Публикувана: 1 авг. 2017, 12:33 ч.
Последно мнение: 7 фев. 2018, 16:39 ч.

Колко често каните гости вкъщи?

147 614
2 819
1

# 2 655 23 ноем. 2017, 23:14 ч.

Мнения: 10 212

Сигурно за България говориш, затова нещата опират до или-или. Мои познати изоставиха 2 собствени жилища в БГ, не ги продават на този етап, не ги дават и под наем, да не им ги съсипят, т.е. все едно ги нямат. Живеят в друга държава, първо бяха под наем, сега си плащат ипотеката там, като се скъсват да пътуват и по екзотични дестинации, откакто работят и двамата, а не само мъжа. Тази дискусия е в светлината на коментарите, че животът под наем или изплащането на ипотека забавя добрата реализация на човек и удоволствията му от живота, понеже на някои не им е ясно защо се пише това. Simple Smile

Нещата са комплексни, зависи от конкретния случай.

# 2 656 23 ноем. 2017, 23:24 ч.

Мнения: 6 978

Ами да, в български форум обсъждам основно как е в България. Grinning

За реализацията си не мога да се оплача, нещата вървят общо взето, както съм ги очаквала. Бях втора по успех във випуска като бакалавър, бях пълна отличничка като магистър. Карах достатъчно стажове по време на следването, част бяха платени, през другото време съм работила. Майка ми не ме е оставила да тъпея, за учене пари е намирала винаги. Само че в България с българските заплати е ясно, че няма как едновременно да внесеш едни 20-30 000 за самоучастие + такси, да плащаш ипотека, да правиш основен ремонт, да живееш нормално с човешки стандарт на живот и да си позволяваш екскурзии, качествени почивки и някакво по-скъпо хоби, например. Да гледаш деца може, ама тогава забравяш за почти всякакви твои лични радости, камо ли спестяване, което пък у нас е задължително с голяма буква З предвид мизерните пенсии. И започва да става ясно защо да имаш някакъв начален тласък може да бъде решаващо за това как ще ти протече живота. Който има такъв вместо ремонти, нотариуси, брокери и самоучастия, харчи за хобита, за начало на собствен бизнес, за пътувания. Който няма, си наляга парцалките и с което от изброение успее, успее, с което не - здраве да е. Ама е абсурдно да се говори за "оправност". У нас това да се справиш сам с покрива над главата си не е оправност, а резултат от някакво лишение (или си програмист, от добрите).

# 2 657 23 ноем. 2017, 23:29 ч.

Мнения: X

И аз получих една стара къща - в центъра на Пловдив, когато бях на 18 години. Омъжих се и мъжът ми започна да ме обработва да я продам и да си купим кола. Живеехме сами в негов наследствен апартамент и аз с патешкия ми акъл на 23 години бях аха-аха готова на тази стъпка. Господ ме е опазил, че не направих такава глупост. Помогна ми и това, че имах голям респект към майка ми и не си представях как ще реагира като разбере. Минаха няколко години, разведох се и с "дете на ръце" имах свой дом. По-късно я бутнах и построих нова къща, където живея и до днес. Та някой път детето може да сътвори големи глупости, ако в по-млада възраст получи собствено жилище. Ако има възможност е чудесно да му се осигури жилище, но да има опция да не продава. Всички знаем и за случаи на ипотекирани за глупости и загубени жилища.

# 2 658 23 ноем. 2017, 23:37 ч.

Мнения: X

Глупавите хора и на стари години правят глупави неща.

# 2 659 24 ноем. 2017, 06:27 ч.

Мнения: X

Цитат на: Check Please в чт, 23 ное 2017, 22:29

Да платиш образованието на детето си изключва ли опцията да му дадеш и жилище ако можеш?

Естествено, че не я изключва. А подаряването на жилище пък изобщо не изключва опцията детето да си купи нов/нови имот/имоти. Ако детето е мърльо, ще си кюта с подареното жилище и толкова или изобщо ще си стои без жилище и ще реве във форума как живее при свекървата, която му трови живота, примерно.

# 2 660 24 ноем. 2017, 08:35 ч.

София
Мнения: 24 839

Цитат на: Анонимен в чт, 23 ное 2017, 23:29

Хората са го измислили- или си остава на името на родителите, или го прехвърлят със запазено право на обитаване.
Само че, когато жилището е от свекърите, тук списващите снахи искат да бъде продадено и да се купи ново, за да е и на тяхно име.

# 2 661 24 ноем. 2017, 08:50 ч.

София
Мнения: 16 213

Да си дойдем на думата Simple Smile

# 2 662 24 ноем. 2017, 08:54 ч.

град-държава
Мнения: 5 863

До количеството сиво е, а един родител, който не е съвсем тъпак още преди да купи жилище на детето си би бил наясно с това.
Никога не ми е минавало през главата да се лиша от апартамента си. Каквото и да става, аз и детето имаме покрив и на улицата няма да останем. Мъжът ми също никога не е искал подобно нещо от мен, но и да поиска не бих се поставила в риск по такъв малоумен начин никога, та и заради него не бих го направила.

# 2 663 24 ноем. 2017, 10:12 ч.

Мнения: 574

Живеем в апартамент на майка ми, която не живее с нас, но този апартамент е в краен квартал, студен и искаме да го сменим. Вариантът е или да продадем този, със съгласието на майка ми и да добавим пари от нас, изтеглени от банка, като апартаментът да е толкова голям, че да има място за всички, ако тя евентуално някога се върне при нас. Или да си купим отделен, пак с кредит от банка. И в един момент се замислям какво ще стане ако утре се разделим? Можем да уредим документално нещата, така че и тримата да имаме някаква запазена част, но ако се разделим, кой ще ползва имота и аз къде ще отида най-вече? А майка ми, ако реши да се прибере? А парите, които заедно сме плащали по ипотеката от семейния бюджет? Тези неща не са никак за пренебрегване, всичко се случва.

Затова си викам, я си седи на задника и не се занимавай.

# 2 664 24 ноем. 2017, 10:31 ч.

MI
Мнения: 11 868

В такива случаи обикновено се продава апартамента и всеки взема колкото му се полага като процент. Друг въпрос е че човек прави подобно нещо само ако е напълно сигурен че е по-вероятно да не му се наложи, отколкото да му се наложи да продава.

Само да вметна че и в чужбина не се изкарават толкова чак лесно пари за къща, защото освен заплатите и цените на имотите са доста по-високи. Иначе местните щяха да имат минимум по 5-6 апартамента, а не е такова положението очевидно. Има и такива, но голямата част са им наследство, не е да са взели ипотека и за 10 години да са ги изплатили.Така че като се смята броя на апартаментите, изкарани благодарение на образование в Лондон, е хубаво да се смята в цени на имотите в Лондон, а не в София.

# 2 665 24 ноем. 2017, 10:34 ч.

Мнения: X

Това последното е много вярно и важи с пълна сила и за Германия.

# 2 666 24 ноем. 2017, 10:38 ч.

Мнения: X

Цитат на: Omnia Vincit Amor в пт, 24 ное 2017, 10:12

А парите, които заедно сме плащали по ипотеката от семейния бюджет? Тези неща не са никак за пренебрегване, всичко се случва.

Затова си викам, я си седи на задника и не се занимавай.

Еми той един апартамент на три не става да се дели. С брачен договор донякъде може да уредиш нещата с половинка донякъде, поне относно парите, които ти си дала за апартамента, но за останалото някой ще плаща на някого, както обикновено става при разводите ако няма съгласие. Т.е. делба, доброволна или съдебна. По-добре не се занимавай наистина.

Цитат на: Lаdу Stаrdust в пт, 24 ное 2017, 10:34

Това последното е много вярно и важи с пълна сила и за Германия.

Германия и Швейцария са на последно място в Европа по собственост на жилища, но не защото нямат пари да ги купят.

# 2 667 24 ноем. 2017, 10:42 ч.

Мнения: X

Чета какво сте писали в последните страници за купуването на апартаменти и ми се отключи един спомен от студентските ми години.
Имах тогава една приятелка, дъщеря на наш семеен приятел. Бяха я приели да следва в София, и понеже не беше родом от столицата, излезе на квартира. Квартирата наистина беше доста тесничка, но и аз като студентка не съм била в по-добра. Та изкара девойката година-година и нещо под наем и в един момент като се затръшка: Баща й да й купел апартамент в София, защото иначе щяла да прекъсне следването. В крайна сметка, докато не го принуди да направи това, не миряса. А човекът, пред алтернативата да остави чедото необразовано, реши все пак да й угоди. Спомням си тогава една нейна фраза: "всичко ще му взема аз", която от устата на 20-годишно момиче ми прозвуча наистина странно. Особено като се има предвид, че бащата и без това осигуряваше всичко, което е нужно, дори и много повече от това, което родителите на други деца съумяваха или считаха за редно.