Наясно съм, че в чужбина децата се гледат в приемни семейства. В България уж също е такава тенденцията. За никое дете не е добре да се гледа в институция. Не знам точно какъв е процентът на деца в приемни семейства и в домове, но е факт, че домовете все още съществуват у нас. А децата, които растат там имат много дефицити.
- Публикувана: 8 авг. 2017, 15:10 ч.
- Последно мнение: 17 окт. 2017, 20:14 ч.
Бихте ли осиновили или да сте приемна майка на някое дете
Съществуват заради предубежденията на хората, не искам циганче, не искам турче, не искам със смесен произход, не искам такова или онакова, сякаш избират стока в магазина. Изоставените деца рядко са бели, руси, синеоки и ЗДРАВИ българчета. Изоставените българчета не са много, а и тези, които обикновено са оставени са болни или пък родителите им ги посещават и не влизат в списъка за осиновяване. Изоставените деца са основно от ромски, смесен или турски произход - не са руси, бели и синеоки и не се вписват в мечтата на българските осиновители, ето това е истината и докато е така нищо няма да се промени за съжаление. Все още има хора, които смятат, че осиновяването е срамно и никой не трябва да знае за това...
Отношението към приемните майки в България, също не е много добро. Майка ми има близка приятелка - приемна майка, която постоянно и се оплаква, че съседи, познати, колеги постоянно я обсъждат и не рядко я обиждат - ще гледа циганета, като дъщерите и не раждат, ето виж я майката на учените вместо внуче гледа хорските деца, виж ги как се обличат/къде са ходили/какво правят - това дете само за парите са го взели. И ето такива всякакви подобни подхвърляни, които карат хората да се отказват.
Отношението към приемните майки в България, също не е много добро. Майка ми има близка приятелка - приемна майка, която постоянно и се оплаква, че съседи, познати, колеги постоянно я обсъждат и не рядко я обиждат - ще гледа циганета, като дъщерите и не раждат, ето виж я майката на учените вместо внуче гледа хорските деца, виж ги как се обличат/къде са ходили/какво правят - това дете само за парите са го взели. И ето такива всякакви подобни подхвърляни, които карат хората да се отказват.
Тази тема ми се породи от факта ,че видях една жена с осиновено ромче момиченце и има и още едно дете по малко собствено.Но това ,че е ромче не пречи на жената да го обича по равно със собственото си дете .Та като се замисля сигурно много малко хора биха си осиновили дете именно ,че повечето деца за осиновяване са именно ромчета .
Това е безумно, като е ромче - не е дете ли? Не заслужава дом, любов, семейство? Невинно дете! Ако бъде осиновено/взето в приемно семейство - шанса това дете да стане достоен човек е огромен, а ако остане в дома ще стане поредния човек, който не може да се справи с живота, ще живее на помощи, ще бъде престъпник и това не се отнася само за ромчетата, това става с голяма част от децата живели в институция за дълъг период.
Sofinka ,моите деца са на 2 и 6 м защо да нямам време за всичко .сутрин ставаме към 8 закуска за около 30 мин.Излизаме до около 10 и 30 - 11 ,ако не е много горещо може и до 12 .на вън си играят съвсем самостоятелно на пързалката ,докато го чакам да си играя прочитам това унова. Готвя веднъж на два дена .Свършвам домашните задължения от 12и 30 до 1и 30 . Децата спят от 2 до 5 ,тогава основно с нищо не се занимавам.От 5и30 до 7 пием кафе някъде. Вечеряме до 8 от 8 до 9и 30 пак сме на пързалката .Сутрин оспявам да напиша някой друг ред .Следобед доста пиша .от другия месец ще се мъча да почна работа вече ,че се налага .Следобед имаме и една закуска като станат от сън .Общо взето всеки ден е едно и също .
Съществуват заради предубежденията на хората, не искам циганче, не искам турче, не искам със смесен произход, не искам такова или онакова, сякаш избират стока в магазина. Изоставените деца рядко са бели, руси, синеоки и ЗДРАВИ българчета. Изоставените българчета не са много, а и тези, които обикновено са оставени са болни или пък родителите им ги посещават и не влизат в списъка за осиновяване. Изоставените деца са основно от ромски, смесен или турски произход - не са руси, бели и синеоки и не се вписват в мечтата на българските осиновители, ето това е истината и докато е така нищо няма да се промени за съжаление. Все още има хора, които смятат, че осиновяването е срамно и никой не трябва да знае за това........
Хм, турцоте в БГ са доста светли, не са рядкост русите и синеоки турци. Турските цигани са тъмни. Турчета за осиновяване почти няма. Не-ромските турци в България рядко оставят дете в днешно време. Те и рядко раждат а и много от младите туркини раждат в чужбина. Не познавам българска туркиня на 20-55г с повече от 2 деца.
Според мене хората е по-добре да са честни и да изразят етническите си и визуални предпочитания. Не би било лесно за хора, чиито съседи, приятели и семейство имат расови и етнически предубеждения да осиновят цигане, жълто или негърче, повярвай ми! Не е добре за самото дете. Аз не бих осиновила азиатче или снежно бяло дете, защото то ще е много различно от хората около нас и нас самите. Родните ми деца са мулати/квартерони и според мене деца с подобен тип биха ни паснали най-добре. Знаеш ли колко френски лелки наосиновиха негърчета и се оказа, че нито косите им могат да срешат, нито кожата им да измият и омажат подобаващо, че иначе се цепи и лющи. И после 25% от осиновените са разсиновени и захвърлени в интернати и приемни семейства. И никой повече не си играе да им търси нови осиновители. А това, че детето не се е разбирало със първите не означава, че не може да се осинови отново. Няма добри и лоши хора. Има подходящи и неподходящи един за друг.
Хората имат право да имат"претенции" относно възраст, раса, етнос и здравословно състояние. Всеки си има граници и виждания, и ако ги прекрачи зорлеем, тогава вероятността да си хареса осиновеното дете е минимална, а е рецепта за катастрофа. Осиновяяването не е като да си избереш от магазин, но не е и като да трябва да си готов на всичко, само дете да е.
Нито бих осиновила, нето бих станала приемем родител. След десет години ще ми е време внуци да дундуркам, къде ти осиновяване или приемна грижа! Това не е за мен.
Нито бих осиновила, нето бих станала приемем родител. След десет години ще ми е време внуци да дундуркам, къде ти осиновяване или приемна грижа! Това не е за мен.
Е това вече е прекалено ,детето да не е някакво кученце или котенце да го осиновиш и после да го разсиновяваш.Не го ли виждаш и не го ли избираш малко преди да го осиновиш ? Доста жално ми стана ,че дете може да преживее нещо такова
Ох, и за кучета и котета не се замислят хората и приютите са пълни. Някои ги натирват на улицата. Да, между 5 и 15% са разсиновените всяка година тук. Още 10ина % са шитнати в частни интернати в чужбина, при роднини итн. Ето статия по въпроса:
http://www.lefigaro.fr/actualite-france/2013/12/16/01016-2013121 … mal-a-adopter.php
Гадно е, да. И ужасно за детето. Познавам няколко такива. Хиляди са похарчили за пътни, престой и адвокати и накрая като се изморят да се правят на майки се отърват от детенцето. От едното осиновителката се оплакваше непрекъснато. Буйно, не я слуша, не спи, непослушно. На мене ми се виждаше съвсем нормално и в пъти по-кротко от моите. Идвало е и у дома. Тя се оплака и от моя син, де. Че беше буен, буен беше, но си го обичахме и буен. Детето не я възприемаше като майка и това я нервеше. А то не е виновно. Сега е в приемно семейство с никакви шансове да бъде осиновено отново. Имам и познати, които осиновиха веднъж разсиновявано и го разсиновиха и те. Трагедия, но поне има развръзка
Като попораснат децата ни ,мисли ли сте дали няма да си осиновите или да сте приемна майка на някое дете .Ако не ви се раждат деца в по напреднала възраст .Или вече няма да ви се занимава с малки деца
Някак нямам сили и нерви за това. Сигурно съм ужасен човек, но ... пък знае ли човек, да не се заричам. Животът понякога поднася големи изненади.
п.п. Не съм чела и няма да чета цялата тема, ако има поясняващи фактори и уточнения, които променят смисъла на въпроса... си е за ваша сметка
Да, но от друго "коляно". Селекцията е друга и са подбрани различен набор от качества. Има огромно значение дали поколения наред ще се женят разумно, ще избират партньор критично по много качества и ще гледат малка бройка деца с много инвестиции- или ще се захващат импулсивно и ще се множат без контрол.
То и аз съм от една раса с французите, но това не значи, че русите, високи и синеоки западноевропейци няма да си навирят носа пред моя външен вид.
То и аз съм от една раса с французите, но това не значи, че русите, високи и синеоки западноевропейци няма да си навирят носа пред моя външен вид.
Едно е да работиш с някого, друго е да се миксирате и да станете семейство. Там вече всякакви чепатости ще се усещат много повече. Да, ясно ми е, че живеем в смесено общество и се срещаме с всякакви хора. Но това са много повърхностни връзки и като не ни изнася, винаги може да се дистанцираме. Не е така обаче при семейните отношения- там няма измъкване. Затова и повечето хора в работа или за забавление са космополити, но всъщност за вътрешния си "кръг на доверие" са много селективни, да не кажа на практика расисти и съвсем тесногръди.