Бихте ли осиновили или да сте приемна майка на някое дете

Като бебе си ме е гледала майка ми. Отбила съм се сама на около година. Оставя ме на баба на 1г6м и заминава. Прибира ме веднага щом се устройва. Едно дете на 7г разбира. В България в провинцията, особено, е нормално баби и прабаби да гледат деца докато родители се устройват в по-голям град или чужбина. И сега е доста често явление. В Полша на такива деца викат евро-сираци. Не идеализирам майката. Не разбирам отчаяните опити да се кривим и викаме на хора, които не са ни майки майко. Имам една майка. Мащехата ми също глотгледа внучка и гледа правнук докато дъщерята и внучката се устройват в чужбина. Но не се прави на майка. Майката е майка, бабата - баба, мащехата - мащеха. Простичко е.

Спринг, с приятеля сте де факто семейство, но не навсякъде. В Алжир, примерно, не може и в обща хотелска стая да спите. В саудитска Арабия ако ви набарат заедно в кола или ресторант дупе няма да ви остане. Ако нещо се случи с приятеля може да се окажеш без пенсия, дом итн. Въпреки че, като чета темата за диабетичката, май в .българия и с брак е същото.

Толкова сте ограничени мисловно ... някои!
Говорите за закони ама не мислите, че не всичко в отношенията на двама души свършва до там.
Хайде за 'Той не ти е мъж, а обикновен тъпкач щом няма подпис' - добре, всеки с разбиранията и века си. Ама да определяте кой как да приема и как да се обръща към човека Х е нелепо ... По същата логика следва да няма понятие като 'биологична майка', защото в акта за раждане няма графи за биологични родители и осиновители, например.
Или за ББ да се смята човека, дарил сперма за оплождане на непозната жена. Или децата на хора, решили в последствие да живеят заедно да нямат право да се приемат и наричат брат/сестра ...
Бе то и моя мозък е ограничен до голяма степен заради правната страна на нещата ама чак толкова ...
Нелепо е.

Зизу, донорът за непознатата жена е биологичен баща, да. Вече се знае, че децата, заченати по този начин копнеяд да узнаят корените си и затова в много страни донорът вече не е анонимен. Едно дете се създава от баща и от майка и има право да ги познава и двамата.

Биологичен баща си е отвсякъде. Аз лично съвсем не твърдя, че не трябва да остава анонимен или че трябва да бъде смятан за родител, но категорично не виждам какво друго освен биологичен баща е донорът.

Щото пък съм се затичала към Алжир или Саудитска Арабия, не дай си Боже
Мен  ме интересува в цивилизованите държави какво става и където зачитат жената. Изобщо как ти хрумна да даваш Саудитска Арабия за пример?!
Да, точно така-не ми трябва подпис на някаква хартийка, за да ми покаже, че човекът до мен ми е мъж. Аз си имам жилище, не се притеснявам, че може да остана на улицата, децата ни са наследници на това, което имаме, а ние все ще се оправим някак.

Не разбирам какви са тези напъни мащехата и пастрокът да бъдат присламчени към родителстването и да бъдат окачествявани за  втора майка или втори баща, на основание, че се грижели за детето. Бавачката също се грижи за детето, защо тя да не може да бъде наречена втора майка? При равни други грижи, единствената разлика между бавачката и мащехата е, че бавачката не спи с бащата, а мащехата  спи с бащата. А, да, и че мащехата си мисли, че има повече права от бавачката, пак на основание, че спи с бащата. Ще наречем ли бавачката втора майка? Нали обича детето, привързана е към него, грижи се към него? Сега усещат ли авторките на идеята за втората майка колко е несъстоятелно това, което твърдят? Пастрокът също никога няма да е втори баща, самоо защото спи с майката.
Отделно природата човешка не мож я промени. Нито мащехи, нито пастроци си припадат от умиление да им се мотаят чуждите деца в краката и да трябва да живеят с тях. Те ги приемат заради партньора, и колкото и да се грижат, колкото и да са се привързали, знаят много добре, че това не са им деца и това винаги прозира, а когато настане някакъв критичен момент, в който човек реагира на базово ниво, веднага цивилизацията отива  на кино и моето си е мое, а чуждото си е чуждо и него кучета го яли. Мащехата, ако трябва да избира кое дете да защити - своето или чуждото, то кое според вас ще бъде? Ако двете деца се сбият кое дете ще е по-малко виновно и кое ще отнесе по-голямото наказание при една и съща лоша постъпка? Хайде, няма нужда от кой знае колко житейски опит и акъл,  за да се сети човек. А ако е моето, твоето и нашето, твоето е накрая, моето е преди него, а на първо място е нашето.

Абе, да ти кажа - не е едно и също да обичаш своето дете повече и да си несправедлив към доведеното. Говоря както за случая с боя, така и за "критичния момент".

Обичта е несправедлива по подразбиране, защото винаги работи в полза на обичания, независимо какви са постъпките му. А тогава няма и справедливост. Хората дори при две биологични, обичани, родени собствено...ръчно, пак не са справедливи, защото се оказва, че уж обичат еднакво, ама едното е по-обичано от другото, съответно и повече му се прощава.

Сериозно ли ги мислите тези неща, които пишете?
Как изобщо може да бъде сравнявана грижата на бавачката и грижата на родителя? На бавачката ѝ се плаща, извършва тези грижи не защото обича детето, а заради парите.  И да оточня пак за някои-с родителя имам предвид биологичен или мащеха/пастрок.
Ще се защити детето, което е право и ще се накаже това, което е направило белята.
В кой век живеете някои? Как може да разсъждавате толкова първобитно?
Щели да ми се мотаят чужди деца в краката... леле, леле! А за осиновяване тогава не може да стане и дума? Нито с баща му ще спя, пък ще съм го взела да го храня, да ме занимава с глупости, да ми пречи, да ми се мотае в краката... Ц, ц, ц. Не мога да повярвам как още има хора, които са като пещерняци в мисленето.

Лейди, в Австралия се случва историята. Дъщеря и вече е над 20 и още не е поискала връзка с нея.

Невена, в БГ закона не позволява достъп до дани. Трябва да заведа съдебно дело и да изтъкна основателна причина. Обикновено се лъже за здравословна такава. Нито имам времето, нито ми се плаща. Абсурдно е да се печелят пари по този начин.

При осиновяването пряката цел е детето да стане твое. Доведените деца са случаен "бонус" към човека, за когото се жениш. Нямам предвид, че заради това задължително ще чувстваш доведеното дете като нежелано и мотаещо се в краката ти, имам предвид друго - че от А не следва Б, от "мащехата не е майка" не следва "значи и осиновителката също толкова не е майка".

Спринг, независимо от вековете, човекът си е един и същ. Инстинкти или както ти казваш, първобитно мислене. Срещу тях всяка цивилизованост отстъпва. При това ще ти го обясня най-научно - инстинктите, включително родителският такъв, са в старите структури на мозъка. Цивилизационните, вкл. културни особености са плод на рационалност, а тя се формира в кората. Когато човек е поставен в ситуация на избор, дори да не я съзнава, старото надделява, инстинктите надделяват. Затова мащехата колкото и да се привърже и обикне, тя на всички нива знае и усеща, че не е майка и вътрешно усеща, че отговорността й към чуждото дете е никаква - ако иска ще го гледа, ако не иска няма да го гледа.  Дори когато го гледа, смята, че прави нещо свръх, вътрешно смята всяка хапка, която е дала на своето и която е дала на чуждото. Естествено, че ще защити родното си дете, нали затова му е майка на него, а на чуждото е мащеха.

 А и ти самата постави така нещата - грижи, обич и тн.  Ако ще мерим по мярката, която ти даде, то няма никакво зачение заплащането, а дори и да го има, то и мащехата получава облага от това, на нея й се плаща по някакъвв начин, в натура или извлича някаква друга полза, примерно мъжът издържа нея и детето й, дава й сигурност, любов и т.н.  Не разбирам защо си недоволна като критерият за това, че мащехата може да бъде наречена втора майка са грижите. Е, бавачката се грижи, понякога и взема детето в своя дом да го гледа. По твоя заложен критерий имаме пълно право да кажем, че е втора майка.

Отговорността към чуждо дете дори е по-голяма, ако питаш мен, ама пак няма да ме разбереш. И не-няма да защитя детето, което съм родила, само защото то е „моето дете“, а другото е „чуждото“! Наказва се това дете, което е направило белята, тук трябва да възпитаваш, не да се умиляваш от факта, че детето е „твое“, а в същото време да си строга с другото дете, защото то е „чуждо“.

Аз не мисля, че бавачката изпитва обич към детето, затова и не може тя да се нарича родител на детето.

Грижата е грижа, платена или не. Имах бавачка, която така се привърза към мене, че ме канеше и черпеше непрекъснато у дома си дълго след като вече не и плащаха за това. Правеше за мене това, което правеше за собствения си внук. Но не ми стана майка. Връзката ни продължи дълго след като заминахме и се прекрати със смъртта и. Имала съм и други бавачки.

Не са родители мащехата и пастрокът и нямат никакви родителски права. Техният подпис даже не може да замести подписа на партньора им, в случай, че има нужда от някакво разрешение. И както Андариел е писала, мащехите и пастроците родителствуват докато са във връзка с родител на детето. Не съм видяла мащеха да приритва за детето след раздяла с бащата, особено ако раздялата е по нейно желание. Мащехи и пастроци човек може да има бол. Осиновители - също. Осиновителят е ясно, че не само не спи с родител на детето, ами не иска и да чуе за него от това, което чета тук. Осиновителят осиновява за да задоволи собствената си потребност от грижа към дете. Но с осиновяването биологичните родители, най вече майката, не изчезват завинаги като с магическа пръчка.

Даун, а пробвала ли си групите във фейсбук и организацията на осиновени? Много помагат. Може да огледаш обяви на биологични родители и братя и сестри, които търсят оставени за осиновяване, които са родени около твоята дата на раждане. След това 23andme или подобно. Интересно е. Вярно се плаща, но си научаваш всякакви мутации, какъв витамин Б не усвояваш и много други. Ако не намериш био семейство, поне научаваш генетичната си история, твоята и единствена. Може да имаш нови мутации, които родителите ти да нямат.

Наистина е много глупаво да се подиграват с хората и да ги дискриминират. Да карат определена категория хора да плащат за основно човешко право. И да ги разкарват лично до Горно Нанадолнище за оригиналното вписване в актова книга, за което, в 21ви век, трябва да идат лично точно там, където са осиновени и записани. Но поне българските осиновени имат начин да научат коя е майката в повечето случаи. Тук може и да ударят на камък и да няма никакви нейни данни. Да е избрала анонимност.

Желая ти много щастие, Даун, ъндър и оувър, и много успехи. Ти ги заслужаваш.

Спринг, не винаги е възможно да видиш кое дете е виновно. Малко деца си признават сами. Само си представи две хванали се за косите деца. Едвм ги разтърваш и трябва и на двете да бършеш сополите и кръвта и да успокояваш. Ами ако са три или четири? Докато разбереш кой е виновен ще са се избили. Много нови семейства тук се разпадат поради конфликти между децата, които ревнуват и не се понасят.

И кое точно не ми позволява да те разбера? В момента само си мислиш, че за чуждото ще носиш по-голяма отговорност или че ще накажеш по справедливост, без значение кое е твое и кое не е. Интересно ще бъде как ще постъпиш на практика, но това едва ли ще го разберем някога. А ако изпаднеш в такава ситуация, със сигурност ще намериш как да се оправдаеш, и ще ти подкажа едно от най-честите оправдания - Иван (чуждото) накара Петър (моето).
естествено, е това дете, което си родила си е твоето и винаги ще правиш разлика с другото дете, което не си родила, а е дете на партньора ти! Майките ги боли за своите деца, не за доведените, колкото и човеколюбиви и справедливи да се пишат.