Великолепният век Кьосем (Muhteşem Yüzyıl Kösem) №7

Айде пак грандоманщина. Развалят ми вкуса от хубавите сериали с комплексарските си изцепки.
За фатих, аз няма да гледам. Мазохистично ми идва.

Здравейте!  

В момента имам заетост, която не ми позволява да пиша всеки път, когато искам. Затова ще бъда кратка по важния въпрос за темата, за да не спирам взимането на решение, другите неща, които искам да споделя,  ще почакат.
Да, съгласна съм с това темата да стане общо за исторически сериали.

Вече се е появил и първият кадър от сериала. Ех, пак тази красива ръка. Непрекъснато ни подчертават нейното изящество, дали ще я видим и с ятаган? Лучия, благодаря! И аз искам успех за сериала.

Засега съм още на постера, който си личи, че е много обмислян. И на мен много ми харесва Кенан, както и Кенан като Мехмед. Но Кенан е красив и харизматичен всеки път, затова при първото повдигане на завесата пред нас искам на постера да видя преди всичко Мехмед. Ще ми е жал, ако създателите на сериала пропуснат да получат заслужени комплиментите за силния начин, по който със само един портрет казаха много за бъдещия султан.

Затова аз ще продължа още малко с това първо впечатление за „Завоевателя на света“.

Както и да се преведе заглавието – видях различни преводи, но поради незнание и оттук - нечувствителност към турския език, не мога да преценя сама кое е най-правилното. Но важното е, че то съдържа и определя Мехмед Фатих като Завоевател.
(Друго определение за него „Владетел на света“ е използвано в заглавието на книгата на  Joseph v. Hammer. Fatih Sultan Mehmed Cihan Imparatotu., изд. в Турция наскоро като част от неговото класическо произведение върху Османската история.)
Има разлика между завладяването и владеенето, между Завоевател и Владетел – основно в това, че първото изразява експанзията и войната, а за второто те са приключили или неосновни..
В сериала се настоява на Завоевател и завоюване: казано е с думи в заглавието и на изобразителен език чрез противопоставянето на огнено червено и студено синьо.
Точно затова прави впечатление, че докато в обичайния визуален език за изразяване на завоюване и завоеватели се използват  лесно разпознаваеми знаци: оръжия – в ръцете или  като фон, бой, огън, разярени лица, кръв, драматична природа и т.н., и има движение в пространството, с Мехмед е постъпено съвсем различно. Тук всичко е свито до човешкото тяло: главата, ръцете, вътрешния свят.



Ето как, напр., е характеризиран един друг завоевател, този на Анатолия - Ертугрул.
Тук само духовният водач, респ. религията, водачи на хората в техните намерения и в боя, са в бяло и свързани със символния бял гълъб.
Иначе завоюването е война.





Това е много различно в портрета на Мехмед Фатих, „Завоевател на света“ (светът от онова време,  разбира се това е алегория). Този завоевател е различен; тук липсват всички тези знаци на задължително свързаната със завоюването война. В ръцете няма оръжие, ръцете му са чисти - в смисъл без рани или кръв, те са изтънчени и в поза, която по-скоро може да се определи като  поза на мислене.
Напрегнатост придава дълбочината на кадъра, това, което е зад главата на Мехмед (вътре в нея), а резултатът от тази мисловна дейност се движи отзъд напред или отвътре навън и там отпред вече са решенията – готовност за експанзията, която засега е само като червен пръстен и надпис. Следващият нейн образ ще бъдат оръжията и кръвта. Но на портрета червеното може да се мисли като изразяващо все още  вътрешната енергия за завоюване, която засега е само страст в главата на Фатих.

Вероятно портретното представяне на Мехмед също има значение.Сравнявам го с други подобни, в които  главните са сред другите участници (племето, династичното семейство) и така героите могат да се съизмерват според мястото, което заемат спрямо центъра, по височина в йерархичен план и да се проследяват промени в отношенията. Докато Мехмед е сам, силно индивидуализиран и единствен, не присъства никой друг от неговото обкръжение, той изпъква като един софистициран владетел, обмислящ и взимащ решенията си сам.






В романа на Недим Гюрсел „Мехмед Завоевателя“ тази страст по великолепен начин е сравнена със страстта за творчество. Страсти, които карат човек да се откаже дори от любовта, за да се отдаде изцяло на тях. Един легендарен разказ - цитат от „По следите на изгубеното време“ на Марсел Пруст, поставен в началото на тази книга, може би има връзка с портрета на Завоевателя от постера. Единствената мисъл, за която Фатих е пазел свободата на духа си и която на постера виждаме единствено да владее ума му: Завоеванието.
„Суан чувстваше особено близък до сърцето си султан Мехмед II, чийто портрет от Белини толкова много му харесваше. Когато усетил, че се влюбва в една от жените си, за да си възвърне свободата на духа (както обяснява наивно един от биографите му), Мехмед II я заклал с ятагана си.“

Добро утро и хубав ден на всички!

Лучия .
Харесва ми, че ще започнат от 1451 г.
И също това долу:
за някои започва да тече времето до звездния миг;
на другия бряг цъка „оня“ часовник,
и ние чакаме...
 


В руския форум са превели и ще публикуват една поредица от популярни филмчета за Фатих.
От първото става ясно, че той освен че е обмислял всичко сам, но не е споделял  взетите решения с никого. Толкова е бил потаен, че когато е подготвял поход, до последния момент никой не знае накъде ще тръгне с голямата си войска. Това много добре дообяснява портрета, с който ни го представиха.

Фатих: човекът, изменил съдбата на Европа.
Част 1: Непълнолетният падишах.
 
 
https://vk.com/mahpeyker_sultan?z=video-95129973_456239865%2F789 … pl_wall_-95129973

тура (старото произношение е тугра), за да разберете какво представлява, обърнете внимание на анимацията в кaрето

Момичета, много хубаво че оставате заедно тук и давате интересна информация. Само ако може в новите теми да оставите нещо в заглавието за Кьосем или историческо, че да ви намерим после лесно.
Реших да не гледам сега втори сезон на Кьосем, защото захванах по една от ТВ култовата роля на Берен Саат- Фатмагюл и загледах. Изостанала съм много. Та ще ги карам като роднина -милиционер, исторически- съвременен.

Здравейте! 

Пожелавам успех на любимия „Кьосем“ и на всички номинирани поотделно!
Пожелавам успех и на „Проницателният Реджай“!
Някога с превод с  удоволствие ще го гледам.

Тара  , когато видях двата портрета в твоя пост, се зачудих кой всъщност от многото портрети на Фатих е съзерцавал героят на Пруст?
Може би в „По следите...“ да става ясно, но аз не знам.
Другият роман - на Недим Гюрсел, в който е използван цитата, е илюстриран на корицата с първия портрет от твоя пост, при това с добавка на фон: Константинопол.
 

 
По-вероятно е обаче да става дума за най-известния портрет от Джентиле Белини,
този, който се намира в Националната галерия в Лондон,
втория от твоя пост.


 
 
Докато се рових да разбера това, което май няма как да се разбере докрай, попаднах на мнения и оценки по повод портрета от Лондон, които дават и по-широки оценки: за самия Мехмед Фатих и за епохата. Затова ще приведа някои от тях като се надявам да не е скучно.

Коментар от сайта на Националната галерия в Лондон:
Върху платното е нанасяна много пъти боя; стар надпис дава датата 25 ноември 1480 г., по-нов съдържа имената Мехмед и Джентиле Белини. Приема се идентификацията с Мехмед II (1432 – 1481), но не е доказано авторството на Белини; няма достатъчно доказателства за да се реши дали картината е копие или много повреден оригинал.

Портретът видях представен в рубриката на в. Гардиън „Портрет на седмицата“ на 26 април 2003 г.
В началото са дадени кратки сведения за художника  Джентиле Белини (1429 – 1507) като принадлежащ към семейство на велики художници (баща, брат) и като хронист на венецианското общество.
По време на двугодишния си престой в Истанбул в качеството му на живописец и военен съветник, Джентиле Белини е създал поредица от картини, в които е направил опит да свърже естетиката на италианския Ренесанс с традициите на източното изкуство (наивен декоративизъм, едноизмерност, фронталност).
Повторени са сведенията за портрета от каталога на Националната галерия.
Портретът от Белини е видян в контекста на неспиращия културен диалог между  изтока и запада, независимо от това, че Венеция се бори срещу Османска Турция, единствената суперсила в света на Ренесанса.
Платното  впечатлява като реликва от връзката между два свята в сблъсък. Портретът не е бил голямо изкуство нито в християнската, нито в ислямската култура през Средновековието. Пионери в това стават европейските художници от 15 в., затова с изпращането на Белини да рисува султана, Венецианската република изнася не само изкуство, но и нова технология.
Още по-обобщаващо звучи следващото: че портретът е реликва от империи, чиято съдба е била преплетена. Когато Португалия и Испания отварят нов морски път до Индия, заобикаляйки Африка, търговският маршрут през Александрия става излишен. Венеция е обречена. Също така, и Османската империя, въпреки че османската власт продължава      още дълго след мислената за решителна европейска победа при Лепанто през 1571 г. В крайна сметка Венеция потъва в застой, а Турция се превръща в „болния човек на Европа“. Така и двете са маргинализирани от Атлантическата история на модерността.
Ренесансовият „превод“ на културите включва също паралел между архитектурната програма на Мехмед и неговите наследници, преди всичко създаденото от архитекта Синан през 16-ти век, и италианската архитектурна революция, която завършва с купола на Свети Петър от Микеланджело.
Отчасти и заради влиянието на Джентиле Белини портретирането започва да играе роля в османската живопис. (Във „Великолепният век“ видяхме изработването на портрети на Сюлейман и Хюрем, както и на Ахмед и Кьосем. Също така Анастасия „дойде“ в двореца и беше избрана първо като изображение от портрет.)

И последното, което прочетох, е история за два портрета на Белини от неговия „истанбулски“ период: този на Мехмед Фатих от Лондонската галерия и предполагаемия портрет на Джем. Тази история е от книгата на Орхан Памук „Други цветове“.
Според Орхан Памук портретът на Мехмед II Фатих е известен на всеки в Турция, тъй като присъства в учебници, публикува се във всякакви други издания, стои върху монети. Превърнал се е в събирателен образ за османски султан, както известната фотография на Че Гевара – в символ на революционер.
Основанията за култа към този портрет Орхан Памук вижда в следните обстоятелства:
Първо, в исляма съществува забрана за човешки изображения и турските художници от този период принципно не са могли да рисуват нищо подобно.
Второ, предприетият от живописеца опит да създаде произведение както на основата на европейските възгледи от епохата на Ренесанса, така и с вплитането на традициите на османо-иранските миниатюри, е дал живот на творба шедьовър. Големият син на Мехмед II, който го е отровил и е  седнал на трона, се разпоредил портретът да бъде продаден на пазара. Този жест Орхан Памук преценява като символичен отказ на неговата страна от художествените достижения на Ренесанса, като пропусната възможност да се развие национална живописна традиция на портрета.
Вторият портрет на млад писар (художник, калиграф) пред лист хартия, някои приемат, че е на принц Джем. Дълги години, докато в борбата за трона Джем е бил преследван от брат си Баязид, картината също  е странствала по различни колекции на източни владетели и многократно е била копирана от местни художници. В изкуствоведски анализ на музея  в Бостън, чиято собственост е днес, се казва, че вероятно портретът е бил създаден и използван като нагледно средство за обучение на художниците в империята, като образец за подражание в рисуването на портрети, забранени по-рано по религиозни съображения.

Чудесни постове на последната страница! 

Една идея за ново заглавие:

Това ми се роди като идея, ще очаквам и вашите, за да решим какво да изберем. 

---

Боран тук ми мяза на руснак 




Аслъхан Гюрбюз и Тюлин Йозен заедно с колежките си Баде Ишчил и Гьокче Бахадър в сериала "Малки убийства". Преди забравих да спомена, макар че от трейлъра се видя, че една от мъжките роли там е поверена на Селим Байрактар.

Харесва ми заглавието,zarani !
Боран също!

vanja@, и двата портрета са на Джентиле Белини. Първият се намира  в Музеят на Ислямското изкуство в Доха, а вторият, както си казала, в Националната галерия в Лондон. Кой е гледал героят на Пруст, знае само автора...

zarani на мен заглавието ми харесва