Кифла може да наречеш Санса , ако се държи така като е над 20, а тя беше в първи сезон на 13! Каква кифла ви гони? Масово момиченцата харесват хубави неща, правят се да са красиви, мечтаят да са кралици и принцеси и се захласват по русокоси момченца.
Че тя си е права, заради нея победиха. За Аря и Джон нямаше да отидат рицарите от долината. Кутрето чрез Робин командва. Кутрето цял живот е бил влюбен в майка им, цял живот. Санса мяза на нея, иска и нея. Но тя не му се е слагала!
Тиф, няма как да не се съглася. Всеки един абзац от поста ти споделям, едно малко уточнение имам към началото на втория. От съвсееееем ранна детска възраст си проличават кифличките. Учили са ме да шия, да плета, да бродирам, да тъка, да рисувам, да меся хляб, да точа баници, да готвя... абсолютно всичко усвоих, даже в някои отношения си надминах учителите. Интересът ми обаче винаги е бил другаде. Не спирах да преравям на майка ми счетоводните документи (тогава още всичко на ръка попълваха) - цифри, сметки, таблички, изравнявания, корекции и пак цифри, и пак цифри КЕФФФФ!... както и на баща ми, на дядо ми и на вуйчо ми шкафовете с инструменти - поялници, кабели, крушки, клеми, платки, пирони, клещи и още кабели, и още кабели и всички налични инструменти, с които да ги правиш каквото си искаш... еееееххххх пак КЕФФФФ!
Първото късо съединение, което предизвиках беше още във втори клас почти под носа на нищо неподозиращата ми майчица, която радвайки се, че съм се умълчала и кротнала в съседната стая си бъркаше супата на котлона в блаженство и изведнъж ПААААТ! Нещо изгърмя и контакта почерня. Бях гледала дядо ми как прави коледни лампички за тяхната елхата, реших и аз да направя за нашата. А първата ми и единствена кукла барби още на втория ден беше подложена на дисекция, разрязах гумената обвивка на краката и - интересно ми беше механизмът вътре къв точно е, че така могат да и се прегъват краката в коленете и да си остават на позицията, на която ти си решил. После и уших една дълга рокля, за да не види майка ми каква беля съм свършила от едното нищо и никакво любопитство, после почнах на себе си дрехи да шия.
Така че... от същността си никой не може да избяга и тя му е вродена, а не наложена чрез възпитателни някви методи. А на Санса същността е на светлинни години от моята примерно или нечия друга. И не е мразен образ, а просто дразнещ ама много дразнещ. Така сме ние малко по-различните дразним се на тия, които се вписват чудесно във всяка една подадена им кристална пантофка и то без да протестират или да се запитат "Тия гъбаркат ли се с мен, при първия ритник и ще се счупи!?"