Размисли без страсти

Гледах документален филм за хора, които издирваха биологичните си родители.
На всички им беше дадено обяснението, че са оставени, защото родителите им не са могли да им осигурят добър живот. Но като се срещнаха с тях някои бяха доста агресивни и си казаха направо, че са ги оставили, защото не са ги искали и не им пука за тях, защо ги търсят и т.н. Тези хора се чувстваха излъгани от осиновителите си. Така че осиновителите могат да дадат много разумни причини, но няма гаранция какво ще произлезе от срещата с биологичните родители, особено ако детето е настроено, че те са го обичали вероятността да иска да ги намери е много голяма, а ударът много по-тежък.
Хората, които лично познавам не иска да търсят биологичните, нито преживяха кой знае какъв стрес при научаването.

За мен излишното мъдрене относно причините за изоставянето без да се знае конкретно, не е съвсем правилно. И въпреки всичко един осиновител трябва да застане зад детето си, каквото и да реши да направи с поднесената му информация, ако изобщо някога се домогне до нея. Закона защитава сериозно биологичните родители, те и без друго си носят кръста доживот.

Осиновеното дете трябва да знае, че е осиновено. Родителите трябва да му кажат в подходяща възраст и подходящ начин. Така детето ще го приеме по-лесно.
За донорството не виждам смисъл да се казва на детето. Все пак начина на зачеване го знае само майката.

Не смятам, че изобщо е нужно да се дава обяснение на едно дете, че е от донорска клетка, или сперма.
Не смятам и че научаването на нещо такова е свръх травмиращо. Но, зависи как е поднесена информацията де.
Виж, при осиновените деца играе фактора "клюкаря знае най-добре".
С други думи, ако осиновителите не са казали на детето, че е осиновено, в един момент, все някога то ще научи и то от недобронамерени хора. Тогава и травмата ще е по-голяма и отношението му към осиновителите ще се промени.
Та, смятам че осиновените деца трябва да знаят, че са такива още в ранна възраст (подходяща за възприемане на тази информация де). И да им се обясни защо точно него са осиновили, защо е било изоставено и т.н. Идеята е, да се почувства комфортно в това семейство и да възприеме осиновителите си като родители, а не като някакви хора, дето са си го взели да си го гледат.

Ако съм аз само истината ще кажа на детето ,не виждам смисъл от лъжа ти и благородна .Не знам за какъв казус става въпрос ,но то има право да знае истината .

Да, бе, Ани, ама има значение кога и по какъв начин ще му го кажеш.

Доколкото разбирам, Просто Хари е сама и иска дете. И затова обмисля дали да опита инсеминация от донор или осиновяване.
Аз опитах и двете. С първото не се получи, затова осинових. Две деца. И двете знаят, че са осиновени. При дъщеря ми, благодарение на социалните, които не си свършиха работата, самият процес протече стресово и травмиращо и за двете ни. Тя дълго се бори с осиновяването, а аз - да ме приеме. Със сина ми всичко протече гладко и безпроблемно. Видимо при него травма няма. Никой и не би предположил, че е осиновен. И много по-лесно се привърза към мен, и връзката ни е много по-силна и здрава.
Плюсове на осиновяването:
-  осиновителите получава някакъв минимум информация относно биологичните родители, която може да предаде на детето,
- снимки от периода преди осиновяването,
- следи, по които да бъде открита БМ при желание,
- по-малък риск от кръвосмешение...
Минуси:
- няма биологична връзка родител-дете, детето е като присадено в семейството
- риск от неизвестни наследствени заболявания и предразположения
- травма от изоставянето
- всички наоколо знаят
- нездраво любопитство от околните
- все още някои хора смятат отворените за "втора ръка" деца, които не заслужават достъп до добри училища, възможности и т.н. Т.е дискриминацията реално съществува, макар че има и доста положително настроени хора.
- бременностите на БМ на осиновените деца често не са наблюдавани и не протичат при добри условия
- повечето деца за осиновяване са от ромски произход. Те също са деца и мат нужда от семейство и любов, но не всеки приема да осинови дете, видимо различно от него, а и негативните нагласи в обществото към етноса са факт.
- чака се една комисия да реши, че сте подходящи за определено дете.
Плюсовете на донорството:
- детето е биологично твое. Преживяваш бременността и раждането, всички трепети и вълнения, които ги съпътстват.
- имате кръвно родство с детето.
- никой не знае как е заченато.
Минуси:
- информацията за донора е оскъдна - ръст, тегло, кръвна група, цвят на оса и очи, посочени някакви интереси и образование...
- липса на информация за броя родени деца от един донор, доколкото ми е известно няма ограничение за брой бременности и раждания от един донорски материал
- по-голям риск от кръвосмешение.
Обичам безкрайно децата си, но ми се иска да ги бях родила аз, дори и от донор. Там неизвестното е 50%, а при осиновяване - 99%.

Много е хубаво горното мнение, дано помогне на авторката при вземане на решение, за каквото и да се отнася.

Имам пред себе си пример за неподходящо поднасяне на информация от този тип. Момче, осиновено в бебешка възраст от семейство, където в последствие има развод. Грижите се поделят между двамата родители, постепенно всеки от тях изгражда ново семейство. В един момент, майката започва да абдикира, момчето е гледано най-вече от баща си и новата му жена. Обгрижвано, гледано е, но като при всеки тийн започват трудни периоди. И се стига до деня, бившата съпруга, която то възприема като своя родна майка, да му заяви, че всъщност е осиновен. ...Много грозна картинка, много голяма травма за момчето, много главоболия за хората, които всъщност го обичат и възпитават.

Няма лесна рецепта за тези неща в живота. И винаги личността на всеки един участник е ключова за това, как е нужно да се подходи.

Мама Ру, мен никога не са ме третирали като втора ръка човек, дори не съм си помисляла, че има такъв абсурден предразсъдък.
Работете за засилване на връзката с дъщеря си, защото някой ден тази връзка ще бъде нейната опора в живота. Връзката с бащата също е от изключително значение (аз я нямах с баща си, което респективно е довело до неблагоприятни последици за мен). Всъщност значението на връзката баща-дъщеря е валидно и при биологични родители и деца, не само при осиновени. Успех ви  желая, обичайте се и се подкрепяйте, другото е дим.

Мама Ру, благодаря за изчерпателния отговор. При мен осиновяването не стои на дневен ред. По-скоро дилемата е от донор или никакво дете. Така го чувствам. Възхищавам се на всички осиновители, но аз някак не се виждам в тази роля. Вече много ясно разграничавам какво е да обичаш просто децата и да имаш дете със своя кръв. Далеч съм от мисълта, че имам неповторими гени, които обезателно трябва да се възпроизведат. Повечето жени искат да са бременни, да изпитат радостта от деветте месеца. Такава съм и аз. Имам още малко време да реша какво да правя и дано тялото ми е на моя страна.

Страхотно е, че си признаваш, че родителството за теб не е от значение, а по-скоро желанието да се възпроизведеш (което не е свързано само с качеството на генетичния материал; самата бременност, кърмене, усещания са неповторими). Аз пък харесвам хора, които са наясно със себе си и възможностите си да посветят живота си другиму. Защото има и много осиновители, които така и не успяват да приемат детето като свое и да го заобичат истински, въпреки годините и положените грижи и усислия, някои толкова си могат. Успех ти желая каквото и да решиш.

Теичка, аз бих била точно такъв осиновител и тъкмо защото го осъзнавам, не искам да прецаквам два живота. Всеки добре се познава. Не натрапвам моите чувства и желания никому.

Просто Хари, ти си наясно със себе си, просто трябва да решиш и да действаш. Аз също си дадох сметка, че ако някога бих искала да осиновя дете, то ще е за да направя добро, а не просто защото не мога да имам свои деца. И осъзнах, че съм готова на всичко, за да износя дете под сърцето си. Проблемът беше, че яйчниците ми спряха да работят доста рано. Затова избрах да зачена с донорска яйцеклетка, за щастие от моя близка роднина. Така аз знам всичко за жената, която ми я дари, няма опасност от кръвосмешение, износих децата си под сърцето си, родих ги. Как ще кажа един ден на синовете си, че са заченати с яйцеклетка, дарена от леля им - още не знам, но един ден мисля да им го кажа. Никога не съм се страхувала или срамувала от този факт. С таткото не живеем вече заедно, имахме проблеми и преди зачеването, тогава сериозно обмислях възможността да зачена и с донорска сперма. Между това да осиновя дете и да зачена с донорска яйцеклетка и с донорска сперма, но да износя живот под сърцето си и да го родя, да чуя и видя сърчицето на ултразвук, да чуя първия плач, да го кърмя, избирам второто. Има такива жени, дори в неонатологията, където бяха децата ни след раждането имаше детенце, създадено по този начин.
Просто Хари, прегръщам те и ти желая да станеш мама. Няма нищо по-прекрасно от това.

И защо? Наистина не виждам полза от едно такова споделяне, а единствено евентуален източник на проблеми.

Козирогче, не знам, по принцип не мисля да крия, пък и винаги може да ме изпревари доброжелател. Нямам много доверие на мъжа, с когото се развеждам и на майка му. Иначе е деликатно. Мисля да се посъветвам с детски психолог.