпрос и в други теми за учителите - в провинцията на учителското място се гледа като сериозно постижение, нищо че ужкимсе мръщят на учителските заплати, че били ниски.Ама и там за учителско място чакат и връъзкарите са много.
Пак наизуст и на фантазия. За коя провинция говориш? Щото в моята не е така.
В провинцията на майка ми обаче е точно така. Не само за Кюстендил, а и за близките села се отнася.

# 307
  • Мнения: 1 120
От къде знаеш, че няма да ми се отвори парашута като се върна от майчинство? Може пък да си намеря по-платена работа от къде знаеш? Ако се отвори възможност ще се възползвам.
Ето това е проблемът. И може би това има предвид и Янтра. Пасивността.
Вероятността да ти се отвори възможност е почти никаква. Възможностите се търсят, а не се чакат д "да се отворят".
М да, обаче в моя град за по-добра и по-платена работа се чакат години трябват и връзки... Хората трудно се решават да почват и напускат, защото ти излиза име, че ходиш от работа на работа и може да увиснеш. По- добре ли е без работа, бременна, защото ме интересува дали съм пасивна или активна?

# 308
  • Мнения: 9 050
Не разбирам. Мрънкаше, че заплатата ти е ниска, че не те устройва. А в последните си постове не спираш да обясняваш как всъщност не е толкова зле.
Май е само мрънкане заради самото мрънкане.

# 309
  • Мнения: 1 120
Напротив, обясних защо се наложи да стоя на въпросната работа. Ок. Не съм само аз така, огромна част от хората в България са така. Не съм казала нищо невярно. Ти го приемаш за мрънкане, това е самата истина.

# 310
  • Бургас
  • Мнения: 8 596
Много е лесно да кажеш на някой като не му отърва да се премести в по-голям град. Но всъщност преместването не е никак евтино. Най-малкото трябва да имаш пари за три наема напред, защото така искат вече навсякъде. Като сложиш и още издръжка за един-два месеца докато си намериш работа, ако още нямаш. Ако имаш и деца работата става съвсем не лека.

# 311
  • Мнения: 9 050
Много е лесно да кажеш на някой като не му отърва да се премести в по-голям град. Но всъщност преместването не е никак евтино. Най-малкото трябва да имаш пари за три наема напред, защото така искат вече навсякъде. Като сложиш и още издръжка за един-два месеца докато си намериш работа, ако още нямаш. Ако имаш и деца работата става съвсем не лека.
Т.е. откри, че за да печелиш повече, трябва да инвестираш? Уау!

Да, преместването е инвестиция. Дали в друг град или в друга държава, няма значение. То е разход. Други видове инвестиции са например инвестициите в продължаващо образование и качествени допълнителни квалификации.
Да, няма как да промениш положението си към по-добро, без усилия и доза риск.

Да не говорим, че безброй от оплакващите се, живеят в плодородни или животновъдни райони. Но предпочитат да получават 400 лева за работа на гише, вместо да копаят.

# 312
  • Бургас
  • Мнения: 8 596
Много обичам хора, които работят в офис и не са хващали лопата да ми говорят за копане.

# 313
  • Мнения: 9 050
Добре, че не съм от тях 😁

Отлично знам за какво говоря. И не, не е невъзможно да се научиш. Просто позата и фасона идват преди недоволството. Много по-лесно е да настояваш за повече пари за настоящата ти работа, знания и опит, отколкото да промениш нещо.

Последна редакция: ср, 23 авг 2017, 18:49 от Нищо лично

# 314
  • Мнения: 2 837
Ако нещо може да ме натъжи безкрайно, това е високомерното отношение на едни хора към други хора. Виждам го в не една тема вече - едни жени обвиняват други жени, че сами са си виновни, дето ги бият, едни майки обвиняват други майки, че не се грижат за безопасността на децата си (или пък че отглеждат детето си под похлупак), сега пък едни жени обвиняват други жени, че не "инвестират", като се преместят в и без това пренаселената София или в малко по-малко пренаселените Варна и Пловдив или пък че не добиват допълнителни квалификации. Откъде такова самочувствие, не знам, честно. Аз си признавам - и квалификации имам, че и постоянно работя за повишаването им, и работа имам чудесна, и да копая мога, че и да доя животни, и много други работи, но постигнатото не е само по заслуги, каквито имам, но и защото съм имала известна доза късмет. Също така ми е ясно, че човек лесно може да загуби всичко - виждала съм го около себе си. Толкова малко е нужно, за да се срине всичко направено, че някак не е лошо малко смирение и съчувствие да проявява човек. Според мен.
Почтено е да се работи, и то съвестно. И намирам обвиняването на хора за това, че работят за малко пари, за нелепо. По-добре ли е да не се работи въобще? Не е редно обаче и да се гледа в чуждото канче със завист и да се вярва във фантасмагории като заплати от над 1500 лв. на учителите, при положение че толкова обикновено не взимат и професорите.
 

Общи условия

Активация на акаунт