Колко често каните гости вкъщи?

Бащата ще си сърба, каквото си е надробил...

Какъв е този режим на разделност?

Всъщност и в Германия малко над 50 % живеят в собствено жилище (включвам тези с ипотека), пуснах назад линк със статистиките. Ще бъде интересно да се види какъв процент от останалите 50% са етнически германци и каква първо поколение имигранти. Нямам предвид само по-тъмните, всички. Единствената страна в Европа, в която повече хора живеят под наем, отколкото в собствено жилище е Швейцария. Надали е съвпадение че тя е и една от страните с най-голям процент имигранти (след Малта и Люксембург). А ако видим и какъв процент са под 35 години съвсем ще оттече работата...

Е това е някакъв ужасно краен случай на пре-разглезване и изпускане на юздите. Поне аз обсъждам нормалните хора. Този случай е всичко друго, но не и нормален.

Аз знам друг такъв не особено нормален случай.
Две деца - син и дъщеря. Сина е баща на една от най-добрите ми приятелки.
Бабата на приятелката ми уж ще им помага - на сина остави апартамент, в който и тя живее, а на дъщерята - голяма сума пари от друг апартамент, продаден. Дъщерята започва свой бизнес с мъжа си с тези пари - свързан с дрехи. Бизнесът не провървява, профукват до стотинка и фалират. В това време бащата на моята приятелка вече си има семейство и са си настроили апартамента да живеят в него, изкарва прилична заплата (лекари са и двамата). Е да, ама не. Дъщерята + мъжа й и двете им деца се натрисат ежедневно, защото и двамата не искаха да работят (нищо друго освен шефове) и не можеха да отопляват, да си плащат сметките и да се изхранват та идваха у приятелката ми "на гости", чакайки да им се сготви, тя да забавлява децата (много по-малки от нея) и да седят на топло. Говорим за малък, тристаен апартамент. В един момент положението беше станало толкова нетърпимо, че приятелката ми ходеше всеки ден в библиотеката да си чете, за да е на тихо, защото у тях беше постоянен панаир и не можеше да учи от обгрижване на децата на леля си, слагане и вдигане на маси и шума. Това нещо продължи с години. Тези така и не си намериха работа, най-накрая лелята се нави да работи на 4-5 часов работен ден и толкова. Бабата не й дава сърце да ги изгони или да ги натисне да работят, защото нали има 2 деца в картината. В резултат приятелката ми и родителите й най-накрая им свърши търпението и се изнесоха, сега плащат ипотека на по 50-годишна възраст. Лелята и останалите навлеци живеят на 1 заплата и пенсията на бабата.
Ето още един ненормален случай.

Неправилен въпрос зададох относно разделността. Исках да питам какъв е този режим на разделност, който ще раздели апартамент. Те не се делят просто, независимо кой какво плащал. Накрая трябва един да вземе апартамента и да плати дялове на останалите или да го продадат и да си разделят парите, дори и да са се подготвили с режим на разделност или други опции с договор.

Девойката, която е заявила, че ще вземе всичко на баща си сигурно има причини да разсъждава и да се държи така и те най-вероятно се коренят в бащата. Отстрани нищо не е ясно, освен видимото.

/
И на мен ми стана странно че точни ти питаш, ама викам да отговоря. Ще се дели, но ще е по-ясно положението, трудно някой ще претендира за нещо чуждо. Че си представям иначе какъв цирк може да стане при делбата.

О, Гугъл, този случай, който описах си беше чисто изнудване от страна на дъщерята. А иначе "ненормални" ситуации, колкото искаш.

Редовно се случва родителите много да искат да не си делят децата, уж всичко по равно, за всекиго да има по нещо оставено, защото нали, животът не е лек, но само да си останат с намеренията нещата да са така. Достатъчно е едното "дете" да е по-неразумно, а родителят да е мека Мария, и така в името на равенството и братството другото, по-отговорно дете да страда, защото някой не можел да си прави сметката.

Само ще е ясно кой каква идеална част има от апартамента, която идеална част ги води само към делба, а с делбите винаги е цирк, особено съдебните, освен че се водят с години и накрая всички делящи се са губещи.

Да, но иначе ако съпругът се запъне че той е дал половината? Предполагам че може да се докаже че лъже, но като поне от самото начало се знае ми изглежда поне че ще е малко по-малък цирка. Нещо подобно наблюдавах, едни пари давани на юнашко доверие, иди та доказвай после. Иначе най-добре да не се случва въобще, с това съм напълно съгласна. И ако има възможност да си се вземе нов апартамент без да се продава стария, по-чист но и по-скъп вариант. Аз вече писах назад, най-добре самостоятелна къща на хубаво място и без ипотека, въпросът е дали може да си я позволи дадения човек. Ако не, започва с компромисите - или няма да е къща, а апартамент, или мястото няма да е толкова хубаво и удобно, или ще е с ипотека че и с гаранти. Или всичко заедно.

Не разбрах кой университет си завършила ?Също и къде е това супер скъпото образование ?И преди колко години е било това ..

Хахаха. А детайлна справка за имотното ми състояние искаш ли!? Или поне да уточня дали апартаментът е в Лондон или в Осло... Ако съм ти толкова интересна, да пусна отделна тема за мен???

Написаното от мен е само за конкретен пример, че живеенето под наем по никой начин не е задължително да забавя реализацията на човек, нито да краде от удоволствията на живота. Приеми, че не става въпрос за мен, а за "една жена", така явно на хората им понася по-лесно. Имам още много такива примери. Достатъчно, че да се изведе правило. Иначе животът в БГ може и да е доста труден, да. Но с детайлно ровене в чуждия живот по-лесен няма да стане.

Та така за "колко често каним гости вкъщи"...

Охх успокоих се .

И е така, и не е. Защото има хора, на които родителите им купуват апартамент в града в който отиват да учат - независимо дали е Лондон, Париж или Милано. И те са с едни гърди пред тези, на които само са им платили образованието, така както те са с едни гърди пред тези, които сами са си плащали и образованието. Друг въпрос е после кой как оползотворява възможностите, тук говорим че даденият различен старт далеч не е без значение.

Гледали ли сте един клип, където деца се нареждат на старта на състезание по бягане. Преди старта, треньорът казва: Да минат една крачка напред тези, на които и двамата родители са заедно, тези , които никога не са имали проблем с парите, тези, които са учили в частни училища,  тези, които имат дом, тези, които.......
И накрая им каза: Ето виждате ли, не всеки има равен старт в живота. Тези момчета отзад биха ви издухали при един равен старт, но вие сте 5 крачки пред тях. (нещо в този дух беше, преразказвам по спомени). Така е и в живота.
Колкото и да не ни се иска. Не винаги стартът е от значение, но това са изключения. Чували сме истории на хора, които от съвсем нищо са направили империи. Но в общия случай е много по-добре да имаш къде да живееш, а не да плащаш ипотеки, много по-добре е да учиш редовно, отколкото задочно, защото ти се налага да работиш. Много по-добре е някой да ти даде готов бизнес в ръцете, вместо да се бориш сам от нулата.
Който може да го осигури на децата си, изобщо да не се колебае. Който не може, може само да се надява, че те ще се справят и сами.

  Айде, аз съм пак в тотална опозиция. Готов бизнес хептен пък не давам, докато не съм се пенсионирала и докато децата не са доказали, че могат да се справят сами.

Всъщност, моята основна мисия като родител е да науча децата си да се справят сами.