Дневникът тема 83 - Да отслабнем всички заедно!

Годините имат значение - поне при мен. След 35 почнах да си пълнея бавно, но славно. Аз съм много ниска, 153 някъде, другия месец ще направя 40 години. На 57 килограма се стреснах, толкова ги докарвах при бременност. Вторият път малко повече де, две-три кила. Не съм си променяла хранителните навици, просто повече взе да ми се лепи. Колкото и да отслабна никога няма да изглеждам като siska79. Имам едри ръце, изглеждам яка. Вече съм 50, свалям ги от февруари насам. Ограничавам храната, не закусвам, спортувам през ден по 40 минути. Само танците са ми 90 веднъж седмично. Но лятото са по-рядко. Имам и прегрешения, така че не се чувствам лишена от храна. Много съм лакома, обичам най-вече тестени неща, сладко също.
Добре се чувствам на тези килограми, но ако сваля още 1-2 ще бъде страхотно. Продължавам си този начин на живот, не го смятам за диета. Няма да го променям, ако не се наложи.
Това за старостта - вчера говорих с една възрастна жена, на 81-2. Точно това сподели и тя - почнала да отслабва, иначе е била по-пълна. Ям си, казва, по 3 филии на ядене и пак слабея. Може и да има нещо, но баба ми пък, която е на 78 е 100 килограма, при нея няма такива признаци. Яде си сериозно и си стои дебела.

Естествено че възрастта има значение, чисто физически. Психически може и да се чувстваме на 16 години, но тялото знае че е на 40 и това си е. Метаболизма не е същия, започват да се обаждат и болежки тук там.

От дете съм си била пухкава, не дебела, но винаги малко по-едра. На 16 години реших да правя диета и карах 2 седмици само на ябълки. Страшно много отслабнах, успях да задържа тези около 60 килограма за 3-4 години. След това пак си станах леко закръгленка. И така сума ти години нагоре-надолу с килограмите. След това изкарах един период на самосъжаление и депресия и от чиста лакомия и опит за запълване на душевни празноти със сладки работи чукнах 104 килограма. С 90 ДД свалих до 65 килограма. Към днешна дата се въртя на 67-68 и не бих искала да качвам нагоре, поне доколкото зависи от мен.

И няма такова нещо като колежката черпи с кекс, защото детето имало рожден ден, другата черпи с бонбони, защото мъжът и я е уважил, третата черпи с незнам какво си, защото ..... еди си какво. Който иска да си поддържа свалените килограми в умерени граници трябва да може да си сложи лепенка на устата и да се научи да казва най-важната дума - НЕ! Иначе ще си ходим все дебели и гладни.

Красавици, засядам да си изпия кафенцето с кеф, но преди това искам да ви почерпя за здравето на моя любим. Вчера беше рожденик, а аз му направих здравословна торта. Най-хубавото е, че се одобри !

Зизу, да ти е жив и здрав Ето, момичета, както казва NoMe, почерпки може, ама само на картинка

хахахахахахахахаха

Зизу жив и здрав да ти е любимия Аз ще си взема от прасковките отгоре

Благодаря ви Тортата е суров гараш, има само орехи, кашу, кокосово масло и какао. Отгоре малко стафиди, мед, кокосови стърготини и плодове.

Относно спорта: аз съм силно ЗА него, но за всеки е нещо различно. Аз харесвам Руми и тренировките вкъщи, но пък не мога и всеки ден. Понякога имам нужда от почивка. Когато претренирам, се случва почивката да е по една-две седмици...! Затова търся баланс и там. Често включвам и кростренажора, най-много по 30 минути. Чудесно извайва бедъра и дупето!

Преди да започна ВМ-НВХ не знаех как така ще спра хляба? То без хляб (банички, закуски и т.н.) не се живее. Е, вече няколко години не се купува хляб вкъщи, само за разнообразие. Когато сме с други хора, винаги има хляб и ако хапна една филия ми се услажда, ако хапна тутманик или питка от баба, не мога да се спра. Извод: добре, че не мога да си правя сама   Когато ми предложат нещо домашно приготвено, нямам сили да отказвам. Но пък няма сила, която да ме накара да си купя закуска от баничарница - там продуктите, хората, хигиената - всичко е под санитарния минимум и се отвращавам .

При мен диетуването започна през 2013 г, когато спрях цигарите (26г). Дотогава живеех на принцеси, сандвичи, дюнери и каквото готово има по ресторанти и заведения и бях добре, около 58-59 кг. Много си угаждахме с ММ, киновечери - пуканки, шоколади, всякакви боклуци и поехме по-естествения път нагоре. Та аз стигнах 73 кг и се мразех. Не излизах, бях в депресия. Малко ме успокояваше факта, че мъжа ми всякак ме харесва.Да де ама и той стана 110 кила, хич не ме кефеше. И със спирането на цигарите започнах Дюкан. Така се развличах да не мисля и съчетах нещата. И двамата свалихме, аз стигнах до 62 кг. и се поотпуснах пак. Килата тръгват нагоре (65 ми е лимита да се стегна) и почвам следващата диета. Минах през: броене на калории по 1000, БВД, ВМХ, на Руми Илиева, сега броя калории до 1300 калории. Всички те дават ефект, но временен. Не съм открила начин да държа прасето в мен мирно и да си гледам живота. Определено ми липсва нормална хранителна култура. Отделно съм сама в тази битка (в реалния живот). Затова имам нужда да чета тук, за да знам че не съм само аз така. Имам моменти в живота, когато не мога да държа нещата под контрол и влизам в омагьосания кръг. Не ми е лесно въобще.
Да ви питам: как се справяте със свиренето на корема? Това ми е най-омразната част - бърка ми целия живот! Как да пропусна хранене като корема ми ще вие като вълк? Прималява ми, дори когато съм вкъщи и се насиля да пропусна хранене - не мога.
Ния, може да взема изпита с по-слаба оценка, но ще спя поне 7 часа. Нали знаеш, че съня си взима от здравето ни? Так мисля аз де и така правя. Надявам се сега активно почиваш след като университетите са в почивка.
Бийп, работно думкане е точния израз Аз си взимам и ги давам на една колежка И двете сме доволни.
Не ми се мисли как ще се оправям с кг след като забременея...! Но каквото такова.
Духче, звучиш чудесно.
Относно злоядите деца. Бях известна като малка, че много "сладко" ям и ме викаха да ям с такива деца, за да им дойде апетита Извинете ме за фермана. Отивам да мисля днес какво ще се яде

Зизу какво правя аз при силно чувство на глад, по-скоро психическото желание да ям, да ям, да ям. Правя си голяма салата, дали ще са домати и краставици, дали ще е зелева, но да е някакъв зеленчук, който да напълни стомаха. Така хем малко калории, хем стомаха е залъган, че има храна в него. Другият вариант, който практикувам сега лятото е да ям диня. Динята е с малко калории и много вода. Наистина динята е с висок гликемичен индекс (ГИ), но е с нисък гликемичен лоудинг (ГЛ), което означава, че не покачва инсулина в небесата.

зизу, да ти здрав и да сте щастливи заедно 

съни29, според една теория, клетките на тялото се сменяли след седем годони, така че като остлабнес сега, след седем години ще сме с нови клетки, които няма да си спомнят, че са били пухкави 

кайсия, много трогателно го каза това за бабите (човече със сълзичка)

Лелееее, 7 години! Дано издържа толкова
Аз тези дни изпитвам неистов глад. Не лакомия, глад, физически го чувствам. Явно след една седмица почивка от режима, сега имам нужда от повече храна. Това, което правя е стриктно да отмервам порциите и да пия просто вода докато свия отново стомаха. Макар храната ми миналата седмица да не беше повече от 30 % повече от обикновено, явно се отразява. Ще се справя. Тренирала съм волята си, така че няма да ми е проблем и сега. Но определено си е дискомфортно.

Номе, благодаря за коментара. При мен глада, за който питам е физически (истински). Закусвам (винаги стабилно, щото ако не закуся не отговарям за действията си) и вече към обяд започва да ме свива корема от глад. Опитвам се да се правя, че не го усещам. Той започва да свири, вие, къркори т.е. не мога да пропусна храненето. Още повече, че колегите ще ми направят забележка или ако си замълчат, аз ще умра от срам. Ям плод/плодове/ много плодове и освен всички други симптоми започва и една болка в корема. Ако пробвам със зеленчуци, е същото положение. Ефекта със запълването трае точно 30 минути, а аз ще се прибера вкъщи около 18,30. Как изкарвате работния ден? Положението с вечерите е същото, но там успявам с повече салата и нещо малко да мине номера, но не и да я пропусна. Съвсем сериозно питам, ако имате съвети как да се справя?
Трика с водата го ползвам, но все пак не действа за целия ден.

Аз като ученичка бях слаба, може би точно за това сега съвсем не мога да се примиря с това тяло. След първата бременност преди 7години качих има няма 10-12 кг и всичко оставих в родилното.  Прибрах се с бебе, зимата, любимото "аз да имаш кърма", все си казвах,че имам голям корем, но бебето е още малко. После пък всички казваха че.на тялото му трябват 9месеца да се възстанови, толкова колкото се е променяло. Минаха и деветте месеца. После казваха "ще видиш като проходи, ще отслабнеш".  Очевидно и това не се случи. Започнах диета след диета, а нещата не се случваха, но пък и аз не можех да издържа дълго. Така след раждането се бях прибрала 60кг, а няколко месеца след това бях 75 от които не помръднах до втората бременност. Тогава качих около 10, но като се прибрах от болницата се оказа че съм свалила само  колкото е бебето и се прибрах 80  и няколко кг. Свалях до 77-78,  пак си ги връщах и така.

 За тия 7-8години борба с килограмите никога не се харесах. Отказах много възможности за излизания, почивки и т.н. Не мога да се гледам! Знам че е  време да се променя.  Все ми се иска някак бързо да се случват нещата поне в началото и затова избягвах НВ ВМХ, защото всички там казват че бавно се случват нещата, а аз някак губя хъс и воля.

Зизу, а защо не обядваш? Аз например си нося от вкъщи храна в кутия. Или ако имаш възможност излез навън в обедната почивка и хапни. В никакъв случай не мога да стоя гладна цял ден. Сутрин закусвам задължително, в противен случай ме наляга глад и не мога да изкарам до обяд. Но пък ако съм имала стабилна закуска, например тахан + кисело мляко и трици, то това може да ме държи сита до около 15-16 часа. В такива дни си нося плодове и когато след обяда усетя глад ям плодовете.

Зизу, да ти е жив и здрав! Обяд в кутия! Много време носех така, сега дори е модерно и ще си тренди.
Майче, хареса ли велоергометър? Обикновено мацките купуват, въртят 2 месеца и почват да си окачат дрешките по него, та има бая запазени стоки в олх.
Благодаря ви за споделеното! И аз като Зизу съм си сама в борбата. ММ никога не е бил чревоугодник, спортист е от малък и обратно на мен, когато е сдухан не яде с дни.
НоМе, правих "сандвича" вчера; много ми хареса!

Нали много са сполучливи наистина. Две вечери вечерям точно това.

Момичета, благодаря за подкрепата.

Зизу, честит празник! Много апетитна торта.