Случи ми се нещо странно XVІ

Същата работа - мисля си, че отдавна не съм виждала еди-кой-си и след час/два/ден - го срещам!
Сега се сещам, че май в една от старите теми съм разказвала случка - правихме помен на дядо ми, дъщеря ми тогава беше на около 3 и половина, не го познава, той почина преди тя да се роди. Свечеряваше се, тя се загледа някъде зад мен в тъмното, усмихна се, каза "Здрастииии" и помаха с ръка. Всички се обърнахме в тази посока, попитахме я на кого маха, тя отговори "На дядо, не го ли виждате, ето го". Излишно е да казвам, че ни се подкосиха краката, а баба ми, горката, плака много. Решихме да не търсим обяснение с детската фантазия, а да повярваме, че е бил там, с нас.

Нали казват, че децата виждат неща, които ние възрастните не можем 😊

Децата виждат, защото не са обременени от физическия свят като нас и са все още по-свързани с духовния.

Здравейте пак съм аз. Казах за снимката с набодените очи и сапуна но се сетих нещо друго. Не знам, колко се вписвам в темата отново но ще споделя.
В старата ни къща в която живеехме до скоро, имаше повече починали хора от колкото родени. Първата съпруга на дядо ми, майка и и баща и, дядо, баба... Хайде да речем че е съвпадение но...
Дядо почина '97 година. Много бяхме близки с него. Аз бях неговия човек а сестра ми на баба. Връзка един път, разкошен човек. Та била съм на 9-10 годишна, когато той си отиде и ясно си спомням, че за стигна до детската стая трбвя да се кача по стъпала. Е да де , но как да стане, като всеки път усещах, че има някой зад мен. Качвам се нагоре и гледам все назад. Нечии очи на гърба ми... След известно време спрях да го усещам. Мина се време и една сутрин майка ми една такава.. все едно е имала тежка нощ. Питам я какво е станало и тя ми разказва. Вечерта легнали с баща ми (спалнята и детската са една срещу друга), вратите притвпрени, навсякъде тъмно. Тъкмо да заспи и в тъмното вижда една бяла светлина обикаля спалнята. Движи се около нея. Уплашила се и съответно светнала лампата, няма нищо... Доста странно но и доста се беше уплашила. От тогава няма нищо и нищо не се е появявало и дано няма.
Другото, което е аз за толкова години дядо ми 3-4 пъти съм го сънувала.  За разлика от мен сестра ми сънува баба доста често. След продължително боледуване жената се спомина и за нас беше голям шок. Мина погребението и на следващия ден сестра ми звъни на майка ми, много разтроена. Сънувала баба и баба и казвала "недейте да плачете за мен, знаете ли вече не ме боли и тука съм добре. Недейте да тъжите вече. "Бяхме меко казано в шок.
Без значение дали е сън или не вярвам, че изпращат някакви послания под формата на сън или нещо подобно. Убедена съм, че имаме ангел - хранител и че ни пази.

За снимката с "набодените" очи ведмага ми хрумна една възможност:

Снимките са стари, техниката не е била така усъвършенствана, може да са били по-бледи или някаква светлина да е имало и фотографът или роднините ти да са  подчетали с някакъв химикал, молив или друго очите. Сега нали махаме червеното и пр. технически, тогава не е могло. Със сигурност знам, че на старите снимки фотографът е допълвал с шрихи на ръка (правеил е да изглежда по-гъста по-рядката коса, има дорисувани украшения, предимно обици и колиета и пр.) преди да бъде даден портрета на клиента.
Та, може така да са донатиснали с боя очите. Снимката с стояла поне 20 год. в стая на слънце. Обработените с химикала точки хем са били натискани (очертаването на кръгчето), хем са били покрити с химикал, различен от основния фотографски.
Просто хартията е изгоряла или позавехнала именно на тези места.
Това е само мое скромно мнение.

Може би имаш силен ангел, (а може да не е един)  и децата го/ги усещат около теб.

Иска ми се да ти вярвам но снимката стоеше в бебешкият ми албум. Баба ми лека и пръст я беше извадила и сложила на секцията в старата ни къща.
Там където са дупките си личи че е бодено, то е както се казва с "хирургическа точност" точно в самата зеница. Ще се опитам да кача снимка защото иначе няма да ме рязбереш.

Момичета ,сетих се за странни неща, които се случват на баща ми,но и аз съм свидетел на някои от тях. Ще ги споделя с вас.
Например в къщи на стената имаме декоративни чинии една от които метална. Веднъж когато баща ми минава покрай стената, въпросната чиния изхвърча пред лицето му със страшна скорост ,пада на земята и започва да се върти на пода.
Всички бяхме на мястото в този момент,но не видяхме изхвърчането,а чухме шумът и въртенето​ на чинията по земята.
Чинията​ е от доста здрав материал,но до ден днешен си стои по средата с едно изкривяване сякаш е ударена с нещо .
Другото нещо е, че веднъж седяхме с баща ми и още 2 жени на една голяма​ма маса пак у дома и обсъждахме един чертеж. Тогава от поставката​ за химикали изхвърча един молив и падна на масата.
Има и други истории , които са се случвали само на него и все тайничко съм му се подигравала, че преувеличава,но вече му вярвам след като бях свидетел на някои от тях.
Четох за полтъргайст и бях попаднала на много хубаво обяснение за такива неща.
Ако го намеря, ще го побликувам.

Прекрасно се разбира, не се притеснявайте. Опитах да Ви успокоя. Остава някое дете - гостенче, да се е забавлявало и да е боло снимката или др. по-невинни варианти. За зловещите - мислите го и без чужда помощ.
Помня как една от снимките на майка ми изчезна от албума, аз бях малка. Тогава имахме на гости семейство от друг град с момче - пубер, та май то отлепи снимката и си я взе. Може да я е показвал на приятели. Майка беше красавица . Помня, че ни оставиха заедно и аз за да го разнообразявам показвах книжки и албуми.

Honey26 , твоя коментар, когато баба ти е казала на сестра ти, да не платете..... ме подсети за моя сън

Точно в навечерието на Голяма Богородица, гледам новините 23,30 даваха хората в манастири, разказваха, че ходят години наред, каква сила има. Аз съответно си мисля,, наистина, каква сила и вяра има в този празник и че искам и аз някой ден да посрещна празника там...

През нощта сънувах батко. Бях на 29г, когато почина спонтанно, а казваше, че ще е до мен, когато нашите вече няма да ги има ...  Септември месец, ще станат 3г, все още не мога да забравя болката и мъката, все едно беше вчера. Сънувала съм го веднъж след смъртта и онази нощ.

Не му видях лицето, той само ме прегръщаше и ме питаше: Защо плачеш? а аз плача, чак лигите ми текат.
 Аз казвам : защото много ми липсваш, липсваш ми, прегръщам гои не го пускам
Той ми каза: не плачи, аз съм тук. до теб съм, не плачи, аз съм тук.... - дори сега настръхвам докато пиша

Събудих се, първо ми се плачеше, след това през целия ден усещах една лекота, усещах го. Бях щастлива, че ми каза, че е около мен и някак си го усещах.
Наистина съм щастлива, че го сънувах и ми каза, че е с мен.

Както казах, рядко ги сънувам даже бих каза почти не. Но и аз се чувствам добре, когато съм ги сънувала. Нямам си и на идеа дали е от самовнушение или наистина хората ни се явяват под такава форма но е приятно, когато знаеш, че и макар в сън си ги видял.
Относно снимката, мислех си, че лошите работи са останали зад гърба ни, но ето, че и миналата седмица се случиха неща, които не са ок.
Понеже с родителите ми живеем отделно, аз живея с моя мъж имам вкъщи светена вода и си мислех навсякъде да наръся с нея. И Киприянови са чели и освещаване сме правили... сега ще видя дали нещо ще се случи.

Случи ми се нещо странно, за което нямам обяснение и леко ме плаши.

Дъщеря ми не можеше да заспи и легнах на леглото до нея, тя не се унесе, но аз почти отнесох плувката. Тогава вратата на затворения гардероб се отвори и хлопна сама /леко се отвори/ кучето скочи и гледаше натам, дъщеря ми седна в леглото и аз трябваше да съм смела щото съм мамата. И тримата бяхме чули хлопването. Станах и отворих шкафа. Излъгах, че дрехи са паднали и са бутнали вратата, но нямаше нищо паднало. Взех колан и вързах дръжките правейки се на палячо, за да не я изплаша. Спах в стаята на детето. Кучето не лая и като отворих гардероба, а то бе в краката ми.
По звука съдя, че вратата се е отворила 15-20 см и се е затворила.

Рационални обяснения? 

Разхлабена панта и не добре затворена вратичка + течение, може би

В неделя бяхме на разходка извън града край село, в което рода на зет ми имат стара къща. Той почина това лято, лека му пръст. Децата никога не са ходили там, аз също. Когато влязохме в селото, малкият (на три години) се развесели:"Мамо, мамо, виж Чочо!". Аз направо загубих говор и картина. Децата не знаят, че това е "селото на Чочо". Дойде ми, като гръм от ясно небе. Аз си мислех за него, като пътувахме. Дали е възможно моите мисли, без нищо да съм изричала на глас - да са повлияли, нямам идея.

Не сме били много близки с него. Живеехме врата до врата, само добро съм видяла от него, но сме имали дистанция във взаимоотношенията. Той обожаваше децата, израснаха с него, много, много го обичаха. Той е единственият човек, който ми се е явявал докато съм будна, след смъртта си. Най-интензивно в дните до погребението и после няколко пъти до деветия ден. Който е преживявал такова нещо, знае, че е много различно от това да си мислиш за някого или да ти липсва.

Как така? Разкажи повече...