Бихте ли осиновили или да сте приемна майка на някое дете

Аз приличам повече на небиологичните ми баща и майка, отколкото биологичният ни си прилича на мен и баща си.
Случайност е, а и не виждам голяма драма в това дали има прилика или не.

За едни не е драма, а за други е. И ако за някого е драма, по-добре да е наясно, вместо да се прави, че уж няма нищо, а цял живот като се вглежда в детето да му остава горчилка, защото това влияе и на отношението. То при родни деца като се случи голямо разминаване родителите не винаги успяват да го преодолеят, хем си е биолоично.

От ген за Tay-Sachs има еволюционен позитив - подобрява и увеличава дендричните връзки и прави притежателя по-интелигентен. От повечето успели да се разпространят рецесивни гени има някакъв позитив. Носителите на ген за таласемия, сърповидна анемия, фавизъм, антиген на Дъфи по-трудно хващат малария. Непотребноте гени се изчистват в дългосрочен план и не се разпространяват.

При гените, предразполагащи към шизофрения, аутизъм и други ментални болести има много нови мутации от стари бащи. Няма нужда бащата да е носител. Същото е и с ахондроплазията - повечето джуджета се раждат от нови мутации, а те самите нямат много деца или не успяват никакви да имат и не могат да разпространят гена кой знае колко.

Чертите на едно бебе са видими веднага след раждането. Всъщност, показатели за расова принадлежност като ширина и дължина на череп, пропорция тибия/бедрена кост, височина на нос и вертикалност на черепа се виждат с ултразвук докато още фетусът е на 13-14 седмици след зачатие и тези пропорции не се променят никога след раждането. Монголоидни петна, форма на нокътна плочка, форма и големина на окосмени участъци ясно издават произход. Мога да различа европейска от източноазиатска коса с ген ЕДАР със затворени очи и само по пипане. Мога да различа и африкански от австралийски негър по миризма ако и на външен вид да си приличат силно. А и в самата раса има различия. Сложно е.

Но бащата при осиновяването е бил друг, а тя прилича на следващия

Ако имах достатъчно пространство у дома и достатъчно финанси - да, бих осиновила дете.

Приемното родителство не ми допада поради взаимното привързване, което едва ли е възможно да се избегне в подобна ситуация.

Mислех, че всеки отговаря конкретно за себе си, защо задаваш така по принцип и общо въпроса, да провокираш ли се опитваш? Лично аз отговарям от моята си гледна точка - на жена, която вече има свои деца и в този ред на мисли не искам да осиновявам и да гледам чужди, кръвта ми е важна, ако ще това да бъде определено като неандерталско, не ме е срам да си призная.
И не че родните ми ще са непременно гении, но са си мои и каквито са се пръкнали, такива ще си ги гледам. Но честно си казвам, че нямам сърце да обикна чуждо дете, което ме дразни и да полагам усилия да го направя човек, а и не ми се занимава, тъй че и приемен родител не бих станала.

Ани, бих се концентрирала върху възпитанието и отглеждането на собствените си деца и върху работата да им осигуря добър живот.

Не те и карам. И аз казвам моята гледна точка. Твоите постове не са ме провокирали, щом не го усещаш е абсурдно да го правиш. Но много генни инженери се изказаха и чесно - малко се обидих.  Обичам баба си и дядо си без да правя разлика, както са ме изнервяли и радвали едните - така и другите. Явно на мен кръвта не ми говори. Ето да си призная - искам и дъщеря, не че не си обичам момчетата, но дъщеря, с която да си общувам, на която да се предам като женски опит, не знам дали ме разбираш. Не ми се бременее, не ми се ражда пак, а и съм почти на 40. Някъде има дъщеря без майка, както аз съм майка без дъщеря.

Естествено, че моите постове няма да те провокират, защото не са провокативни, провокативен е твоят въпрос за донорската яйцеклетка и бездетните. Не разбирам защо реши да го зададеш, когато никой не е отоврил дума по въпроса, нито пък са се явили противници на идеята. Надяваш се да стане скандал ли?
Като искаш дъщеря, какво още чакаш, ами не си подала документи, да минеш 40 ли? Обикновено точно тези, които казват, че биха осиновили, но нещо си ги спира, всъщност изобщо не искат да осиновят, а само да изглеждат по-благородни. Ако са искали, да са го направили, оправдания да искаш.

А, ето сега искаш да провокираш и да стане скандал. Зададох въпроса, защото явно гените са ви важни и да попитам дали само за осиновяването става въпрос ? Ето, ти явно искаш да не те помисли някой за тесногръда и подскачаш. А защо не съм подала съм отговорила преди да ми зададеш тоя заядлив въпрос и да ме определиш по типичния си начин  - все още не съм създала условия за още един човек. В процес на строителство съм. И не се правя на благородна, защото както уточних при отговора на въпроса на авторката не се възприемам като такава.

Да търпи   ? Да си бездетен е, според тебе, като да търпиш обувки които ти стискат или ръка във вряла вода? Няма закон, че трябва да имаме деца. А тези, които имат деца, но болни, палави или дразнещи какво да правят? Да ги метнат в кофата, защото не ги изтърпяват? Или да ги дадат за осиновяване, защото не е важно чий си генетично? Моите причини да не приемам донорска сперма или яйцеклетка са:

1) Усложнява контакт с биологичен родител ако детето поиска да узнае повече за произхода си. Донорите не са длъжни да се срещат с детето или да общуват с него по друг начин.

2) Рискове от полово предаваеми инфекции. Донорската сперма не се изследва рутинно за HPV. А тези вируси живеят в сперматозоидите и не се изчистват по никакъв начин за разлика от вируса на СПИН. При инсеминация се прескача естествената защита във влагалище и спермата се излива директно в матката. После аз да си лекувам раковите заболявания и да гледам дете а донора да си се скатае. Има по-приятни начини за заразяване

3) Прескача се капацитация и се увеличава риска от увреждания на плода. Това важи за инсеминации, ин витра и всякакви подобни процедури. При естествено оплождане оплождащият сперматозоид не вижда светлина  .

4) Донорките на яйцеклетки са подлагани на зверски стимулации и процедурата носи риск за живота им. Също риск от инфекции, защото е инвазивна. Има и риск от ранна менопауза с ужасни последствия - остеопороза, диабет, високо кръвно итн. Защо да го причинявам на напълно ненуждаеща се от процедурата жена, при това млада майка на невръстни дечица?!?!? Бих ли го причинила на себе си, на близка жена. Не, никога.

Дъщеря без майка няма. Все някоя жена я е родила. Ако жената е починала детето си има баби, дядовци, баща. Бих помогнала и в момента подпомагам жени в положение на финансова слабост да си отглеждат родните деца. Както аз отглеждам моите. Бих отгледала с удоволствие чуждо дете, но без да му вменявам, че съм му майка, каквато никога не мога да му стана.

Не се измъквай, не си задала просто един въпрос, ами си го задала по точно такъв начин, който предполага, че пишещите тук са против донорството по принцип за всички. Хем не е ставало дума за такова нещо, нито някой се е обявил против осиновяването по принцип, всеки за себе си говори.

Виж се какво си написала, доста е агресивно:


Какво означава "който е бездетен, да си търпи"? Къде в темата някой потребител направи подобен намек, че си позволяваш да хвърляш такива обвинения? Мен ме подразни нахалното ти обобщение, затова го  коментирам, за да е ясно, че нямаш основание да правиш подобни заключения, защото това не е въпрос, ами набеждаване.

Аз пък покрай тия дискусии научих, че поговорката "blood is thicker than water" означавала точно обратното. Изразът бил с библейски произход, а целият е- "the blood of the covenant is thicker than the water of the womb". А смисълът бил, че братята по оръжие са по-близки от братята по произход, тоест кръвта, пролята в боя е по-ценна от "водата" в корема на майката.

На мен гените са ми важни, и за раждане, и за осиновяване. Едно е да осиновиш дете от интелигентна и хубава съгрешила студентка (едно време това е бил хубав източник на хубави деца), друго е да се чувстваш принуден да вземеш дете от друг етнос, дори да не го искаш.

какво е капацитация?

и аз нещо не вярвам на изявления "бих осиновила, ама не точно сега". Звучи ми малко като "да си взема домашен любимец, защото децата ще са пораснали и ще ми е самотно". Човек ако иска да осинови, прави нещо по въпроса, най-малкото започва да проучва процедурата. Напомня ми на "татко ще ми купи колело, ама друг път".

А кой те кара да го искаш Мамасита?

Аз лично бих заложила на лотария, пред това да избера твоите гени.