Искам да кажа ... (134)_07.08-13.08

Сутринта се оплаквах, че ме боли гърло, обаче купих сладоледена торта.  Вече не ме боли, а така примамливо изглеждаше тортичката..

И аз завидях на Алечка за смокините, много обичам. И сладко правя. Посадих си тази пролет две храстчета в двора, но докато пораснат .....

И на Даун завиждам, че при нея тепърва идва лятото, а нашето си отива  

Съседи имаме само едната страна, роднини са на ММ. Разбираме се идеално. Преди години често си гостувахме, карти играехме. Напоследък поразредихме, но пак е приятно да си полафим, дори и през оградата.

Да се оплача от синчето. В събота рано сутринта го изпратих на лагер, оттогава ни вест, ни кост от него. Телефонът му е изключен. Аз не се притеснявам, все пак е на 17, не на 7 г., но баба му звъни по 5 пъти на ден - "Обади ли се детето?", "Как може да си спокойна?" ...

Разбираме се със съседите, но не си общуваме кой знае колко. Само се поздравяваме с повечето. 18 апартамента сме във входа, от 7-8 г. живея тук и отвреме навреме се случва да видя някой нов индивид, като напр. съседката отсреща (в продължение на години виждах само мъжа й, децата й, внучетата й, бях решила, че в тази къща жена няма).

Малко се дразня в момента, че тийновете седят на пейките през блока (които са ми под прозореца на спалнята) до към 1ч. през нощта и вдигат шум, но… Нека се забавляват децата, по-добре така, отколкото пред телефона/таблета.

Не мога да спя от жега напоследък, само се будя да пускам и спирам климатика.

Тук май се води, че могат да стоят сами след 12 г. Моят син е на 10, не съм го оставяла сам. Трябва да почна малко по малко. За момента ме притеснява това, че нямам никакъв контакт с него - първо ще трябва да му купим телефон. Иначе си мисля, че ако му поставя конкретни задачи, ще ги свърши. Но сам да се сети да си напише домашните – едва ли.

В края на миналата учебна година учителката ме стресна лекинко, че тази година (и най-вече от догодина) нещата стават значително по-сериозни. Ще трябва да се стегнем и двамата, защото аз много разчитам, че той ще ми каже като имат изпит напр. и нямам навика да му гледам в agenda-та, а трябва, защото човекът не се сеща.

Елате  бе, смокини има за целия китайски народ. Да си призная, че и аз се сетих за Жаки и се подсмихнах под мустак снощи, докато брах 😁

Белинда знам, че мога да звънна на КАТ, ама не исках с рогите директно, мислех, че можем да се разберем като интелигентни хора.  Явно няма да стане. Сега мисля да си разпечатам лепенки "Паркираш като дебил" 😁 Най-много да ме бият някъде...
Честно казано такива конфликти са ми толкова далеч от натюрела, че направо ми се повдига като се сетя. Обаче пък и не смятам да отстъпвам. Бее искам на село

Не Мари, никаква я няма Джена. Едно рамо на скандала не ще да даде (скръстени ръце).

Айала, още мръзна, та задръж до след месец-два, когато ще почна да ви дразня .

И аз не спя особено добре в жегите. Въртя се, ставам да си плискам лицето с вода..искам да завали, да разхлади малко.

Детето каза, че утре за вечеря иска "нещо с ориз". Попитах го може ли да е катерица, но отказа, така че дайте идея, различна от ризото.

Никога не съм писала в тази тема ,но искам да кажа...
Искам да поотслабна.Но не мога,защото нямам хладнокръвието на сериен убиец да стоя пред топли банички или шоколад и да не ям.Ще си стоя закръглена и няма да се измъчвам.

Пиле с ориз,ориз с гъби и маслини,сарми с лозови листа...

Благодаря.

Али, аз нали затова ти казвам да не се разправяш. Има си закон, има си органи за контрол, толкоз.
Смокини и аз обичам. В двора на хотела ни на морето е пълно и всичките са отрупани!!! Друга година, когато сме там август, си отяждам...Но сега си тръгнахме  точно преди да узреят, така да ме е яд...Купените на са ми така вкусни. Друго си е да я окъснеш от дървото и да я хапнеш още топла от слънцето, мням!

Със съседите нямам особени отношения, не се познаваме особено.

Тонка, какви разказвателни във втори клас😕

Пиле с ориз ще е, колкото и да не го харесвам . Пак ще съм без обяд .

Белинда, аз доматите най-ги харесвам топли, току що откъснати и с малко сол. (Сега Мари се гърчи от ужас ).

Ауууу, хвана ме на тясно. Предварително бях настръхнала с катерицата..... Довърши ме с топъл домат и сол. Мацни от него на петната. Добре им се отразява!

Майка ми пък се оплака, че нещо смокините й не щели да зреят още. И е доста озадачена. Други години досега са започнали, а тази година си седят зелени засега. Но са много и са големи, а все някога ще узреят. Тогава е моето време

Аз опитвам нова диета, момичета, дано тоя път устискам. Заложих на бавното, но трайно слабеене, в крайна сметка за къде да бързам...

За домати се разправяте, а? Имам в хладилника 4 бройки, по половин кило всеки. Няма да снимам да показвам тук, че ще има припаднали (Мари )

Хай, как само толкова написа за режима? Аааа, ще се караме? Я дай подробности!

Чувствам се отвратително първи ден на работа след отпуската!

Може да се каже, че нямаме отношения със съседите. Аз поздравявам всички, но някои не отвръщат на поздрава, подминават. Голямата част не ги и познавам даже, защото се качват директно в асансьора. При моята общителност не можах да се сприятеля с никого, така че да разменям поне по едно изречение на среща. Най-странна ми една млада майка с близначета, която винаги искаше помощ от мен или мъжа ми за количката, за да преодолее 4-те стъпала от входа до площадката, вкл. на вратата ни е звъняла (защото сме на 1-ви етаж), но когато е без количка, ни подминава без поздрав. Мъжът ми, който изключително много държеше на добрите обноски, се заканваше, че ще й отказва помощ, но, разбира се, не можеше. А и ония слънчица като те гледат нахилени от количката, забравяш, че майка им не е получила елементарно възпитание.

За скъпия телефон, с който детето да ходи на училище съм против аз - не ми се ще децата от малки да свикват да се притесняват за вещите си - дали ще го изгубят, дали ще го изпуснат и т.н. Знам, че е добре дасе научат да се грижат за вещите си, но все още продължавам да мисля, че все пак вещите са, за да ни служат те на нас, а не ние на тях. И ми се струва рано детето да бъде натоварено и с грижата за тях. Много тъжна гледка е дете, плачещо че си е загубило телефона или че някой по-голям или по-силен му го е хвърлил в другия край на двора, ей така, за демонстрация на сила и за сеир на останалите. Случва се да ги виждам тия гледки, много ми е жал. И най-често през сълзите се долавя "нашите ще ми се карат". Според мен е по-добре да носят някакъв най-елементарен телефон, колкото родителят да има връзка. Интернет да ползват вкъщи.

Даун, пилаф с нахут, дробчета с ориз, постни пълнени чушки, ориз с гъби, пресен лук и джоджен.