Бихте ли осиновили или да сте приемна майка на някое дете

Нито ги разиграват за кеф, нито е с цел печалба (не знам откъде ви хрумват подобни идеи - колко да спечели държавата от подобно дело, 25 лева, ни повече, ни по-малко), а е израз на идеята за тайна на осиновяването. Тайна на осиновяването не значи само да не се знае от публиката фактът, ЧЕ детето е осиновено (това се крие сравнително трудно), а много повече е тайна на произхода. За самата концепция за тайната може да се спори, но прието ли е, че тайна има - това са част от последиците.

Магдена, не е нормално да трябва да водя дело за достъп до информация. Това имам предвид. Просто ми стана гадно от дебатите по промяна на закона, в който най-активно участваха незасегнати изобщо от проблема.

Не разбирам това напъване да се прескочи природата. Човек интуитивно винаги избира своето, дори за дреболии. За своето никога не свиди, докато на чуждото се оказва благоволение, че е сложено наравно със своето. В ежедневието се проявява постоянно, за всякакви дреболии. Включително осиновеното дете става родно пред доведеното, защото осиновеното си го искал, припознал си го, заобичал си го за свое, а не ти го е довел някой, само защото имаш сексуална връзка с него и живееш под един покрив. Ако утре се разделиш с този партньор, колкото и да си го обичал, се разделяш и с детето, а когато се появи друг, се появяват и неговите деца и тях ги приемаш заради него. Емоционалните граници ги има, мисловните граници ги има. Пожелателната красива картинка няма много общо с реалността, защото в реалността се делят ресурси, правят се планове, стават кризисни ситуации, всеки си има свои цели и желания, а личните му планове дори пи суперлюбовта с партньора, включват родното дете а не чуждото, защото утре всичко може да свърши,, а после може да се появи следващата голяма любов с нов партньор,но тогава вссеки си взема родните деца в новата връзка, а не доведените. Да, има случаи на положително развитие, дори и при развод доведените деца биват осиновени от партньора на родителя, но те пак са изключения. Ако хората нямаха предпочитания към своето, щеше да евсе едно какво ще гледат - дали свое, дали чуждо, дали куче, а то не е все едно. Някои хора е смятат за родители на кучетата си, дори повече, отколкото на родните си деца, но това не може да бъде критерий за естественото състояние.

Ами твоето неразбиране, не е повод за липсата на подобни отношения. Хората от години осиновяват и се грижат за не техни деца, при животните също се среща често.

Магдена, за да се заведе дело, осиновеният лично трябва да отиде в България, да отиде в службата ЕСГРАОН, и то не първата а тази, в която е издадено удостоверението за раждане, да знае какво да иска, да види номер на делото, да намери кой да иде в архива на съда и да види делото. В архива може и да откажат. Някои архивирани документи са на майна си Райна в Нови Искър, май беше. След това се наема адвокат и той завежда дело с измислени, крайно глупави, според мене, причини. Желание за опознаване на произход не е основателна причина за вдигане на анонимността на био родителите. Това, което аз, ти и много неосиновени знаем за себе си, като дата и час на раждане, известни личности в рода, болести, родова история, как остаряват и до колко живеят роднините ни, не е известно на осиновените. Те даже един хороскоп не могат да си направят, дето викаше една приятелка. Всички останали имаме достъп до това, което ни касае. Не и осиновените.

Моя приятелка похарчи много пари, време и усилия за да намери информацията за себе си. Не е като да платиш 25 лева и да ти изплюят на лист хартия информацията. Почти успя, защото био майка и е починала 2 месеца преди да я намери. Намери сина и, обаче, та поне от страна на майка и има някаква информация. Те не са от един баща според теста и вече няма от кого да разбере кой е баща и. Майката е дала само малко име. Върви да търсиш студент от Софийския Университет през 1965г, който се казва Иван, примерно и е живял с в Студентски град по онова време. На нея съдът и отказа. Намери организация, която помогна. За незнаещите - преди 1976г не е имало ЕГН. В данните има само Имена, дата на раждане и евентуално от къде е майката или къде е родена. Както и да е. Тя успя да се докопа до някаква информация. Диспропорционално много осиновени живеят в чужбина в момента. Те са били единствени деца, добре образовани, красиви, но.......... често без родители на много ранна възраст. Нямат и брат, сестра или друг възрастен близък, който да им помогне малко на място. Не е нормално възрастен да не може да си научи историята АКО ИСКА, разбира се. Щом един човек се е обърнал към съда значи си има важни причини. Но съдът не смята така. Трябва адвокат с опит в такива дела. Не всеки може да си позволи такава инвестиция на средства и време. Особено ако е с отчайващ резултат. Сега поне може да си направи хороскоп. И да знае откъде идва интересът и към астрологията.

За предпочитание към своето - в много случаи е вярно. Но понякога и животно отхвърля собствено бебе а прибира чуждо. Осиновяване винаги е имало. И при други животни, не само при хора. А криенето на произход при осиновяването започва чак през втората половина на 20ти век. Преди това са осиновявани основно роднински деца, но не само. С формулирането на бебешки млека става възможно осиновяването на новородени без зависимост от дойка.

Известно ми е как се разкрива тайната на осиновяването. Изрично писах, че държавата, която създава правилата, печели от делото 25 лева. Не съм писала, че БДЖ, авиолиниите или адвокатът печелят общо 25 лева. Също така не съм изказвала мнение, че тайната за осиновения кои са биологичните му родители трябва да остане.
Съдът няма кво да смята - правилата ги определя законът. "Важни причини" може да подлежи на субективна преценка, но във всички случаи изключва причина "всеки, който иска, понеже иска". Може да смятаме, че това е неправилно, но докато не се промени писаното правило, така ще е.

По-скоро се пази тайната на боилогичния родител. Студентка родила, дала го за осиновяване, връща се в родния град, омъжва се, ражда едно-две деца и си живее спокойно. Мъжът ѝ се кълне в нея, съседите я познават като скромно момиче (например). И след 20-25 години на вратата ѝ цъфва забравеният "грях". И целият ѝ живот се обръща с главата надолу.
Имаме в квартала подобен случай. Мъжът разбрал случайно, че жена му е раждала, като ученичка и детето ѝ се отглежда от леля ѝ. Разведоха се.

осиновяването си е осиновяване, а доведените деца са си доведени. Човек доброволно и сам решава да осинови, независимо от това дали живее сам или не, с кого и как. На него никой не му води детето  и да му казва "ми, ето аз тук има едно дете и съм му родител, а сега и ти ще му ставаш родител, щом имаш връзка с мен". Осиновеното дете е свое дете, то не престава да ти е дете след развода или раздялата, докато доведеното си го взема майка му или баща му и си отива, защото си е негово, то винаги е било негово, а твое никога не е било, колкото и да са били добри отношенията, дори да е имало обич и грижа. Прекъсва се връзката с праттньора и всичко свършва и с детето. Родното и осиновеното си е твое дете, с него връзката не се изпарява, защото тя вече е установена от всяка гледна точка, включително като отговорност, не само като право и емоция.

Отговарям с ДА и на двата въпроса.
Мислила съм го много пъти,и съм сигурна,че бих се справила.

Според мен в горния случай мъжът толкова и държи на жена си , щом се е развел.
На всеки може да се случи да сбърка, когато е много млад с такъв проблем.

Кой знае защо са се развели. Познавам и аз жена, която роди на 16 години, след това се омъжи и се разведе. Причините не са в роденото преди брака дете.

Е, тук причината е точно това, че е родила дете и го е скрила от него.

Дара888, не е нужно грехът да звъни на вратата. Тук има специална служба, която служи като посредник. Могат да се видят а тайната да си я пазят. Повечето пставили деца за осиновяване са скромни момичета и жени. Информираната по-печена развратница не стига до извънбрачно раждане. В родилното майка ми е била настанена с жена, която оставила третата си рожба. Мъжът и отива в казарма или командировка, не помня точно, и тя забременява от брат му. Семейството поставя условие да остави това бебенце за осиновяване ако иска да продължи да живее  със законния си мъж и децата или да се маха с децата. Не е имала кой знае какъв избор. Плачела по цял ден и цяла нощ, но го е оставила. Едва ли е имало ден в който да не мисли за него и да не се притеснява. Не зная дали е още жива и дали са се намерили. Много е тежко за тези майки. Поне да можеше да научават как са дечицата им.

Толкова благородна жена, не може да се успокои, че трябва да остави третото си дете, а какво прави в леглото на брата?