Бихте ли осиновили или да сте приемна майка на някое дете

Елфичка, погледни й другите теми на авторката и ще ти стане ясно.

Не бих била приемен родител,но бих осиновила дете!

Живея във Франция и тук има пределна възраст за кандидат-осиновители. Документи за осиновяване на дете приемат до навършване на 40г. Тук може да се осинови и възрастен, пълнолетен човек. 40+ годишен може да осинови в изключителни случаи - дете от предишна връзка на партньор, в чужбина в държави, в които възрастовата граница е по-висока или няма такава итн. Никоя община няма да допусне осиновяване на местно бебе от по-възрастни, болни, тъжни или неосигурени хора. Аз бих осиновила с удоволствие, но само в открито осиновяване - детето да знае кои са родителите му (доколкото е възможно, защото бащата често остава неизвестен) и да има възможност за подържане на контакт с кръвни роднини - майка, баща, чичовци и лели, братя и сестри, братовчеди. Не приемам категорично осиновяване, в което на детето се вменява лъжата, че осиновителката му е майка а осиновителят баща. Бях се влюбила в малко момиченце-сирак и ходихме да питаме в кметството, но ни обясниха, че с две наши малки деца, в малко жилище и мъжът ми на почти 40г нямаме никакъв шанс. Куклата я осиновиха в Нант или околността и сега си има прекрасно семейство. За последен път видях нова нейна снимка преди три години и не можах да я позная - госпожицата беше изрусена и със сини очи (лещи). Радвам се, че са и намерили прекрасно семейство.

Приемен родител - хм, не знам. Тук е много добре платено и за семейства с голямо жилище е доста добра работа. Около 4000€ на месец за отглеждане на три деца. Може и повече ако децата са увредени, болни или със специални нужди. Имам приятелка, която е, с мъжа си, приемно семейство. Много е ограничаващо и понякога тежко, защото децата са с различни потребности, на различна възраст и едното се води на детска а другото на у-ще, третото по болници или психолози. Денонощна работа си е и не е за всеки. Трябва да се посрещат редовно и родителите на децата - алкохолици, наркомани, насилници итн. Децата се водят понякога при умиращи раково болни родители, инвалиди в дом итн, което е много, много тежко. Често чуждите мъки и мизерии заменят веселбите от семейно парти, рожден ден итн. Не може едното дете да тъжи за починал родител а ние да се смеем и да танцуваме. Отпуската е в точно определено време и не може да се вземе почивен ден или седмица. Честно казано, не ми харесва, макар децата да са много, много симпатични. Май няма да мога да издържа.

В България надали дават кой знае какви космически суми, че да се навие някой да стане приемен родител, това е огромна отговорност, а да го направи само заради едните пари, не бих могла, честно....

Ти зарежи темите. Ми като видиш някой от коментарите и- малееее

Кой ще гледа дете само заради пари и защо натам обръщате нещата? Аз бих го правила за някое детенце ,от гледна точка на това ,дали можеш да му дадеш по добър живот и любов .

А можеш ли да му осигуриш тези неща?
Сериозно ли си се замислила относно това нещо или хипотетично питаш, за да си почешем езиците?

То е ясно, че темите на Анито са само за чешене на езиците.
Иначе сериозно по темата да си кажа моето мнение. Бих осиновила дете на около 3г. възраст, защото не ми се минава трети път( имам две деца) през бременност, раждане, колики, зъби и т.н. Макар че съзнавам, че физическата възраст на децата от институции изобщо не отговаря на психическата им. Има много за наваксване. Бих осиновила, но не когато съм на 50+, а до 40г. На 50 години не искам да се занимавам с малки деца, които искат 24 часа грижи. На 50+ искам да имам време за себе си и да се занимавам с нещата, които обичам.
Приемен родител не бих станала, защото се ангажирам емоционално и няма да мога да се разделя с децата.

Много от децата, които са осиновяеми никога не са били в институция извън краткия престой в родилна клиника. Не всички деца престояли по някаква причина в болница или дом имат изоставане в развитието. Недоносеният ми син остана 2 месеца в неонатология. Имаше проблем само със захранване и той няма общо с престоя а с причината за него. Проходи по-рано от доносената ми дъщеря и след 2-3 годишна възраст разлики нямаше. Тук всъщност толкова малки деца за осиновяване почти няма.

Едно дете, което се отглежда от родители няма нищо общо с дете, отглеждано в институции, независимо колко дълго е престояло в болница.
Дете, което се отглежда в институция прохожда по-късно от връстниците си, проговаря по-късно, по-късно се научава да се храни само, да се облича и т.н. Да не говорим и за емоционалните травми, които е понесло. Това имам предвид като казвам, че изостава с развитието си. Разбира се, тези неща се наваксват, ако детето си намери родители. Но това са трудности, с които ще се сблъскат осиновителите и трябва да са наясно.

Не бихме станали приемни родители.Ще се привържа към децата и после ще страдам,ако ги вземат.
Но ако нямахме собствено дете със сигурност щяхме да си осиновим.1или 2 деца,но не бебета.
Аз също смятам,че осиновеното дете трябва да знае истината.
Имам приятелка,която е осиновено дете и знае за това още от съвсем малка.
Родителите и са и обяснили,че са отишли в детския дом и са избрали точно нея сред много други бебета.
Тя казва,че се е чувствала много специална,защото са я избрали.Не е страдала като дете,приела го е нормално.
Но хората са от малък град и са знаели,че все ще се намери някой ,който да и каже.

В Европа бебетата оставени за осиновяване или отнети по някаква причина от родителите, или сираци, никога не помирисват институция ако не е абсолютно наложително. Те се гледат в приемни семейства, където живеят до осиновяването. В интернати живеят само деца над 4-5 годишна възраст и то временно. След 1 година в интернат ги настаняват в приемно семейство. Могат да останат по-дълго само ако са редовно (ежеседмично и на всеки 2 месеца за по 15дена ваканция) вземани от родителите си или други близки. Също ако се прецени, че в интернат се развиват по-добре. В интерната само живеят и преспиват. На детска и училище ходят в местни държавни или частни градини. Новородено "под Х" (майката го оставя за тайно осиновяване без да е задължена да остави личните си данни) е поето веднага в приемно семейство докато изтече срока, в който майката може да си го вземе ако иска и след това веднага предадено на осиновители. По-големите бебета са в кризисно приемно семейство откъдето ги поемат осиновителите. Виждала съм здравните картони на преседели в домове хаитянчета. Никакво озоставане нямат и даже бяха по-напред в развитието си от моите деца. Езикова бариера на тази възраст е преодолима за седмици. След 7-8 години е мъничко по-трудно

Според мен би било полезно да се въведат ограничения, за брой пуснати теми на калпак. Седмични ли, месечни ли, не мога да преценя какво да е количеството, но спешно трябва да се вземат мерки!

Иначе самият въпрос не е лош и може да стане дискусия, ако не е чепкан де.
Не бих осиновила дете, нямам капацитет - физически и психически. Приемен родител едва ли бих станала, но ми се струва по-приемлив вариант.

Бих била приемен родител, не поради причините посочени от авторката, а за да дам на дете шанс за нормален живот, не смятам, че деца трябва да бъдат гледани в институция по никакъв начин, та дори и да е временно.

Също така бих осиновила дете, ако обаче се промени ужасната система в България. Имам познати, чието единствено условие е дете до годинка, без значение от пол, без значение от етнос, здраво или с леки здравословни проблеми, чакат втора година, това е безумие...

Ани,аз също имам близнаци,та се чудя от къде имаш  време за толкова много БГ Мамма.

По темата: при тези обстоятелства-не бих.