Бихте ли осиновили или да сте приемна майка на някое дете

Да слагаш всички под общ знаменател е нелепо. Назад се твърдеше и че всички осиновени искали ама ей го - оказа се, че не е така.

Когато са малки или млади искат, за да запълнят несигурност, обичайно самите осиновени са в някаква възрастова или життейска криза - я в пубертета, я самите те стават родители, я губят родителя0осиновител, я нещо друго.  Когато са завършени личнности рядко искат да научават, да разбират, да търсят, защото усещат, че ако научат, ще трябва да правят нещо с тази истина, някакъв инстинкт за самосъхранение явно.

Стига и ти се прави, че не разбираш!

Мисловно можеш да наречеш и статуята на София "мама", защото така я чувстваш.
Твоя работа, твое право- някои животните си приемат за деца и така им казват.

Но, законът е направен не за да обслужва емоциите на този и онзи, а да определя и защитава правата на хората в дадено общество.
И до него се опира точно когато емоциите отстъпят на прагматизма.

Къде се оказа, че не е така? Ако не беше така, нямаше да променят закона, според мене.  Огромен процент от осиновените, да не казвам всички, искат да узнаят историята си и произхода си. Не непременно да се срещат и сближават с био семействата, с които, както вие писахте, много често нямат вече нищо общо. Става дума за право а не за задължение. Няма осиновено дете, което да не се е сещало ежедневно за биологичната си майка. За осиновяването не мислят, но за майката - да. Даже и в България, където много хора напяват, че не е важно кой те е родил, осиновените, по законни или незаконни пътища търсят историята си. А тя започва с биологичната майка, щеш или не щеш.

Спринг, защо не мислиш, че бавачката не изпитва обич към детето? Бавила съм детето на най-добрата си приятелка, при това безплатно и по моя инициатова. Толкова я обичах, и тя мене, че докато беше малка майка и ме беше посочила като човека, когото тя е избрала за настойник ако нещо се случи с нея. Две от бавачките ми много ме обичаха. Кое те кара да мислиш, ча мащеха, която гледа детето го обича повече от бавачката? Моите наблюдения са обратни.

Мисля си така, защото бавачката полага грижи в замяна на пари, а родителя (биологичен или не) го прави, подтикнат от обичта към детето.

Биологичният родител/осиновителят са длъжни да се грижат за детето, защото това е част от нещото, наречено родителски права и задължения. Мащехата и пастрокът не са никакви на детето и нямат никакви права и задължения спрямо него, защото не са му родители. Те са съжители или съпрузи на единия родител и няма как по дифузия, само защото съжителстват с родителя, да станат и те родители на това дете.

Невена, историята на Даун не се развива в България, нали. В днешно време голям процент от осиновените деца (поне 80) са от малцинствен произход, докато осиновителите са предимно български семейства, по-рядко турски и цигански. Турците също искат дете от своя етнос или българче, парадокс, но циганка - кандидат осиновителка също е заявила, че иска българче. Като цяло образът на циганите е на хора, които не се образоват, не работят, имат по много деца и се издържат от детските и помощите, които държавата им плаща, нямат осигуровки, но ползват безплатна медицинска помощ, защото иначе правят скандали и бият лекарите, крадат - джебчийството е техният занаят, телефонните измами също са техен бизнес, просят (просешката мафия), живеят в гета и превръщат в гето всяко място, в което ги настанят, живеят с идеята, че обществото им е длъжно, добре си знаят правата, но не спазват задълженията си, женят дъщерите си на 12-13 години, докато все още са девствени и всъщност ги продават, а децата раждат деца. Ако българче роди на 13-14 години ще се задействат социалните служби, но при циганите - не, това било културна традиция. Всъщност ги е страх,че ще бъдат бити. Едва ли някой би се съгласил да осинови при отворено осиновяване дете от ромски произход.
Аз също бих искала да имам информация за биологичния произход на децата ми, за да мога по-добре да отговарям на лекарите по медицински въпроси, за да няма бели полета в историите им, но нямам право дори на медицинска информация, която лесно би могла да бъде събрана от социалните, тъй като майките не са неизвестни. Ако един ден поискат да намерят БМ, нека ги търсят, ще им дам информацията, с която разполагам, макар че не е много, но все е някаква следа. Ако искат да ги виждат и да поддържат контакт, това щепе тяхно решениеу и техен избор.
Познавам доста осиновени, включително и по-възрастни от мен. Единият казва, че знае коя е БМ и къде е, но не иска да я вижда и не се интересува от нея. Той носеше огорчение и от осиновителите си, които са загубили дете и са го осиновили с цел да запълнят празнотата и към БМ. Младо момиче, което не е осиновено, но е отгледано от мащеха от 4-5 годишно заявяваше, че точно мащехата смята за своя майка, не се интересуваше от родната си майка и природената от нея сестра. Нещо повече изпитваше гняв към тях, че майка й се е грижила за другото дете, а на нея не плащала издръжка. За свои сестри тя считаше доведената си по-голяма сестра и природената от мащехата по-малка сестра. Възможно е и бащата да е попречил на БМ да има контакт с децата си след развода, но първоначално децата са били при нея, а после ги взема бащата. Колкото и да има неизяснени моменти в нейната история, тя счита мащехата за своя майка, защото тя я е отгледала наравно със своите деца, за разлика от БМ, която не е полагала грижа за нея, т.е отказала се, изоставила я е. Момичето казваше, че мащехата е заела нейното място на майка и тя винаги говореше за нея като за своя майка.
Това са само две истории. Всеки има своя история и разбирания. А коренът на думата мащеха има общо с думата майка, произлиза от нея, от стария корен МАТЬ, mater... Думата майка идва от праезика и има един корен във всички индоевропейски езици. Та мащехата може и да не е майка, но стои много близо до нея, а дали детето ще се обръща към нея по име или с майко зависи от възрастта му, от товая дали родната майка е жива или е починала, дали детето живее с мащехата или я вижда два пъти в месеца, от отношенията на мащехата към детето...

И на мен историята, Даун, не ми звучеше като да се развива на нашите ширини, въпреки че би било обнадеждаващо, че и тук са възможни такива взаимоотношения в чисто човешки план. Наистина сме много, много далеч като народопсихология от Австралия, не съм ходила там, но си позволявам да го отбележа.

absurT, аз визирам точно 'мисловното', защото назад се писа, че не можело дете да нарича 'мамо' мащехата си, да я приема като такава и т.н.

Невена, ами не са всички. Аз, с моите съмнения, НЕ искам да знам. Познавам още шестима осиновени и никой от тях не иска да знае, а не е като да са без свои семейства и деца вече.
Та стига глупости как 'всички' искали, мислели, чувствали и т.н. едно и също, защото видиш ли са били изоставени от БР. Това, че има приет закон заради желанието на група хора не означава, че няма и такива, за които е ненужен, няма да го приложат в своя случай и дориббя няма да му обърнат внимание. Глупаво е да се обобщава просто ...

То и на свекървите може и дори се изискваше доскоро да се казва мамо, ама познай колко са майки на снахите си. Както и да го сучем и въртим, мащеха и пастрок няма как да са втори майка и баща, те по никакъв начин не могат да са майка и баща - ни втори, ни трети, ни пети. Няма първа майка, втора майка, трета майка, нито първи баща, втори баща, трети баща. Тръгнем ли така с поредността, след първия още колко? Ако някой се събере последователно с още две жени, с колко майки ще се озове едно дете, с три ли? Или с трима бащи, ако жената има трима мъже? Хайде, малко мислете преди да се упражнявате в политическа коректност! Това да не е като Роки1, Роки 2, Роки 3!

Зизу, едно е да си осиновен, друго да имаш съмнения, че си осиновен, нали? Съмненията ти едва ли са основателни.

Невена, не ми чак такава драма, както каза има и генетични тестове вече, така че няма да влагам ресурс в търсене. Просто не е нормално да разиграват хората.

Аз писах, че историята се развива в Австралия. Имам и познати гей двойка. Едната жена роди две момченца от един и същт донор. Оставила си е даните, ако той пожелае да се запознае с децата. Тя не получава информация за него, освен медицинска.

Защо? Нали по твоите думи човек винаги иска да знае истината? В моя случай би следвало дори желанието да е по-силно. А и дори да не броим моята история, то пак идва момента, че познавам само двама осиновени, които са искали да намерят родителите си. А не е като да имам само няколко осиновени познати, защото съм работила и с деца, и рамо до рамо с доста неосиновени благодарение на желанията и разбиранията на тогавашния ми шеф. Та автоматично твоето 'всички' се превръща в 'някои'.
Последното изречение няма да коментирам, защото няма смисъл предвид, че нито съм искала мнение, нито дори съм споделила цялата история и всички факти за да може непознат да преценява

Andariel, правя последен опит за обяснение, че вече ми е смешно как ми въртите думите.
Не казвам, че всяко гадже на майката трябва да се нарича 'татко' да речем. А, че ако майка с дете живеят с мъж, то няма нищо лошо в това детето в даден момент да започне да го нарича 'татко', а не 'гадже на мама' да речем. Или ако мъжа има дете, да се наричат брат/сестра, макар и с уточнението 'без връзка на хартия'. Или (ех този трън в очите) ако двама души живеят заедно, евентуално имат дете, да се наричат и да говорят за другия като 'мъжа/жена ми', което нека не забравяме, че е различно от 'съпруга/та ми'.

Анди, относно бавачките, имахме такава 10 години. За сина ми тя беше като родна баба, за нас- като член на семейството ми. И в момента ми е криво, че почина и дъщеря ми никога не я е познавала, защото съм сигурна колко много щяха да се обичат двете. Жената имаше свои деца и внуци, а мооите деца- своя родна баба и дядо, но това по никакъв начин не е попречило на любовта помежду им. Бавачката не е замествала родител на детето, а е била още един човек, който се грижи за него и го обича, а ние ѝ отвръщахме, освен с пари, с обич.

Относно изборът между своето и чуждото дете, избор може да се наложи да направиш между родните си деца. Предполагам, гледала си "Изборът на Софи". Та, като стана дума за този филм, ако има ситуация на живот и смърт, ти кого би избрала- сина си или дъщеря си? Кофти въпрос, нали.

Относно тезата ти, че партньорът и децата се търпят взаимно, защото първият спи с майката, пропускаш напълно реалната възможност те да не се търпят, а да се обичат.

Всъщност осиновяването и приемането на доведени деца има дълга традиция. Когато смъртността е била много по-висока, е било напълно нормално нещо да се вземе дете на починали роднини, да се съберат двама с деца сираци и не се е гледало по различен начин на децата. Не са имали време хората да се занимават с това дали да купят на едното марково, а на другото не.
Всички са работили за оцеляването.

Дори многоженството е продиктувано от спасяването на слабите. Било е нормално да вземеш жената и децата на брат си, ако той почине. Иначе те са били обречени.