Ако даден филм ми докосне душата рева. 
- Публикувана: 9 авг. 2017, 18:47 ч.
- Последно мнение: 23 ноем. 2017, 23:15 ч.
Жената Везни - Тема N°6
Притеснявала съм се винаги от емоциите си при гледане на филми, затова и рядко ходя на кино - да ме гледат и чуват, че подсмърчам. Лесно съприживявам- чувам по Тв примерно, че някой бил умрял или пък на колежка близък и веднага изтръпвам, гласът ми потреперва, очите ми се насълзяват- сякаш с мой близък се случва....а видимо, на прима виста изглеждам хард човек. Затова и избягвам да изказвам съболезнования- може и аз да се разплача.
Притеснявала съм се винаги от емоциите си при гледане на филми, затова и рядко ходя на кино - да ме гледат и чуват, че подсмърчам. Лесно съприживявам- чувам по Тв примерно, че някой бил умрял или пък на колежка близък и веднага изтръпвам, гласът ми потреперва, очите ми се насълзяват- сякаш с мой близък се случва....а видимо, на прима виста изглеждам хард човек. Затова и избягвам да изказвам съболезнования- може и аз да се разплача.
+1 И аз съм същата ...
от вчера насам се засилва някакво депресивно състояние ...притеснено ми е, очаквам нещо лошо да се случи ...
Аз не съм много по филмите. Трудно мога да изгледам цял филм от начало до край. Трябва да е много интересен (за мен), за да го изгледам целия. Има такива, които са вълнуващи, но като ревна на някой, продължавам до безкрай после и за мои си неща, и става едно...
Точно това е, някои филми/книги/случки те разтърсват толкова дълбоко, че дълго време остава диря в душата ти. Това си е вид катарзис и по принцип има благотворно въздействие върху мен. Допускам, че не при всеки е така обаче.Аз тук се цепя от колектива. Хич не съм романтична, дори бях предупредила ММ в началото, за да няма неприятни изненади. Той милия май още се надява да се пречупи нещо в мен, прави понякога романтични изненади. И филмите не успяват да ме разчувстват. През целия ми живот едва два филма са успяли да ме разреват, но и двата не се любовни.
Определям , че нямах предпоставки , условия, обстоятелства да бъда романтична в младините си.... хората около мен не бяха романтични, само онзи Дева с цветята и дребните подаръчета, с излиянията му за съвместен живот навремето, но бяха в неподходящ момент- аз бедна студентка на общежитие в първите мизерни години на демокрацията, той беден работник, живеещ в маза - на квартира. Някак романтиката беше в дисонанс с атмосферата и тревогите ни тогава.
Имаше и др. образи, но някак ми се губят- не са били ярко романтични, аз пък към тях- хич, просто не се сещах или не се решавах да проявявам романтичност, срам ме беше.
Сега не съм бедна финансово, но съм "загрубяла" , нямам я тази младежка наивност и сантименталност.
Аги, не искам да се правя на душевен специалист, но мисля, че те е почнала кризата на 30-те.... аз я минах навремето, после на 40-те..... сега нямам криза, ..... при мен кризите се ознаменуват с радикални промени , които сама предизвиквам с дръзки решения. Самопредизвиквам се, променям неща около и в себе си, после трябва да се занимавам с околните, които негодуват или са любопитни защо.
Имаше и др. образи, но някак ми се губят- не са били ярко романтични, аз пък към тях- хич, просто не се сещах или не се решавах да проявявам романтичност, срам ме беше.
Сега не съм бедна финансово, но съм "загрубяла" , нямам я тази младежка наивност и сантименталност.
Аги, не искам да се правя на душевен специалист, но мисля, че те е почнала кризата на 30-те.... аз я минах навремето, после на 40-те..... сега нямам криза, ..... при мен кризите се ознаменуват с радикални промени , които сама предизвиквам с дръзки решения. Самопредизвиквам се, променям неща около и в себе си, после трябва да се занимавам с околните, които негодуват или са любопитни защо.
Скрит текст:
Аги, не искам да се правя на душевен специалист, но мисля, че те е почнала кризата на 30-те.... аз я минах навремето, после на 40-те..... сега нямам криза, ..... при мен кризите се ознаменуват с радикални промени , които сама предизвиквам с дръзки решения. Самопредизвиквам се, променям неща около и в себе си, после трябва да се занимавам с околните, които негодуват или са любопитни защо.Определям , че нямах предпоставки , условия, обстоятелства да бъда романтична в младините си.... хората около мен не бяха романтични, само онзи Дева с цветята и дребните подаръчета, с излиянията му за съвместен живот навремето, но бяха в неподходящ момент- аз бедна студентка на общежитие в първите мизерни години на демокрацията, той беден работник, живеещ в маза - на квартира. Някак романтиката беше в дисонанс с атмосферата и тревогите ни тогава.
Имаше и др. образи, но някак ми се губят- не са били ярко романтични, аз пък към тях- хич, просто не се сещах или не се решавах да проявявам романтичност, срам ме беше.
Сега не съм бедна финансово, но съм "загрубяла" , нямам я тази младежка наивност и сантименталност.
Имаше и др. образи, но някак ми се губят- не са били ярко романтични, аз пък към тях- хич, просто не се сещах или не се решавах да проявявам романтичност, срам ме беше.
Сега не съм бедна финансово, но съм "загрубяла" , нямам я тази младежка наивност и сантименталност.
[/quote]
в какво се изразява тая криза ...не знам напоследък се хващам да си мисля за това какво би било ако имам деца и семейство ...никога не съм си преставяла, че ще имам подобни мисли, винаги съм била от жените, за които това не е нещо необходимо на всяка цена и никога не съм робувала на възраст ...едва ли не минаваш 30 и вече на 100 % трябва да си майка, да имаш мъж, деца ...за да не останеш стара мома ...
а сега ...сякаш не съм аз ...не знам дали е криза, но нещо определено се събужда в мен ...
Астро прогноза от днес до 5-ти ноември
http://www.highviewart.com/cvetno/astro-prognoza-za-perioda-30-o … -2017-g-9115.html
http://www.highviewart.com/cvetno/astro-prognoza-za-perioda-30-o … -2017-g-9115.html
Аги, според мен и на 25 да беше родила щеше пък да се питаш не е ли рано. Тези въпроси се появяват при всеки. Аз лично много бях притеснена, когато разбрахме че съм бременна с щерката. Мислех си, че вече никой не ражда на 24. После разбрах, че няма правилно време и при всеки е индивидуално. Не се измъчвай,съдбата си знае работата. 🤗🌺
Относно въпроса за кризата- евентуални признаци- неудовлетвореност, задаване на в-си и търсене на отговори, търсене на нещо ново, бунтарство, желание за промяна, смяна на приоритети, желание за промени в обкръжаващата среда, професия, местоживеене.... липса на душевен мир.
И аз го преживях това или си мисля, че съм го преживяла. На моменти пак изпадам точно в това състояние и все се питам какво не е наред, нещо ли правя не както трябва. Като порочен кръг е. Може би ми влияе това дали имам връзка или съм сама. Имам чуството, че изляза ли от това душевно равновесие после много трудно намирам баланса..
Относно въпроса за кризата- евентуални признаци- неудовлетвореност, задаване на в-си и търсене на отговори, търсене на нещо ново, бунтарство, желание за промяна, смяна на приоритети, желание за промени в обкръжаващата среда, професия, местоживеене.... липса на душевен мир.
И аз го преживях това или си мисля, че съм го преживяла. На моменти пак изпадам точно в това състояние и все се питам какво не е наред, нещо ли правя не както трябва. Като порочен кръг е. Може би ми влияе това дали имам връзка или съм сама. Имам чуството, че изляза ли от това душевно равновесие после много трудно намирам баланса..
Аз пък съм на 31 с две деца, но без кариера, даже през февруари когато малкият става на 2, няма на каква работа да се върна и тепърва ще трябва.да минавам през периода на интервюта и тн. Няма да мога да се отдам и докажа изцяло на една евентулано нова работо, защото децата са малки и изискват време и внимание, за което повечето работодатели не са съгласни. На мен пък кризата ми е насочена там, че колкото и добре (според мен) да се справям като родител, себе си не съм реализирала. Малките ще порастнат, ще имат собствен път в живота, а аз все още ще се лутам и ще се чудя какво ми се случва и как да се справям с живота. В момента съм отдадена изцяло на тях......а после, няма ли да е късно да съм себе си?
П.С. не съжалявам, че имам децата си, но тези страхове и мисли са ми в съзнанието. Започва да ми омръзва, да съм все недоволна.
П.С. не съжалявам, че имам децата си, но тези страхове и мисли са ми в съзнанието. Започва да ми омръзва, да съм все недоволна.
Аз пък съм на 31 с две деца, но без кариера, даже през февруари когато малкият става на 2, няма на каква работа да се върна и тепърва ще трябва.да минавам през периода на интервюта и тн. Няма да мога да се отдам и докажа изцяло на една евентулано нова работо, защото децата са малки и изискват време и внимание, за което повечето работодатели не са съгласни. На мен пък кризата ми е насочена там, че колкото и добре (според мен) да се справям като родител, себе си не съм реализирала. Малките ще порастнат, ще имат собствен път в живота, а аз все още ще се лутам и ще се чудя какво ми се случва и как да се справям с живота. В момента съм отдадена изцяло на тях......а после, няма ли да е късно да съм себе си?
П.С. не съжалявам, че имам децата си, но тези страхове и мисли са ми в съзнанието. Започва да ми омръзва, да съм все недоволна.
П.С. не съжалявам, че имам децата си, но тези страхове и мисли са ми в съзнанието. Започва да ми омръзва, да съм все недоволна.
не се притеснявай
