Случи ми се нещо странно XVІ

Никейският  /553г./  събор е "отменил" прераждането . Религията е политика ,която обслужва интересите на властимащите ,а простосмъртните я захранват със страха си от смъртта.

Аз пък имах усещане за атентата, който се случи в Тунис, преди 2 години. Буквално вечерта преди случката.
Винаги вярвам на интуицията ми, тя никога не греши.

Аз пък видях в съня си първите бомбардировки в Багдад по време на Пустинна буря с точния час, споменат после в новините - 3:20 през нощта, българско време.  Събудих се от ужаса, от свистенето на бомбите, от дупките в стените на къщите от снарядите, тъмно, хора тичат и пищят, основно жени с бурки, мъкнещи деца... беше много страшно! Погледнах часа и понеже и мъжът ми се размърда, просто му казах "войната  Ирак започна". Постоянно в новините се говореше как са в Залива, как са в бойна готовност дни наред и как разбрах със сигурност от един сън, че е започнала офанзивата, не знам. Просто бях убедена и го казах като факт. ММ разбира се, беше скептичен и каза: да, бе да, щото постоянно гледаш и слушаш по новините как ще почне, хайде, заспивай. Само че зяпна на сутринта когато казаха, че все пак войната е започнала в 3:20 българско време и Багдад е засипан от снаряди. В репортажа дадоха нощния град, светлините от оръдията в далечината, бягащите хора и разрушенията такива, каквито ги видях.

Аз съм Тома неверни, но ми е интересно да чета подобни случки. Много ми липсва баба и ми се иска да вярвам, че е възможно да съществуваме и след смъртта, но... трудно бих повярвала.
Понеже се заговорихте за регресия се сетих, че присъствах, когато правиха такава на сестра ми. Тя много плака по време на сеанса. Видя си минал живот. Била е мъж, бижутер с отрязана ръка, живеещ в Прага. Тя се вижда в малко ателие на бижутерска улица, как прави пръстен и й е много трудно заради липсващата ръка. След сеанса, няколко часа не си усещаше ръката, висеше й като парцал, абсолютно неконтролируема. След тази случка ходи два пъти в Прага. Обикаляла е стари занаятчийски улички, но нищо не е усетила. Вероятно не е попаднала на точното място, но твърди, че сякаш всичко й е някак близко и знае, че не може да се загуби.

И аз като цяло съм скептик, но има неща, за които не намирам никакво рационално обяснение... А съм сигурна, че обяснение има за всичко, което ни се случва.
Ужасно интересно ще ми бъде да направя регресия, едно от любопитство и второ, защото ще получа обяснение на необясними до момента за мен неща, сигурна съм.

И аз съм скептик, но за някои неща наистина няма обяснение. По въпроса за бомбардировките - аз пък една декемврийска нощ /20.12.2015/ сънувах най-драматичните бомбардировки над София от американските войски по време на Втората световна война. Идея нямах,че са били тогава, нито пък изобщо тогава съм си помисляла за войни! Бях си в моята кожа, бях уплашена дали близките ми ще успеят да стигнат до бомбоубежищата, бях просто ужасена меко казано! Небето беше почерняло от самолети, бомбите се спускаха, виждах експлозиите, хората крещяха! Аз бях в една жилищна сграда и виждах как самолет се приближава и е точно над блока ми и започнах да се моля да го пропусне и да си замине! Страшен ужас цяла нощ! И на сутринта се събуждам и по новините казват - днес се навършват еди колко си години /към 70/ от най-страшните бомбардировки над София по време на Втората световна. Изтръпнах! После се замислих дали не съм живяла тогава и в това да се корени омразата ми към войната и насилието, но ми се струва прекалено скоро, знам, че реинкарнациите са на по-голям интервал.
Другото - дядо ми, с когото бяхме много близки и почина преди няколко години, също ми е разказвал като малка за тези бомбардировки. Тогава е бил малко момче и ми е разказвал как е тичал към скривалището и е чувал как бомбите падат зад гърба му. Може той да ме е навестил и да ми е дал този спомен... Как мислите?

Виждам, че подгванахте темата за регресията. Много интересна за мен!
Когато бях малка, Много малка , преди шестата ми година,често сънувах война и хора заключени  в нещо като клетки,тесни клетки,а те наблъскани вътре.
Когато разказвх сънищата си на родителите ми и двамата в един глас казваха контрационен лагер!
Все си мислех, че в предишния ми живот може и да съм била в такъв.
Преди няколко години си бях купила една книга, която не помня как се казваше и не мога да я намеря,явно съм я дала на някой да я чете. Авторката беше рускиня и книгата беше как да се научим да си правим регресия в къщи.
Аз практикувам йога и веднъж след практиката , когато дойде моментът за медитация, реших да направя това, което беше описано в книгата.
Бях в състояние точно на медитация и ми се появи странна сценка. Видях млада жена, която явно живееше по времето на ренесанса и очевидно беше заможна. Тази жена беше в някаква градина, беше облечена в бяла рокля и беше седнала на тревата. Имаше храна , като на пикник. Отстрани играеха двете й малки деца,а майка й се занимаваше с тях.
Това което аз усетих беше мъката на жената, беше изключително нещастна. Усещах , че е толкова тъжна, че чак изпитва физическа болка.
Никой не говореше в тази сценка. Аз просто знаех, че тези деца са нейни, че тази жена е майка й, че беше нещастна заради съпруга си. Усетих несподелена любов, разочарование и безизходица.
Не знам дали това е било от предишен мой живот и дали изобщо съм успяла да направя някаква​ регресия,но очаквах да видя нещо съвсем различно.
Чувството обаче беше много истинско, направо го изпитах все едно на мен се случва.
А моя приятелка със здравословни проблеми и не само , искаше да направи регресия, защото беше сигурна , че ще намери отговор ,защо й се случва и ще успее да си помогне да се справи.
След регресията беше много разочарована. Нямаше търпение да я направи. След това дълго време не искаше да ми каже какво е видяла. Каза, че не може да го обясни. Каза, че като си го обясни на себе си, тогава ще ми обясни и на мен. Не съм я питала повече, не съм настоявала .
Един ден пак стана въпрос за нейната регресия,може би след година и я попитах за какво става въпрос и тя ми каза, че не е била човек. Аз я попитах дали е била извънземно,тя каза -не! Животно?-Не!
Каза ми, че дори не е била същество!
Била е нещо като частица, клетка и тя не може да го обясни .
Това ми е много близка приятелка и нямаме тайни. Не иска да говори за това, защото не знае какво да ми каже.

Пипа, много е възможно, приятелката ти да е видяла тази част от живота на душата си, в която душата няма физическо тяло, а е просто нещо като енергийна материя, като частица. По принцип, от това, което съм чела, душите, които се прераждат в хора, не се прераждат в животни или растения.

Скоро пак ще я попитам какво точно е видяла.

Използвам точно това изречение, защото и аз се питам същото:
- дали по време на регресия "виждаш" и "усещаш" свои минали животи или
- просто улавяш информация за преживявания и усещания на някой друг.

Има общо информационно поле, където нещата се "записват". Там образите са по-мъгляви, но емоциите са също толкова силни и дори концентрирани. Някъде се нарича Акаша, акашеви записи и т.н.

И също така при регресия можеш да "слезеш" сам в себе си, явно не е задължително да видиш свой "предишен" живот. (Просто отделих време и прочетох няколко случая от линка преди няколко страници и възникнаха горните въпроси).

 

Алиса,не че имам някаква идея дали има прераждане и как става номера,но по-скоро ,може би си била дядо си? Ти самата кой се чувстваше в този сън?Казваш бях си в моята кожа,но не би трябвало да е сегашното ти аз .Може би си била прекалено впечатлена от ужаса ,за да се осъзнаеш кой си?Все пак,като възрастен човек ли се притесняваше за близките си или като дете?

Лиола, бях си аз, чувствах се като голяма, сегашната си възраст, със сигурност не бях малко момче. И се притеснявах дали майка ми и мъжът ми са успели да се укрият в скривалището... Някакъв микс между минало и настояще беше това... Нямам обяснение. Но със сигурност не съм знаела никога за тази дата, нито пък съм си мислела за войни и бомби преди да ги сънувам. Ако дядо ми е дал този спомен, то аз съм го пречупила през призмата на собствените си очи и сегашното си положение.

Мили дами, има си тема за РЕГРЕСИЯТА и моля дискусията да се премести там.
http://www.bg-mamma.com/?topic=828306.180

Тази тема е за странни случки.

По време на регресията усещаш и просто знаеш кой от всички образи си ти. А и след нея ти се навързват защо например, харесваш дадени неща и имаш непоносимост към други.

Точно това направих и аз! Анализирах си нещата и според усещанията,знаех с какво точно я е наранил мъжът й. Знаех, че това което се е случило е необратимо.
Съпоставих нещата в живота ми в онзи етап и донякъде си обясних ,защо имам определена нагласа към любовта, която търсих Много внимателно и с огромно недоверие.
Интересно е, че при мен ,а вярвам че и при повечето хора, при преминаване от един етап от живота ми в друг се случва нещо ключово. Нещо, сякаш ми го праща някой от някъде и ми казва, показва че е време за голяма промяна. И нещата се случват, така както съм си ги мечтала.
Скоро след тази случка, срещнах съпруга ми. Това е единственият мъж , който успя да спечели доверието ми на секундата. И живота ми премина в следващият етап.