Ако... знаеше бъдещето, щеше ли да промениш нещо? (тема-клише)

Хм    Пак не ми стана ясно    Значи темата изобщо не е тема-клише в такъв случай    а си е доста философска даже.

Ако по магичен начин знаех бъдещето, КОЕ дали щях да променя? Поведението в настоящето си ли или ... ?

На този въпрос няма как да се отговори. Как да искам или не искам да променя нещо, което не знам, но "ако съм знаела"!? Как да съм го знаела? От някоя врачка? Или да съм се върнала от бъдещето с машина на времето? Как точно нвкой може да знае бъдещето си на 100%? Разбира се, че бих отговорила, че не искам да губя близки хора. Другото ще се случи, защото така съм пожелала- дали става въпрос за работа, имиграция, учене, връзка или пътуване, това са избори, които сами правим!👍

Оригиналната формулировка е на английски - изказване на хипотеза - нещо като "ако бях на твое място..., бих..." или "ако беше..., щеше ли....". На български звучи куцо "ако знаеш...., ще промениш ли....", защото е с голяма  доза на сигурност, а не на несигурност.

ами, как да го знаеш, по магичен път. И точно тук е уловката, защото имаш някакво бъдеще, което е във времето и можеш да пипнеш всеки момент от него, обаче кой момент и дали ако го пипнеш, ще промениш бъдещето, а ако го промениш дали резултатът ще бъде възприет като положителен в сравнение с променения или негативен. на всичко отгоре си харесваш един хипотетичен резултат, ама след него? Или преди него? Ще  пожелаеш да се случи едно нещо, а нататък?

Да де, нали казах, че е неясен и авторката го осъзна и остави всеки да си отговаря както си иска.
Аз смятам, че ако знаеш бъдещето си и промениш нещо в бъдеще или сега, то вече не е онава бъдеще, което си знаел или даже и да промениш, бъдещето ще си остане същото, нали го знаеш вече. Другото е залъгалка за деца, които не се замислят за логиката.

Запис  и се връщам да чета.
Въпроса е безсмислен, защото не знам бъдещето, следователно идея си нямам дали искам да променя нещо. В настоящето съм щастлива, за бъдещето работя, за да съм щастлива, имам мечти, имам цели, имам планове, с малко късмет и упоритост ще ги постигна и няма да искам да променя нищо. В живота си до момента всичко, към което съм се стремила, мечтала, искала съм го постигнала, поставям си цели, които са достижими, за да не се разочаровам. Единственото, което бих искала за моето бъдеще и не зависи изцяло от мен е здраве за мен и семейството ми, това е. Работим и върху това, но като цяло е Божа работа!

Връщам се да чета, аз ли не разбрах въпроса или е безсмислен , така зададен 

Не знам дали има 10%, които да са разбрали въпроса, целта на анкетата и темата.

Нямаш търпение да станеш свекърва и отсега тренираш дуддненето ли? В крайна сметка не ти си пуснала темата, така че няма защо да се кахъриш колко процента са разбрали и икакво са разбрали.  Нека аз да се кахъря, направИ ми това удоволствие.

Ако знаех....ама не знаех   та нищо не може да се отговори. Човек би променил нещо, което не му допада, ама като не знае дали ще има такова нещо в бъдещето, няма как да знае дали би променил нещо в настоящето. Или на английски , въпрос- нонсенс. 

Е, ти смяташ, че не може да се отговори и е твое право - това също е отговор, чевъпросът е нонсенс.

Идеята с иф не върви в случая, щото бъдещето има много "ифове", т. е има много повече от един възможен отговор

Например " Ако знаеше , че в в бъдещето ще се спънеш, щеше ли да промениш нещото", това ти е първото условие, с 2 възможни отговора. Обаче, освен това има още една условност: "Ако знаеше, че в бъдещето няма да се спънеш, щеше ли да промениш нещо"- Да, Не. Та в тоя ред на мисли, отговорите са не 2 както са ограничени в случая, а 4....минимум, та за това половината и повечето се омотват  какво да отговорят, условието не е правилно зададено 

Не е, ама сме свекърви и затова само мрънкаме, а не разбираме великата мисъл.

Мойто е женско   И не, че не разбирам въпроса, ама е тъпо зададен и неправилно. Явно авторката се гложди за някоя житейска ситуация, която е можела да предвиди или предотврати и се чуди що не е....шанс    

От позицията на времето съм имала много подобни избори, които в последствие са се оказвали "печеливши", въпреки, че на момента са изглеждали хич не така. Та, ако можеше да ги знам предварително, не нямаше да ги променя. И все пак живота ми не е свършил , та няма как да знам до край кой избор до какъв изход е довел, че да мога да реша дали е бил правилен или не.  Като му дойде времето да върна лентата и да направя оценка ще знам отговора на този въпрос, сега трудно.

Този въпрос повдига и идеята за теорията на паралелните вселени, интересен е наистина, стига да знаеш точно как да го зададеш.

Чери, щом така смяташ, конструирай го така,както смяташ за правилно със съответните отговори. А ако идеята ти е да критикуваш формулировката, защото не ти е удобна по някакъв начин,това вече е друг подход към поставения проблем. Нямаш отговор на този въпрос, обаче имаш отговоор, който пасва на друг въпрос, защова обявяваш първия за негоден и слагаш този, който пита за твоя отговоор. Нормално.
о, виждам, че другото е авторката да я гложди нещо. Ми, сори, ама авторката никаква житейска ситуация не я гложди. Ако си прочела темата, аз съм дала своя отговор, така че това с гложденето отпада. Но и този твой отговор също е отговор.

Ох, абе, Лиляна, не е нужно да разбираш нищо. ПриемИ, че вече си получила ентото потвърждение, че съм тъпа и лягай да спиш спокойно! Ама, верно си като свекърва.

Ако приемем, че единственото, което знаем е миналото и настоящето и спрямо миналото, настоящето е условното бъдеще, то въпроса за мен би бил логичен

"Ако знаехте какво ще се случи в настоящето, какво бихте променили в миналото, за да промените настоящето"   или нещо подобно.....

или ако ще да е за бъдещето

"Ако знаете, че нещо ще се случи в бъдещето и искате да го промените, щяхте ли"

Щото то човек ежесекундно променя бъдещето и без да го знае, не за друго, ами взима дребни решения....сега например ми се пие вода мога да ида да пия, ама мога и да не ида.....Според това какво ще реша в момента, променям ситуацията след 5 минути и без да я знам, тъй че ще я променя и неволно.

Анди, аз ще отговоря отново  
Гласувам си отново с "Не!" - това при мен не се е променило  
Когато искам, мога да бъда страшно упорит човек. Чак до неузнаваемост. Може би защото по принцип съм кротка, не обичам конфронтациите, лесно се адаптирам към всякакви условия и хора, а и гледам да се съобразявам с околните  
Но ... много си държа на личния опит, грешките от миналото и от настоящето, ученето в движение    Знам, че за някои това е шантаво и нелогично, бавно и дори неразумно, да се учиш предимно от собствения си опит, а не да черпиш от опитността на другите /от книги, филми, познати, близки, съвети от роднини и т.н./, обаче за мен това е единственият начин и път да останеш себе си, напълно автентичен.
Един съвет е добър и би проработил за един човек, но за друг да се окаже пълен шит /извинявам се за думата/ и да го доведе дори до бедствие. Защото всичко е много субективно и индивидуално в живия живот, затова.
Синоними на психолога са съветник, консултант, терапевт. Това е моята професия, за добро или за зло. Когато се наложи да посъветвам нещо човека срещу мен или да му дам някаква идея, винаги съм много внимателна и правя уговорката, че това е просто един от начините, просто една информация, има и други пътища... С времето и годините /на 39 съм/ разбрах с кристална яснота и категоричност, че универсални решения наистина няма. Е, да, някои решения действат положително при повечето случаи, но пак не при всички. А други пък са рискови - действат позитивно изключително рядко, и е въпрос на усет, нюх, интуиция да почувстваш кога точно те ще дадат плод при дадения клиент.
По темата: Анди, ако знаех бъдещето, но имах право само на една намеса да променя нещо - нищичко не бих пипнала и променила, защото не знам моята промяна какъв развой би донесла на ситуацията занапред. Но ако знаех бъдещето и в същото време имах правото непрестанно да извършвам корекции, може би щях да се намесвам, но ... това би ми докарало як стрес, чувство, че от мен много зависи, свръхотговорност, перфекционизъм, стремеж към контрол ... и тем подобни характеристики, които не долюбвам, честно казано. Затова се радвам искрено, че нито имам властта да променям миналото си, нито да виждам ясно бъдещето си, нито да изпадам в терзания какво бих и не бих променяла. На мен пък темата ти ми харесва. Защото може да се разсъждава по нея и е философски насочена. Какво от това, че в началото не я разбрах правилно? Човек пита, ако му е интересно, информира се, и продължава напред, нали така?