Въпроси за приемното семейство?

Не съм чела закона, уреждащ тази форма на отглеждане на дете, както и промените, трябва да го прегледам.Дано наистина да е изпипан от всички страни и най-после да дава превез в закрилата на осиновителите и приемните родители, а не на БР.Трябва да има фиксирани срокове за оставяне за временно отглеждане, не може да бъдат безкрайни, както до сега беше.Редно е щом детето не е взето в срок, да бъдат отнемани родителските права, съобразно обстоятелствата разбира се.Смятам, че ако бъде гарантирана законово сигурност на приемните семейства, то желаещите да бъдат такива ще нарастнат.Дай боже!
Монда, отново поздравления и успех! С нетърпение ще чакам да споделиш, че семейството ти се е увеличило с един член и ако е по Коледа би било прекрасно.

Ами подала съм молба за временно настаняване преди Коледа, с условието ,че няма да се налага да се връща детето преди да се финализира настаняването. В противен случай съм склонна да изчакам, не искам да го травмирам горкото с връщане в дома  и ново очакване  да го взема. Имам чувството, че ще стане преди празниците, дано!

Ще запаля свещичка дори за това, представям си какво изживяване ще е за милата рожба, това ще е първата истинска Коледа.
Очите ми се напълниха със сълзи, сетих се майка ми какво ми разказа, когато ме е взела от дома съм лежала непрекъснато без дори да опитам да седна или стана, а съм била на 8 месеца.Когато съм разбрала, че ако ме вдигнат мога да стоя права без да ми се скара някой и че това дори предизвиква радост у възрастните, е не съм искала после да легна........................можеш да си представиш какъв зор съм видяла в домът при опитите ми да се изправя.

И аз не спирам да мисля с колко нови неща ще трябва да се сблъска това дете извъндома. Тя никога не е влизала в дом/къща ,апартамент имам предвид/. На 7 години- не е отваряла хладилник,не е виждала асансьор, магазин, аз я качих това лято за първи  път в кола, не е влизала в магазин, не  може да се пази от коли, не е виждала движение...абе все неща, с които ние ,нашите деца,че и бебета са свикнали и не им обръщаме никакво внимание, тя ще трябва тепърва да опознае.  А и нямаме много време, защото трябва да тръгне на училище през септември. Не знам и как би понесла да я запиша на предучилищна..дали няма да го свързва пак с изоставяне в дом, макар и за часове. Но знам, че всички усилия си заслужават. Знам живота и до този момент какъв е бил/ защастие в дома, в който е условията са много добри, за разлика от всички останали домове/, знам и какъв и могъл да бъде в следващия дом"Дъга", в който трябва да отиде през септември. Този кошмар няма да позволя да и се случи, съжалявам, обаче че ще се случи на други 10 деца, които познавам и за които ми е много мъчно. Дано се намерят приемн семейста и за тях.

Няма да ви е никак лесно, предстои ви едно истинско изпитание на търпение, постоянство и т.н., особено на теб, жената, майката в семейството.При най-малката несигурност, при теб ще търси упора и защита. Мисля, че с битовизма и технологиите лесно ще свикне и ще се приспособи, защото е вярна поговорката, че човек на хубавото лесно свиква, то е заложено у човек.Всичко останало обаче ще е битка след битка и победа след победа, дай боже.
Сигурна съм, че ще се справите, хора които са предприели такава стъпка, независимо трудностите ще се справят.

Лъвица, разкажи как беше при вас адаптацията. Вашето момиченце е било на същата възраст.

За мен лично приемната грижа е нож с две остриета.

Именно заради това, което преживява детето.
Заради болезнените раздели, за които говори ДарЗаМен.
Заради всъщност не толкова добрия чуждестранен опит, който показва по-скоро негативен ефект върху децата, най-вече заради честата смяна на приемните семейства.

Защото ако разсиновяването все още е трудно реализируемо, то връщането на приемно дете (цитирам истински случаи - "защото е тъпо и дърпа назад нашите деца", "защото е агресивно", "защото откакто е вкъщи животът ни е истински ад") е лесно и често срещано.

Има много хубав филм, с Мишел Пфайфър, "Белият орлеандър", който разкрива преживяванията на едно момиче - как се чувства след срещата и раздялата с поредното приемно семейство, след срещите и разделите с майка си.

Монда,адаптацията при нас беше лесна,защото когато я взехме за първи път тя беше на три години.Така,че вече сме ветерани с адаптирането.Но ти си права,че тези деца не познават светът навън и трябва много търпение.Ще се учудиш още колко обикновени неща за нас,за тях са загадка.Моята принцеса не познаваше много от храната-месото само го гледаше а салата не беше вкусвала.В началото й казвахме Валя питанката:)Тя за всичко имаше въпрос и чакаше подробни отговори.Не,че сега е много по-различно:)Говорим много и за БР.От закрила на детето ми казаха,че ако тя не желае няма да се провеждат срещи с тях.За сега няма такива желания.Но аз не виждам заплаха в тяхно лице-знам и усещам какво означавам за нея и това ми стига.Изумява ме все още с някои неща-последното беше,когато писахме писмо до дядо Коледа.Каза,че нищо не иска и след като я попитах защо знаете ли какво ми отговори?Миналата година си била пожелала да има семеиство и дядо Коледа й го дал,но да сме написали да занесе на децата,които останали в дома,защото те си нямали семейства.Е,дано тази година донесе повече семеиства на тези деца!

Това с честата смяна на семейства не го разбирам, надявам се да не ми се случи никога. Може да е пък нещо нормално за професионалните приемни семейства, аз все пак съм доброволен.

Теа,точно затова трябва да се обмислят нещата предварително и да се подходи извънредно сериозно към решението.И когато приемеш едно дете,то ''моите деца'' включва и него-не може да ги делиш!

Лъвица, колко време продължи обучението? Какво представляваше?  Групово ли се водеше?

Явно в много отношения обществото ни е инфантилно. Не мога да разбера що за доводи са това (тъпо е, дърпа децата ми назад), такива приказки могат да изрекат хора, които гледат на децата като на придобивка, която да им вдигне реномето или обществения статус, да кажат хората че са широко скроени и милосърдни....Не биха могли едни интелигентни, сериозни хора, които са наясно каква отговорност са понесли на плещите си с взимането за отглеждане на едно такова дете, да говорят по този начин.Трябва да има сериозно психологично проучване от специализирани психиатри и психолози на кандидатите, за да се избегне допускането да се дават деца на хора с несериозно отношение и с комерсиални цели или такива, които искат да пробват да си играят на семейства.Тези деца и без това са толкова изстрадали и чувствителни, че само им липсва някой, чиито високи критерии ако не покрият да ги връща обратно като дефектна стока.Това би нанесло още по-дълбока рана в душите им.Истината е, че не всеки би могъл да стане приемен родител или осиновител, не всеки би могъл да отвори душата и домът си за чуждото дете и отваряйки ги да го приеме като свое, да го гледа като свое, с всичките му кусури и позитиви, да не му минава дори през ум, че може да го върне ако стъпи на криво, както ние останалите не можеме да върнеме сгафилите си  деца.
На такива родители бих казала и друго, че повечето от гафовете на децата ни са в следствие на нашето възпитание и пример, а не на тяхната некадърност и неспособност да достигнат идеалите ни, същите тези идеали, които са останали недостижими за самите нас.Децата не са марионетки, те са дар, а нашата роля е да ги обичаме, да им дадеме сигурност, топлина и пълната си подкрепа.Който е прекален егоист и не може да го направи, по-добре да не става родител, особено на изоставено дете, което има двойно повече нужда от нашата любов и търпение. 

Не бих могла да го кажа по-добре от мерипопинз.
Наистина чувствам по-голяма отговорност, отколкото съм чувствала към собствените си деца. Децата от домовете нямат нищо общо с нашите деца като психика. Имат нужда от съвсем малко, но в същото време и от страшно много- обич,внимание и търпение. По-добре никога да не си помилиш да вземеш дете, отколкото да го вземеш и после да го върнеш. Моля се само да съм жива и здрава, за да мога да дам всичко от себе си ,за да го направя щастливо и да му дам шанса да живее живот, какъвто всяко дете заслужава.
Знам,че изключителната отговорност за това как ще се развие оттук нататък ,нося аз и това ме кара да се мобилизирам и отчитайки трудностите, през които ще трябва да мина, да мисля само позитивно и да се боря за щастието на това дете.
Давам си сметка за трудностите в училище, не съм сигурна и как ще бъде посрещнат статута и от съучениците и...много неизвестни ме очакват, но те са нищо в срвнение  с радостта, която и давам при всяка наша среща и обичта, която съм готова да  дам. Не само аз, а и цялото ми семейство и близки.

Децата могат да бъдат много жестоки, в стремежа си за популярност и надмощие над останалите съученици. Това мое твърдение се гради на лични преживявания в началните класове, при всеки по-сериозен спор ми беше изкрещявано в лицето, че съм ничие дете, хранениче и какви ли не други обидни епитети, целящи точно най-болезнената струна да засегнат. Сигурно и при вас ще има подобни моменти, но няма страшно, щом и дадете да разбере, че е обичана и желана тя сама ще ги парира и няма да позволи дори да разбереш, за да предпази теб..........
Любовта и топлината са в основата на всичко, на болката и несигурността, както и на увереноста,  обичта и безграничното доверие и отдаденост.Хората са казали *каквото посееш-това ще пожънеш* и има толкова много истина в тези 5 думички

От това най- много ме  е страх, но се надявам да се подготвя и да подготвя и нея.. Но нямам време като че ли, ей сега ще доде септември.