А, пълни си бяха. Някоя птица би могла да отмъкне нещо, но не 
- Публикувана: 1 авг. 2017, 14:55 ч.
- Последно мнение: 10 март 2018, 07:26 ч.
Случи ми се нещо странно XVІ
Бяхме на вилата с майка ми и дъщеря ми на годинка и четири месеца това лято. С нея спим в една стая, майка ми в съседната и ни дели кухня между двете стаи. Както си лежа, а малката си спи, изведнъж нещо все едно се блъсна във вратата ни, като че ли в тъмното е вървял някой и се блъсна. Подскочих и отворих вратата, но нямаше никой. Майка ми си спеше, кучето и то. Логично обяснение нямам. Майка ми пък чула как някой тропа по прозорец, докато била на двора, помислила си, че аз тропам, но ние още спяхме с детето, било рано сутринта. Не намерила източника на шума.
Бяхме на вилата с майка ми и дъщеря ми на годинка и четири месеца това лято. С нея спим в една стая, майка ми в съседната и ни дели кухня между двете стаи. Както си лежа, а малката си спи, изведнъж нещо все едно се блъсна във вратата ни, като че ли в тъмното е вървял някой и се блъсна. Подскочих и отворих вратата, но нямаше никой. Майка ми си спеше, кучето и то. Логично обяснение нямам. Майка ми пък чула как някой тропа по прозорец, докато била на двора, помислила си, че аз тропам, но ние още спяхме с детето, било рано сутринта. Не намерила източника на шума.
врата затворена ли беше или притворена само и веднъж ли се случи или често
Един приятел работи в Англия вече 5-та година. От началото беше в една квартира, но от няколко месеца е на нова работа и се наложи да смени и квартирата, за да му е по-близо. Той е бохем. Чревоугодник голям. Не се впряга особено за нещата от живота. Като си говорим и му споделям някакви проблеми, той все казва: Абе какво го мислиш - ще мине и замине и друго ще дойде... И все в тоя ред на мисли му е философията за живота. Гледа да не се тормози с черни мисли, угажда си. Пътува, опитва нови неща и т.н. От както е в новата квартира ми споделя все на шега, че май си има духче. Живее в малка къщичка на два етажа. Има и съквартирант, който е на долния етаж от няколко години. А случките, които разказва са следните: Една вечер, докато гледал телевизия и си бил сам в къщата, чул как нещо пада на долния етаж. Шумът бил толкова силен, че го провокирал да слезне и да види какво става. Вратата заключена, лампата загасена, а едно шише с автършейв паднало от етажерката, на която стояло. Той твърди, че това шише стои там от седмици и си чака реда да бъде използвано. Никой не го е пипал и е било далече от ръба на рафта. Друга случка е, че докато си спал една нощ, чул падане на монети по пода. В просъница помислил, че съквартиранта му долу е изпуснал стотинки. На сутринта, тръгвайки да излиза от стаята видял няколко жълти монети от вътрешната страна на вратата си. След тези две случки се замислил, че в деня, когато се нанесъл седнал да си почине на леглото в стаята преди да продължи да си оправя багажа и сякаш усетил как нещо го докосва по ръката и почувствал полъх като от течение. Питал съквартиранта си, като е от толкова дълго тук дали е усещал или чувал някакви странни неща, казал - Не. Но като се заговорили, се оказало, че за всичките тези години, през които този съквартирант живее в къщата са минали много хора през стаята на моят приятел, но за по няколко месеца престой. Но съквартирантът не помни някой да се е оплакал от странни случки. Започнахме да се шегуваме, че сигурно е някакво закачливо духче, което иска да си играе и т.н. И аз казах нещо от сорта: купи му някаква играчка - една количка и една кукла, че не знаеш от какъв пол е. И той ми каза, че мазето е пълно с кукли покрити с паяжини. Имало рафтове, на които са наредени кукли като в магазин. Каза, че ще ги снима, но аз не пожелах, защото ми е прекалено зловещо. А и наскоро гледах Анабел (хорър филм) и не искам да си травмирам психиката допълнително. В това мазе е слизал веднъж, когато се нанесъл и решил да си остави част от багажа там, но видял, че е много тясно и мръсно. Имало някакви стари натрупани столове и рафтовете с куклите. Каза, че дори си мислел да разчисти и изхвърли всичко и да го ползва това помещение, но го домързяло и се отказал. И, при все, че е толкова освободен човек и не се впряга особено, доста се е размислил над странните случки. Може всичко да си има разумно и елементарно обяснение, но той го намира за странно. Сега го подсетих да се поинтересува какво е миналото на тази къща. Но, понеже не се знае кои са хазяите, а е наета чрез агенция и е сложно. Търсил по адрес в гугъл за нещо случило се там преди време, но нищо не излизало.
И аз да ви разкажа още нещо много странно и ако може някой да изкаже мнение. Случи ми се преди няколко месеца. Сънувах, че с ММ сме в някакъв старинен замък в Дания и тъкмо се нанасяме. Появи се някаква жена в кралски дрехи, беше като дух, представи се като кралица Матилда. Изглеждаше ужасно нещастна и тъжна. У мен се създаде усещането за огромна болка. Подробностите от съня не помня, само си спомням, че много ме беше страх. На сутринта проверих в гугъл дали наистина е съществувала такава кралица в Дания и шок! Оказа се, че преди около 200 години е живяла такава кралица, която е наричана "Матилда - Кралицата на сълзите". Имала е две деца, които са й били отнети от краля, а мъжът, когото е обичала и е баща на второто й дете, е бил екзекутиран. Тя самата е починала малко след това. Ужасно тъжно. Потресох се. Не се интересувам от история, нищо не знаех за това, нито съм чувала, нито съм чела книги по тази тема, нито съм гледала филми. Как така усетих мъката на тази душа отпреди 200 години и то толкова далеч? После си помислих дали не съм живяла в тези времена, дали не съм я познавала.. Даже ми мина през ума дали аз не съм била въпросната Матилда... Ще се радвам да получа мнения, момичета.
Скрит текст:
Един приятел работи в Англия вече 5-та година. От началото беше в една квартира, но от няколко месеца е на нова работа и се наложи да смени и квартирата, за да му е по-близо. Той е бохем. Чревоугодник голям. Не се впряга особено за нещата от живота. Като си говорим и му споделям някакви проблеми, той все казва: Абе какво го мислиш - ще мине и замине и друго ще дойде... И все в тоя ред на мисли му е философията за живота. Гледа да не се тормози с черни мисли, угажда си. Пътува, опитва нови неща и т.н. От както е в новата квартира ми споделя все на шега, че май си има духче. Живее в малка къщичка на два етажа. Има и съквартирант, който е на долния етаж от няколко години. А случките, които разказва са следните: Една вечер, докато гледал телевизия и си бил сам в къщата, чул как нещо пада на долния етаж. Шумът бил толкова силен, че го провокирал да слезне и да види какво става. Вратата заключена, лампата загасена, а едно шише с автършейв паднало от етажерката, на която стояло. Той твърди, че това шише стои там от седмици и си чака реда да бъде използвано. Никой не го е пипал и е било далече от ръба на рафта. Друга случка е, че докато си спал една нощ, чул падане на монети по пода. В просъница помислил, че съквартиранта му долу е изпуснал стотинки. На сутринта, тръгвайки да излиза от стаята видял няколко жълти монети от вътрешната страна на вратата си. След тези две случки се замислил, че в деня, когато се нанесъл седнал да си почине на леглото в стаята преди да продължи да си оправя багажа и сякаш усетил как нещо го докосва по ръката и почувствал полъх като от течение. Питал съквартиранта си, като е от толкова дълго тук дали е усещал или чувал някакви странни неща, казал - Не. Но като се заговорили, се оказало, че за всичките тези години, през които този съквартирант живее в къщата са минали много хора през стаята на моят приятел, но за по няколко месеца престой. Но съквартирантът не помни някой да се е оплакал от странни случки. Започнахме да се шегуваме, че сигурно е някакво закачливо духче, което иска да си играе и т.н. И аз казах нещо от сорта: купи му някаква играчка - една количка и една кукла, че не знаеш от какъв пол е. И той ми каза, че мазето е пълно с кукли покрити с паяжини. Имало рафтове, на които са наредени кукли като в магазин. Каза, че ще ги снима, но аз не пожелах, защото ми е прекалено зловещо. А и наскоро гледах Анабел (хорър филм) и не искам да си травмирам психиката допълнително. В това мазе е слизал веднъж, когато се нанесъл и решил да си остави част от багажа там, но видял, че е много тясно и мръсно. Имало някакви стари натрупани столове и рафтовете с куклите. Каза, че дори си мислел да разчисти и изхвърли всичко и да го ползва това помещение, но го домързяло и се отказал. И, при все, че е толкова освободен човек и не се впряга особено, доста се е размислил над странните случки. Може всичко да си има разумно и елементарно обяснение, но той го намира за странно. Сега го подсетих да се поинтересува какво е миналото на тази къща. Но, понеже не се знае кои са хазяите, а е наета чрез агенция и е сложно. Търсил по адрес в гугъл за нещо случило се там преди време, но нищо не излизало.
Като живеех в Англия много се говореше за духове, обитаващи тия стари къщи. Опитвах се да не вярвам, че се страхувах нощем. Но много хора говореха за това, не знам доколко има нещо вярно, но си е стресиращо.
То да бяха само старите къщи в Англия. Приятелка живееше в апартамент в София под наем. Даваха стая и кухня, а втората стая бе заключена. В апартамента се чуваха стъпки /особено вечер чак паркета скърцаше сякаш човек ходи/. Спираха се чешми ако бъдат забравени да текат, угасяха се крушки, затваряш се е с трясък хладилника и шкафчета. Тя обаче е от хората дето не се впечатляват от такива неща и не ми бе разказвала. Бях и на гости /и двете по на 19/ и легнахме да спим. Първо чух дишане, сякаш някол лежи на леглото до мен, а после усетих как някой ми покри голотиите /щото обичам да не се загъвам много много/ 
Ей казвам ви направо все едно изпих кана с кафе - така се разсъних. Та тогава приятелката обясни, че се случват странни неща.
По-късно стана ясно, че в съседната стая е багажа на възрастен мъж. Явно предния собственик на апартамента, който е починал и близките дават имота под наем тъй като е обзаведен.
Представяте ли си тази душа как се чуди какви са тия хора дето са се самонанесли в тях, как му бутат нещата и му живеят в къщата без да му обръщат внимание ... Смятам, че не осъзнава, че е починал.
Алиске, а защо не отидеш на реинкарнация. лично на мен ми бе много интересно да си видя предните животи.
Ей казвам ви направо все едно изпих кана с кафе - така се разсъних. Та тогава приятелката обясни, че се случват странни неща. По-късно стана ясно, че в съседната стая е багажа на възрастен мъж. Явно предния собственик на апартамента, който е починал и близките дават имота под наем тъй като е обзаведен.
Представяте ли си тази душа как се чуди какви са тия хора дето са се самонанесли в тях, как му бутат нещата и му живеят в къщата без да му обръщат внимание ... Смятам, че не осъзнава, че е починал.
Алиске, а защо не отидеш на реинкарнация. лично на мен ми бе много интересно да си видя предните животи.
Къде да отида, момичета? Посъветвайте ме. Никак не съм запозната с тези неща, а и малко ме е страх какво ще открия там.
Преди време имах друг толкова истински сън - действието се развиваше в Средновековието - много тъмен и неприятен период за мен, просто на подсъзнателно ниво ми е адски отвратителен. Бях майка на двама рицари от Ордена на Тамплиерите, бяха отишли на битка и аз вървях със сълзи на очите и разпитвах минувачите в някакво градче дали синовете ми са живи, но вътре в себе си усещах, че не са... Беше покъртително тежко... И пак го сънувах ей така от нищото, без да съм гледала филми или чела книги, дори без да ми е минавало през ума. И между другото, нямам деца, но изпитвам панически страх да не загубя бъдещите си деца, които евентуално някога ще имам, ако е рекъл Бог. Предполагам, че този страх може да е следствие от преживяно в минал живот.
Ще бъда благодарна за всяко мнение.
Преди време имах друг толкова истински сън - действието се развиваше в Средновековието - много тъмен и неприятен период за мен, просто на подсъзнателно ниво ми е адски отвратителен. Бях майка на двама рицари от Ордена на Тамплиерите, бяха отишли на битка и аз вървях със сълзи на очите и разпитвах минувачите в някакво градче дали синовете ми са живи, но вътре в себе си усещах, че не са... Беше покъртително тежко... И пак го сънувах ей така от нищото, без да съм гледала филми или чела книги, дори без да ми е минавало през ума. И между другото, нямам деца, но изпитвам панически страх да не загубя бъдещите си деца, които евентуално някога ще имам, ако е рекъл Бог. Предполагам, че този страх може да е следствие от преживяно в минал живот.
Ще бъда благодарна за всяко мнение.
Алиса_в_страната_на_чудесата от известно време чета Петър Петров и случаите му описани в сайта, на който съм пуснала линк. Пробвай при него, мен много ме заинтригува. Има и дискове са саморегресия. 
http://regresia.weebly.com/105710831091109510721080-10541090-108 … 107210901072.html
http://regresia.weebly.com/105710831091109510721080-10541090-108 … 107210901072.html