Бихте ли осиновили или да сте приемна майка на някое дете

Гадно е, но ако е била сигурна, че ако вземе детето, то ще бъде ако не мразено, то поне необичано от родата, защото ще напомня винаги за "греха", то по-добре, че го е дала за осиновяване. Така поне детето е имало шанс за живот начисто, едва ли е останало в дома повече от месец.

Същото, което брата прави в нейното  . Не помня историята. Май брата я беше изнасилил. Тя е живеела, освен с мъжа си и децата им и със свекъра си и брата. Къщата е била на свекъра. Оплакала се е на свекъра, но той и казал да си мълчи. Тогава, през 1970г абортите са били забранени.

Глупости, забранени били.

От майка ми го зная а тя тогава е работила в системата. В края на 60те по някое време ги забраняват и забраната се отменя след 74г, но не зная точно кога. След това са били разрешени за неомъжени по желание а за омъжени само след второ дете по желание. Към края на 80те струваха 5лв за омъжена и 2лв за неомъжена жена.

Ей, как я завъртя тая история! Изнасилване, интриги...я вкарай отвличане и някое убийство.

Наистина звучи като художествена литература. Не че не може да се случи, но чак такава драма, сапунките за пореден път ряпа да ядат през разказите на Невена.

Не е така.
Никога не е имало пълна забрана на абортите.
Моят единствен аборт- от скъсан презерватив- беше пролетта на 1972г.
Разрешиха ми, защото детето не беше навършило годинка.

А, историята с булката, изнасилена от брата, че и свекъра- в другия вариант- е от фолклора на мюсулманите...........

Имаше един разказ, който се учи от осмокласниците - Дервишово семе. Май там има подобна история.

А, там беше друга историята.
На нашия човек му отвличат жената, докато още е девствена, не е успял да свърши работата, щото малък, зелен и неопитен, и я женят за друг. Той също се жени за друга, но си обича първата, и накрая и помага да гледа болния си мъж, дето я беше отвлякъл.

Ти сама пишеш, че е трябвало да ти разрешават. Все едно сте малоумни или крепостни селяни. Не съм писала, че свекъра я е изнасилил, а че е живеела с него и брата. Живеела е в къщата на свекъра с брат си, мъжа си и децата. А как се е оженила за такъв мухльо е друг въпрос. Не помня изнасилване ли беше или афера са имали. На друго място, в друго време, би могла да си вземе децата и да си тръгне и да бъде поне настанена някъде. Имало е и доста женени хора, етнически българи, които са оставяли бебета за осиновяване поради бедност. А за абортите - зная, че още от 1960г в България годишно е имало повече аборти отколкото раждания.

само не разбрах какво общо има с темата тази приказка за жената с аферата, която не се знае афера ли било, не било ли. и защо тази, горката женичка, отива и казва не свекъра си, а не на мъжа си.

Невена, направо ми писна от твоите глупости!

"Живеела в къщата на свекъра с брат СИ"? Жената има брат? Изразявай се правилно, за да те разберем.

О, сега изведнъж не помниш изнасилване ли е било или са имали афера, а беше толкова категорична, че жената е бяла и чиста и не е съгрешила!

Не ми го побира ума как е възможно зрял човек да има такива абсурдни, глупави, наивни представи за каквото и да било, както се убеждавам, че са твоите. Ти имаш деца, как ще им представиш гледната си точка за каквото и да било? Знам за какво говоря. Знам какво е да израснеш с майка, която е все заблудена. Накрая знаеш ли какво става- аз и брат ми изобщо не я вземаме насериозно.

До 90 година някъде аборт поржелание е трябвало да бъде разрешен. За това е имало и много криминални аборти и извънбрачни раждания и съответно изоставени деца. Малко неомъжени момичета се решаваха да си гледат детето, въпреки двойните детски. От гледна точка на обществения морал това беше неприемливо, срамно... Момичетата раждаха в друг град, за да се скрият последните месеци от бременността. Мисля, че дори са ги настанявали в Дом майка и дете и са помагали там за бебетата докато родят. То и на децата на разведените не се гледаше много с добро око. Но в демократична Франция съм чувала, че абортите мо медицински причини, когато е застрашен животът на бременната са били разрешени чак след 1972г. За аборти по желание не знам и днес колко са разрешени. Там, където католическата църква има силно влияние върху политиката и обществения морал май жените нямат много свобода да разполагат с тялото си, дори когато са изнасилени, има опасност за живота им или нероденото дете е с доказано тежки увреждания. За мен това е нехуманно. Не знам доколко повишава раждаемостта или само броя на криминалните аборти и оттам броя на смъртните случаи и осакатените жени.
Колкото до историята на Невена, и аз съм чувала за подобна история в моето семейство - жена, омъжена във влашко село за влах, 50-те години. Съпругът го вземат в казармата. Булката остава при свекърите и девера си. Всички живеят заедно, бедност голяма, спят на земята - свекърът, свекървата, булката, деверът. И деверът е правил опити да се възползва, но не му се е отворил парашутът. Не знам как, но булката се е справила. Та такива истории сигурно има не една в миналото. В случая Невена дава пример за нещастна майка, която си иска детето, но е принудена от семейството и обстоятелствата да го изостави. Но дори и да съществува отвореното осиновяване, ако семейството не иска да има нищо общо с бебето, какъв е смисълът на отвореното осиновяване? Невена, ти си майка. Как би издържала, ако по някаква причина си била принудена да оставиш бебето си, после да знаеш къде е, да можеш да го виждаш (евентуално), но да не можеш да си го вземеш, защото то хем е твое, хем не е? Ами ако го осиновят и заминат в друга държава как ще го посещаваш? А ако изборът ти е бил да задържиш бебето, но да напуснеш с него семейството и повече да не видиш другите си деца или да го оставиш, дали семейството би ти разрешило да знаеш и да виждаш изоставеното дете? Пълното осиновяване оставя рана в сърцето на БМ, но може би е по-щадящо отколкото отвореното. Жената продължава напред, изгражда семейство, отглежда деца и живее с надеждата, че другото е осиновено и е добре.

Невена, спри се. Ръсиш пост след пост, чист спам, нямащ общо с настоящата тема. Ясно, че си извор от подобни историйки ама поне си пусни отделна тема.

Не може хем вълкът да е сит, хем агнето да е цяло. Особено ако детето е осиновено на малка възраст, то почти или никак няма спомени от старото си семейство, защо да му се обърква главицата? А ако е останало без родители на по-съзнателна възраст, то не бива да се изтрива миналото му, детето така или иначе си помни семейството и родата, няма смисъл да се крие, но и не винаги си заслужава поемането на риска да се поддържа връзка с тях. Ако детето е иззето от семейството заради насилие и т.н., то поддържането на връзка с него дори ще е вредно за него, защото пак и пак ще се връща към лошия живот.