В семействата има едно нещо, което се нарича взаимопомощ. То е безкрайно далеч от даване на хляб в устата. Аз съм мамина, таткова, бабина, дядова и каква ли не още златна, която за 18-я си рожден ден получи самостоятелен апартамент. И други благинки, неизработени от мен, съм получавала. Сега е мой ред да помагам на родителите си (всъщност, само майка ми остана жива) и аз да направя нещо по силите си за децата си.
- Публикувана: 1 авг. 2017, 12:33 ч.
- Последно мнение: 7 фев. 2018, 16:39 ч.
Колко често каните гости вкъщи?
О, това с получаването на готово е толкова относително, че няма накъде. От гледна точка на някой израснал в гетото, или на някой от третия свят или дори на някой, платил сам образованието си въпросният младеж, дето е на квартира е несправедливо получил всичко на готово и никога няма да бъде напълно Оправен. За напълно независим мога да призная само някой, който е пълен сирак/от много проблемно семейство и наситина всичко е постигнал със собствените си ръце. Така че ми се губи смисъла на упражнението, но всеки си взема сам решенията в живота.
Тези от познатите ми, които получиха гръб от родителите си още след пълнолетие, са на светлинни години от връстниците си без подкрепа. Имаха възможност спокойно да се развиват професионално, да имат деца по-рано (или с едно дете повече) и подобни... Разбира се, всеки може да разполага с имотите си както си реши.
В момента ситуацията е напълно различна финансово от времената на комунизма или ранната демокрация. Всякакви сравнения "а пък аз едно време" са неадекватни.
В момента ситуацията е напълно различна финансово от времената на комунизма или ранната демокрация. Всякакви сравнения "а пък аз едно време" са неадекватни.
Няма нищо лошо да дадеш на детето си дом ако имаш възможност! Борби в живота има много, няма да ги избегне!
В повечето от случаите децата наравно работят и дават средства с родителите си! Нашия случай е така, на съседите наоколо. Съпругът ми сам, със собствети средства си е построил етажа, след брака ни и аз съм вложила количество средства...Всичко ни е минало през ръцете или сме плащали на фирма. Земята е наследствена както са свекъра, така и за мъжът ми, кое тогава в случая определя, че ние живеем при свекърите? Вероятно и на момичето случая е подобен. Аз бях избесняла и реших да продавам етажа като заявих, че ще го продам на цигани и всичко да видиш как се кротна. От раз!
В повечето от случаите децата наравно работят и дават средства с родителите си! Нашия случай е така, на съседите наоколо. Съпругът ми сам, със собствети средства си е построил етажа, след брака ни и аз съм вложила количество средства...Всичко ни е минало през ръцете или сме плащали на фирма. Земята е наследствена както са свекъра, така и за мъжът ми, кое тогава в случая определя, че ние живеем при свекърите? Вероятно и на момичето случая е подобен. Аз бях избесняла и реших да продавам етажа като заявих, че ще го продам на цигани и всичко да видиш как се кротна. От раз!
Какво е това зацикляне върху собствените жилища в темата?! В Западна Европа няма практика на 18-20-25 г. да получиш от родителите ти собствено жилище. Всичките ми колеги на тази възраст си купуват жилища сами (с партньорите им) с ипотека след 30 годишна възраст, ако изобщо купуват. Някои до много по-късно си живеят под наем със семействата. Никак не се чувстват измъчени, изостанали и нереализирани спрямо средностатистическия българин, за когото определено приоритет е да има собствен апартамент. И какво е това състезание с другите?! Не е ли целта човек да развива себе си и своите качества, а не да се сравнява кой кога си купил жилище и кога си народил потомство - на 20+ или на 30+. Ако коментираната майка от форума е решила да ползва този подход като възпитателно средство, явно е преценила, че така е нужно в случая. Тя най-добре си познава детето и го наблюдава как се проявява, едва ли за някой от форума успехът на това дете е по-важен, отколкото за майка му. Аман от тоя народен съд!
Дефинирай "Западна Европа". Има страни с традиционно много голям процент собствени жилища (и на запад от България), както и такива където са масово на квартира. В първите никак не е рядко явление даването на жилище на детето или помагане с ипотеката, дори за случаи в които изцяло се плаща от родителите докато не си стъпи на краката знам. И за да не ревня някой сега, за съжаление нашият случай не е такъв. http://ec.europa.eu/eurostat/statistics-explained/index.php/File … ulation)_YB17.png
Какво е това зацикляне върху собствените жилища в темата?! В Западна Европа няма практика на 18-20-25 г. да получиш от родителите ти собствено жилище. Всичките ми колеги на тази възраст си купуват жилища сами (с партньорите им) с ипотека след 30 годишна възраст, ако изобщо купуват. Някои до много по-късно си живеят под наем със семействата. Никак не се чувстват измъчени, изостанали и нереализирани спрямо средностатистическия българин, за когото определено приоритет е да има собствен апартамент. И какво е това състезание с другите?! Не е ли целта човек да развива себе си и своите качества, а не да се сравнява кой кога си купил жилище и кога си народил потомство - на 20+ или на 30+. Ако коментираната майка от форума е решила да ползва този подход като възпитателно средство, явно е преценила, че така е нужно в случая. Тя най-добре си познава детето и го наблюдава как се проявява, едва ли за някой от форума успехът на това дете е по-важен, отколкото за майка му. Аман от тоя народен съд!
Ти си във форум, ако не си разбрала още, а по форумите се разнищват теми и всеки си дава мнението.
Да обясняваш как било по Европата, е по- ненужно от обсъждането на вижданията на този и онзи съфорумец.
И да, за средностатистическия българин е в сила максимата " Ако не си посадил едно дърво, ако не си построил дом и не си отгледал дете, си живял напразно".
Ми, дай да почнем да се срамуваме и от това, че въобще имаме някакви различни ценности от този и онзи народ по Европа!?
Ти си във форум, ако не си разбрала още, а по форумите се разнищват теми и всеки си дава мнението.
Аз искам да видя как като се пенсионираш и имаш само голата си пенсия /ако изобщо в БГ ще има някакви пенсии след време/, къде точно ще живееш под наем и с какво ще го плащаш, ако нямаш свое жилище. За какъв наем ще ти стигне пенсията? То в Европа има и нещо, наречено "социална политика", ама тук такова животно никой не е виждал. Някои там и цял живот си изкарват без работа и само на социал, ама са местни и държавата им плаща всичко. Имам свежи примери за такива индивиди и в Германия, и в Англия, и в Испания, както и покрай работата ми лично съм виждала как се грижат за тях институциите. Много са си добре даже, на кило и канче претенции нямат никакви, държавата се е погрижила къде да спят и какво да ядат.
Ние, обаче, не сме там и за нас няма кой да се погрижи, ако сами не го направим за себе си. Така че хайде моля да не се сравняваме с Европа, щото ние сме в другата Европа.
Ние, обаче, не сме там и за нас няма кой да се погрижи, ако сами не го направим за себе си. Така че хайде моля да не се сравняваме с Европа, щото ние сме в другата Европа.
Именно - "И да, за средностатистическия българин е в сила максимата " Ако не си посадил едно дърво, ако не си построил дом и не си отгледал дете, си живял напразно". Защо да лишавам децата си от възможността и те да си построят дом?
:Защото никой не си е занесъл дома на оня свят, а не виждам причина внуците ми да станат търтеи- рентиери.
Защото, бих била по- щастлива да имам по 2 внучета от навреме оженили се родители, отколкото по едно от едва уловили последния влак.
Защото бих се радвала да пътуват по света тия 13 години, вместо да си броят стотинките, за да плащат ипотеки.
Моите големи деца добре си попътуваха по света последните 10на години, дъщерята даже се натамъни и роди преди 2 месеца. Ипотеки ще изплащат, само ако искат нещо по-голямо (къща, например), когато решат, че сегашното, собственост на мама, им е силно отесняло.
Стотинки биха броили, ако не бяха се "изучили" ...
Стотинки биха броили, ако не бяха се "изучили" ...
. 
Аз пък не виждам нищо възпитателно в това да си мислиш, че нещо ти се полага, без да си го изработил, само защото носиш нечии гени. (Това е аристокрация...). Няма как да разбереш цената на хляба, ако някой ти го дава в устата.
Тези от познатите ми, които получиха гръб от родителите си още след пълнолетие, са на светлинни години от връстниците си без подкрепа. Имаха възможност спокойно да се развиват професионално, да имат деца по-рано (или с едно дете повече) и подобни... Разбира се, всеки може да разполага с имотите си както си реши.
В момента ситуацията е напълно различна финансово от времената на комунизма или ранната демокрация. Всякакви сравнения "а пък аз едно време" са неадекватни.
В момента ситуацията е напълно различна финансово от времената на комунизма или ранната демокрация. Всякакви сравнения "а пък аз едно време" са неадекватни.