Санса наистина моли на колене да не убиват баща й, унижава се и е готова да се ожени за психарчето и да направи каквото й кажат, нищо че вече чиждаше какъв е, само и само да не го убият, а Аря просто избяга. Санса беше сама на сцената, когато убиха баща й. Не знаеше че Аря също гледа. И оттам насетне беше сама, заставяна да гледа главата на баща си всеки ден. Нямаше никакви новини от брат си, майка си, никой. Беше сама всяка ужасяваща секунда, ден и нощ.
Аря просто имаше късмет и избяга. Иначе наистина щеше да покрещи и да я убият. И толкоз.
Иначе и на мен Аря винаги ми е била любимка, а Санса ме е дразнила. Просто около Аря се случваха интересни неща, както и около Бран. Неочаквани, магически, нестандартни, приключения. А около Санса- дворцови интриги- скука. Но точно егоистка- не, не мисля че Санса е егоистка.
А като Хрътката я преби и ѝ разкъса дрехите пред другите? А като Хрътката ѝ се натискаше? Та тя беше готова да се ожени за сакатия наследник на Планински Рай само и само да се разкара от КЧ. Като убиха майка ѝ и братята ѝ тя си мислеше, че е сама и беше приела съдбата си. Не вярваше кой знае колко на Донтос и после на Кутрето , но се беше хванала за тях като удавник за сламка, което е нормална реакция.