Бихте ли осиновили или да сте приемна майка на някое дете

Защо не ми отговори за бавачката? И тя отглежда детето, някои бавачки са на 24-часов работен ден, а родителите ги няма или ги има за малко, или пак може майката да е изчезнала или починала. Ти разбираш ли, че така, както го казваш, всеки може да има претенции, че е родител? Защото го гледа. И по твоята  логика ще има пълно право, просто няма да спи с родитееля на детето.
Осииновителите знаят историята на детето, така че детето не е лишено от възможността да знае. Те са му родители и то първо тях ще пита, ако има съмнения. Те имат правото и задължението да преценят дали да му кажат историята му или не. Не дали е осиновено, защото очевидно, щом се интересува от историята, значи вече знае. И все пак, родителите преценяват, а не законът или трето лице.

Много ми е тъжно , че в днешно време разсъждаваме все още така.
Търсят  се , за детето подходящи родители е факт , но ми прозвуча грубичко ,че едва ли не само бездетни родители осиновяват  и аз като нямам дете едва ли не това ми е последния шанс и съответно ще осиновя .Избор имам слънчице :Д.
Нито съм на 50 , нито съм за изхвърляне нито ми пречи да направя инсеминация въпрос на желание е .Всеки си предценя
какво да прави в този живот .

Отделно хората, които нямат никакъв избор/т.е нямат деца/, също биха се засегнали на коментара ти Ги.След като има деца за осиновяване е благородно някой да ги осинови отгледа и обича заради тях самите  а не за да си задоволи потребностите само  .Така го разбираш сега , но един ден може и да си промениш виждането .Винаги ще има и не перфектни осиновители както и родители , някой нямат деца и прибягват до осиновяване , но това не е задоволство само на празнина а и благородство и познавам вече и такива хора и знаеш ли как ги виждам аз нещата сърцати хора  са.Не всеки може да осинови ромче от бременост , която не е следена и майката е пушила или пиела и това е най малкото ако има спин няма да коментирам .Това са много израснали хора за мен и като казвам сърцати с голямо С  .Като цяло да отгледаш чуждо дете , като го приемеш според мен си е голяма смелост,на мен нещо не ми достигна , но това е друга тема.

Наистина ли в 21ви век в Европа са ви учили, че е по-добре детето да изпитва гняв, че не може да види биологичната си майка и да научи историята си? Не съм чула осиновен да е изпитал гняв когато е научил историята си - нерадостна или радостна ако е искал да я научи. А и като чета осиновители и кандидат-осиновители тук си мисля, че децата им няма как да не са подготвени за нерадостни истории, ровещи по кофи майки, бащи цигани и прочие. Мама Ру писа, че е изпитвала гняв спрямо майката на дъщеря си. Бебу пък пише, че иска да напада майката с лопата ако и се появи на вратата. Тръгването по лош път няма връзка със среща или игнориране на родните майка и баща. Ако това беше вярно никой не осиновен нямаше да краде, да се дрогира или алкохолизира. А вас за ползите от отворено осиновяване не ви ли учеха? На нас даже дойде да ни чете лекция учителка, осиновила няколко отхвърлени заради болест деца. Беше осиновила няколко деца със синдром на Даун и сама беше окуражила биологичните майки да започнат връзка с тях. Самите биологични майки бяха започнали да се чувствуват по-добре след установяването на контакти и свиждане.

Бавачката, мащехата и бабата не са майки. И никой не си мисли, че са му майки освен ако не го излъжат на много ранна възраст. При бозайниците се случва чужда женска или даже мъжки да осинови малки осиротели от собствения си вид и да им помогне да оцелеят.

Абсурт писа, че в 90% от случаите бащата е неизвестен. Неизвестен е за властите, регистъра на населението, осиновителите и детето. Биологичната майка в повечето случаи има данни за бащата, но не е пожелала той да бъде издирен и/или вписан като баща. Много мъже биха взели и отгледали собствено дете ако знаеха, че жената, с която са имали връзка е родила жив плод и го е дала за осиновяване. Но тях законът не ги защитава, защото за социални грижи е по-удобно да няма вписан баща и набързо детето да бъде осиновено. И само чрез общуване с майката детенцето може да научи повече за себе си и да установи контакт и с бащата и роднини по бащина линия. Повече роднински връзки означават повече подкрепа, помощ, споделени проблеми и радост. Кой би се отказал от тях. Това, че млада майка не е имала финансови възможности като е родила детето не означава, че няма да има такива в бъдеще. Много биологични родители споменават в завещанието си дадените някога за осиновяване деца, но за да се изпълни съдията трябва да има данни за детето. А при затворено осиновяване биологичните родители нямат никакви данни. Ни вест ни кост.

Степента на близост с биологичното семейство се решава или договаря от осиновителя/ите и биологичния/те родител/и. Някои от вас мислят, че био родителите ще се бъркат във възпитанието на детето. Няма такова нещо. Това може да се договори предварително. Какви да са контактите, да има ли срещи, присъствие на рожденни дни, почивки заедно, гостуване през ваканциите итн итн. Ако едната страна това не я устройва осиновяването просто не се състоява. Понеже био родителите и осиновителите са се споразумели конфликти няма. Има приемственост, грижа и уважение от всички учавствуващи към всички учавствуващи. Детето не си фантазира, че ако му е зле у осиновителите, защото го карат да учи, може да иде у майка си, където ще си прави каквото си иска. Био майката е приела модела на възпитание и няма да допусне лаксизъм. А и на практика родителски права имат само осиновителите и без тяхно разрешение нищо не става. Много осиновители са съгласни на срещи и гостуване, но в един момент прекъсват контакт и контакт може да се установи само с решение на съда и то ако има договор.

Андариел, примерът с кукувицата не е уместен. Кукувиците са устроени така. При хората биологичната майка не убива детето на осиновителите за да им натресе своето. Тя даже не им го предлага. Осиновителите са поискали да осиновят и насилие над техните желания няма. Избирайки такъв модел на родителство те са наясно, че детето винаги ще има друга биологична майка и друг биологичен баща.

Мама Ру, родителите ми нямат други деца. След развода са имали връзки а баща ми даже един брак. Децата на гаджетата, партньорите и съпругата са от техните си предишни връзки а не от новите, тези с моите родители. И за техните деца моите родители не са никакви, наричат си ги по име.

Човек никога не е подготвен за това, че жената, която го е родила, рови по кофите или е алкохоличка или пък, че ражда почти всяка година и половината й деца са оставени в родилното, а другата половина  са полуграмотни. Не всекя истина носи утеха, а дори може само да влоши нещата и да породи у детето още повече гняв. Изобщо, с този гняв вече психолозите спекулират. Тях като ги четеш какво пишат, човещ все изпитва гняв, независимо дали знае или не знае нещо. Като гледам, имат си някакви клишета и схеми, които пасват на всичко - ако познава майка си ще се гневи на нея, а ако не я познава, ще се гневи, че не я познава, и все някой е виновен - естествено виновен  е този, който носи отговорност - осиновителят. Както всеки родител, той е виновен по подразбиране, само защото е родител и трябва да си носи кръста защо е угодил или защо не е угодил. Децата си фантазират, защото са деца, независимо от това дали са добре или не са. Знаеш ли колко деца си фантазират родителите им да серазведат, защото смятат , че така ще имат двойна полза - подаръците ще са два пъти повече, почивките ще са два пъти повече, дрехите ще са два пъти повече, а и по-малко ще му се карат, а ако единият е "лош", винаги може да се отиде при "добрия"? И си го фантазират, когато са сърдити, че не са получили това, което иска. По-същия начин много осиновени деца си фантазират за БМ-красавица, която много е искала да го задържи, но е била бедна, накарали са я насила да го остави, а любовта с бащата е била неземна, и съответно бащата е мнооого богат.  И накрая му сервираш БМ, родила и оставила още няколко деца, защото така.

Защо мисли, че не могат да са майки бавачките и учителките? Дори бих казала, че някои бавачки познават и общуват с децата, в близки отношения са с тях, защото те се грижат за тях. Те съвсем спокойно могат да претендират, защото сумарно, фактически и т.н. знаят и правят съвсем лично много повече за детето, отколкото вечно отсъстващите родители, които го виждат сутрин за един час и вечер за два часа. И в биолграфиите на доста известни личности ,така да го кажем, които са били от богати семейства, в които е било естествено да има първо дойка, а после и бавачка, често се споменава, че когатоса били деца, тези личности са имали дълбока връзка и са познавали повече бавачките си или прислугата, отколкото родителите си, с които са се виждали рядко и протоколно. Нещата не са измислени с появата на психологията, а психологията само може да опише случващото се и да търси някакви обяснения. По критерий за време и грижа, както го постави ГИ, те садори по-благонадеждни от пастрока или мащехата.

Биологичните и осиновилите родители няма какво да се споразумяват нито за рождени дни, нито за нищо. Аз, ако съмм осиновител, няма да искам БР да се мотаят наоколо и да са като пето колело в колата - нито на рождени дни, нито на почивки. Те са напраили своя избор, когато им е  било времето да избират. И не, не го пробутвай постоянно това с парите, защото ти самата написа, че при вас държавата може да осигури достатъчно сносни помощи. На меен ми е ясно, че ако системата в лицето на социалните, рееши да нарочи някого, няма измъкване, но дълбоко се съмнявам болшинството от случаите да са такива. Обикновено социалните дават достатъчно, дори предостатъчно шансове на БР да се справят и да си задържат или върнат децата.

А семейно планитене с безплатни противозачатъчни има ли за тези раждащи по два пъти годишно? Има ли кой да ги информира? И как така са полуграмотни децата?

Андариел, отвореното осиновяване не е да те срещат с майка ти като ритне пубертетът а непрекъснат контакт с новини един за друг доколкото е възможно. Детето знае каква е майката, какъв живот живее и къде. То получава информацията още преди да се е осъзнало и така се избягват драмите с чуденето, маенето, фантазирането и мечтите, копнежите и стремежите за и към майката, за което самата ти пишеш.

И не, бавачките и учителките, които са ме отгледали и изучили си остават бавачки и учителки. Някои от тях са били по-млади, по-красиви, по-богати, по-умни, по-чаровни и изразителни от майка ми, но те майки никога не са ми били. Със третата ми бавачка семейството ми се сприятели. Обичах я искрено и общуването с нея ми беше по-приятно от общуването с баба ми и даже с майка ми. посещавах я редовно 10 години след като спря да ме гледа. Познавах децата и, гледах котките и кучетата и. Нямаше по-интересно място от дома и и понякога си мечтаех да живея там. Но ....... никога не я възприех като майка.

На много места се практикува насилствено осиновяване. Обединеното кралство е живия пример в най-грозния му вид. Там новородени биват отнасяни още преди да е излязла плацентата. И в България го е имало преди, за днешно време не мога да говоря. Как едно дете може да бъде сигурно, че не е изтръгнато или откраднато от майка си ако не е в контакт с нея?

Наличието на социални помощи не решава проблема с отвличане и неправомерно осиновяване от некомпетентни или користни социални служби  . Доброволно отказалите се от бебетата си са огромно малцинство и обикновено са окуражавани и подтиквани от социалните. Във Франция в днешно време обикновено са млади момичета от малцинствен произход без семейна подкрепа. И не са много - около 600 годишно при над 7-800 000 новородени. По-малко от 1 на хиляда. Чувството им на срам от бременността и изолацията не им позволяват трезво да преценят всички възможности. Всяка оставяща доброволно за осиновяване дете майка е в безизходица и трудно положение. Много от тези жени съжаляват за избора си дори и да са в контакт с детето и ако можеха да върнат времето назад не биха постъпили по същия начин.

Бебу писа за помощ от лели, вуйни и баби. Не всички жени я имат. Социалните като нарочат неродено за осиновяване намират всякакви кусури у бащата, лелите и бабите. И като го вземат веднага след раждането свърши. Точат се дела, след 6 месеца казват на майката, че то вече е свикнало с осиновителите, което е факт и след още 6 месеца не е в интерес на детето да бъде върнато на майка, с която никога не е имало контакт. Ужасно е.

Ти май не разбра за бавачките и учителките. Ги постави пастроците и мащехите в една категория с осиновителите - на родителите, защото пастроци и мащехи се грижели за децата, а щом се грижат, значи са родители. По същия критерий за грижата, бавачките и учителките също се грижат за децата и също биха могли да претендират за родителска роля. На всичко отгоре, пастроци и мащехи са никои за детето - те са сексуални партньори на единия родител на детето и нямат никакви права, нито задължения към него, докато бавачката и учителите имат и често прекарват много повече време и повече грижи.

За отвореното осиняване - ако осиновитерите преценят, могат да кажат на детето още преди да се е осъзнало, че е осиновено. Но да му обясняват поризхода му и да си обменят информация и срещи с БМ или БР вече отива твърде далеч. Който иска да си прави отворено осиновяване - той да си бере проблемите с него. Аз лично виждам повече рискове, отколкото ползи. За мен няма биг хепи фемили от две фемилита, а е като свекърва ти постоянно да се появява или ти да трябва да й разказваш как е миУото й синче и как се грижиш за него. А фантазиите ще ги има винаги, също и гнева - те са част от детството, едва ли има човек, независимо дали осиновен или не, да не ги е изпитвал, дори доста възрастни така и не ги преодоляват тези деттски фантазии и гняв към родителите.

В ОК да си гледат техните проблеми с насилствени осиноовявания. По нашенско, както писах вече, е точно обратното - зорлем се опитват да ги държат в БС или да ги реинтегрират, и то пак зорлем. Добре, че поне промениха закона за сроковете за осиновяване, та поне вече децата, които хем са в социалните домове, хем имат майки, ама хем не ги посещават или ги посещават от дъжд на вятър, хем децата така си отрасват по домовете и накрая излизат голи като пушки, без семейство, без нищо.

Бащата, ако е читав, директно още след раждането ще отиде и ще направи постъпки, че е баща, а ако майкката така или иначе не иска детето, поне може да се съгласи бащата да се регистрира в акта за раждане. Изобщо, ако родата или бащата искат детето, има предостатъчно начини да го направят. Ама повечето не искат или не им дреме. В такъв случай е по-добре детето да има шанс за семейство, отколкото да чака в някой дом или ПС. По нашите закони има достаттъчно време, през което детето се вписва в регистрите и чака осиновяване.

Nevena Virolan, донякъде те подкрепям, но звучиш като рекламна брошура.
Ако доброволно отказалите се от децата си във Франция са малко - това може да има няколко обяснения:
1. висока здравна култура и ползване на предпазни средства
2. добри социални придобивки за майки с деца
3. културни различия, които не позволяват отказване от дете

Дали там няма родители, които ползват децата си за препитание?
Или жени, принудени да раждат постоянно деца, за които няма достатъчно средства, само защото мъжът не иска контрацептиви?

Nevena Virolan изказването за лопатата ми не е шега .Не толерирам хора които , ще ми звънят на врътата и ще ме тормозят за пари или нещо друго понеже са си изоставили бебето .Още по - малко че него ще го браня с зъби и нокти.А другото ако се случи , което при мен ще се случи  защото аз не мога да си лъжа  от малка и съм честно създание ,ще е нещо мимолетно до толкова колкото детето  ако си пожелае да се среща с жената която го е изоставила ще се случи .Ако случайно от всички , които са си изоставили децата тази жена се окаже свястна то е ясно че  ще има контакт с него ,,приятелски,, ,ако не е човек детето което е у мен само ще го разбере и с сигурност само ще се откаже от нея.
Гледаш само една част от написаното и си ги изваждаш нещата без да се опиташ да разгледаш целия контекст и да ме разбереш .Не че за мен това е от значение").

Невена искам да допълня , че осиновителите нямат сделки с Б.М. и няма как да ни забранят в България осиновяването да не се състоии след като са подписали документ , че се отказват от детето.Виждам , че  имаш някакви представи , които са много различни от моите , разгледай прочети за приемни родители и осиновители и така ще имаш предтава какво точно означава това.

Тук измислиха специално здравните медиатори, които са с някакво странно обучение, не са медицински кадри, ама ги воодят за нещо като ни риба, ни рак, от същия етнос и ходеха да съветват и да помагат по къщите, за да има поне малко от малко повишаване на здравната култура у част от населението, имаше май и някакви акции за противозачатъчни, спирали за същото това население, ама то не ще - ни с пари, ни без пари, защото го е страх и защото не отговаря на културните му традиции. макар вече и те да не раждат толкова много, и тях ги хвана кризата.

Преди години, когато сина ми беше бебе, педиатърката му участваше в някакви благотворителни програми за ограмотяване на циганите, безплатни ваксинации на децата им и раздаване на безплатни контрацептиви, включително поставяне на спирали. Веднъж се беше върнала от махалата бита и замеряна с някакви боклуци. Ние имахме консултация, наложи се да я отложим, жената беше цялата разтреперана и в шок.

Та дотук с циганското семейно планиране, прием на противозачатъчни и ползване на презервативи. Те не го приемат, считат едва ли не, че искат да ги скопят.

Може би, ако тези образоващи индивиди са от етноса им ще се радват на по-голяма успеваемост, но едва ли.

О, въобще не им е за скопяването. Щяло да ги хване рак от спиралата и/или няма да изпитват удоволствие от секса.

Не знам какви точно са им били съображенията, но тази лекарка го правеше на доброволни начала, напълно безкористно, в личното си свободно време и с искреното желание да помогне за повишаване на сексуалната култура на циганите и за превенция на нежелани раждания и полово предавани болести.

Тя е и изключително мил и спокоен човек, дори гласът й е тих и нежен и не мога да си представя какво е предизвикало тази агресия срещу нея. Животни нецивилизовани!

После защо не сме ги приобщавали и ограмотявали. Ами, защото не може, те не се поддават на обучение и приобщаване, затова.

Ако се върнем към темата- не е грижа на осиновителите дали държавата се справя с ограмотяването на илитератите.
От години сме изпаднали в една крайност- да се защитават абсолютните права на всичко, що шава, без да се налага отговорност за неизпълнение на задълженията- тези, разписани от закона- за морални норми и човещина не говорим.

Не виждам защо трябва да ни се вменява чувство за вина, че видиш ли, тия дето раждали по 2 пъти в година, не знаели да четат и не разбирали от контрацепция.
Да, но много добре разбират от социални помощи и винаги са наясно какво им се полага.

Затова, хайде да не плачем за нарушените им права да се бъркат в живота на децата, които са захвърлили и на хората, заели се да ги отгледат.

ПП. И не, не е вярно, че не се поддават на приобщаване- бай Тошо ги беше подпукал по азбучен ред и щеше да ги претопи, ако не се беше обърнала палачинката.
Разсели ги по комплексите- на партера във всеки блок и всички около тях- българи.
Задължени бяха да си пращат децата на училище- ама наистина задължени, а не да ги примамват с безплатни закуски и да ги кандардисват.
Имаше Строителни войски, където 2 години ги учеха на занаят и излизаха, готови да бачкат- щото, никой не разрешаваше да се мотат по улиците, пък и социални помощи нямаше.