- Публикувана: 20 авг. 2017, 00:46 ч.
- Последно мнение: 27 окт. 2017, 21:07 ч.
Независима жена
Лено постижимо е при 'свободни' жени или пък семейни но вече с попорастнали деца 
или пък едно дете
или пък едно дете Ако децата са здрави и майката има възможност да работи се справя сравнително лесно, но ако детето, дори едно, има специални нужди положението става наистина трудно.
М, да. И аз си мислех - опа, и второто на градина и аз почвам работа и здравей живот. Ама не стана така.
Тя, авторката, не вярвам за чете още. Няма и защо.
Не мога да се въздържа да се самоцитирам
Край с темата. Отваряй нова и се моли да не я надушат прекалено бързо.
...
Не мога да се въздържа да се самоцитирам
Скрит текст:
Каква очакваш?
Тъкмо някоя тема стане интересна, Мамаситата я надушва и се почват едни безкрайни пререкания с постоянните и опонентки. Главно за парите, които мъжете изкарват и трябва да изкарват.Чувствам, че всичко пак се обръща към финансовата независимост, което ми е неприятно. Все едно, ако имате определено количество пари, в миг ще се превърнете в друг човек, ще зарежете партньора си, децата си и ще станете независими, само защото имате пари ...
В анкетата от 129 жени, има само 4 отговорили, че планират да станат по-независими. Ако трябваше да избирате в каква посока да се развива независимостта ви, какво бихте избрали ?
Например, ако сега живеете на село, защото мъжът ви или родителите ви имат къща и така е по-изгодно финансово за семейството ви, бихте ли избрали въпреки трудностите да отидете в града /защото това е вашият избор за по-добър живот, повече възможности за децата/ ?
Или
Бихте ли станали по-независими, ако имате повече свободно време ? За тази независимост, бихте ли похарчили пари, за да гледа някой децата ви по няколко часа/няколко дни ?
Въобще, с какво още бихте искали да се освободите ? Сексуалната свобода включва ли се в независимостта ви ? Как я разбирате - повече партньори в рамките на връзката ви или повече разнообразен секс само с партньора ви ? Кой взима решенията за вас в сескуалната област - само вие, двамата, той ?
В анкетата от 129 жени, има само 4 отговорили, че планират да станат по-независими. Ако трябваше да избирате в каква посока да се развива независимостта ви, какво бихте избрали ?
Например, ако сега живеете на село, защото мъжът ви или родителите ви имат къща и така е по-изгодно финансово за семейството ви, бихте ли избрали въпреки трудностите да отидете в града /защото това е вашият избор за по-добър живот, повече възможности за децата/ ?
Или
Бихте ли станали по-независими, ако имате повече свободно време ? За тази независимост, бихте ли похарчили пари, за да гледа някой децата ви по няколко часа/няколко дни ?
Въобще, с какво още бихте искали да се освободите ? Сексуалната свобода включва ли се в независимостта ви ? Как я разбирате - повече партньори в рамките на връзката ви или повече разнообразен секс само с партньора ви ? Кой взима решенията за вас в сескуалната област - само вие, двамата, той ?
Каква очакваш?
Край с темата. Отваряй нова и се моли да не я надушат прекалено бързо.
...
Най-големи са ни били разходите като беше бебе и ползваше памперси и АМ.
Ако децата посещават частни градини и училища, тогава да.
Ако децата посещават частни градини и училища, тогава да.
достатъчно е да посещава извънкласни занимания , спорт , музика или др. подобни ... или па да ходи допълнително на часни уроци (и да се подготвя за кандидатстване примерно. )
Ако е по-малко детето освен финанси тези извънкласни занимания изсискават и време да се отдели - да се заведе , да се прибере детето
Ако си с повече от едно можеш да се разчекнеш (без баби или най-малкото от таткото) , ако децата имат различни увлечения/предпочитания в извънкласните занимания
Мое мнение , не се хващайте за поста ми
Да и това е така , поста на Контеса
Просто живеем на различни места и с различен начин на живот и заетост.
Тя, авторката, не вярвам за чете още. Няма и защо.
Не мога да се въздържа да се самоцитирам
Край с темата. Отваряй нова и се моли да не я надушат прекалено бързо.
...
Не мога да се въздържа да се самоцитирам
Скрит текст:
Каква очакваш?
Тъкмо някоя тема стане интересна, Мамаситата я надушва и се почват едни безкрайни пререкания с постоянните и опонентки. Главно за парите, които мъжете изкарват и трябва да изкарват.Чувствам, че всичко пак се обръща към финансовата независимост, което ми е неприятно. Все едно, ако имате определено количество пари, в миг ще се превърнете в друг човек, ще зарежете партньора си, децата си и ще станете независими, само защото имате пари ...
В анкетата от 129 жени, има само 4 отговорили, че планират да станат по-независими. Ако трябваше да избирате в каква посока да се развива независимостта ви, какво бихте избрали ?
Например, ако сега живеете на село, защото мъжът ви или родителите ви имат къща и така е по-изгодно финансово за семейството ви, бихте ли избрали въпреки трудностите да отидете в града /защото това е вашият избор за по-добър живот, повече възможности за децата/ ?
Или
Бихте ли станали по-независими, ако имате повече свободно време ? За тази независимост, бихте ли похарчили пари, за да гледа някой децата ви по няколко часа/няколко дни ?
Въобще, с какво още бихте искали да се освободите ? Сексуалната свобода включва ли се в независимостта ви ? Как я разбирате - повече партньори в рамките на връзката ви или повече разнообразен секс само с партньора ви ? Кой взима решенията за вас в сескуалната област - само вие, двамата, той ?
В анкетата от 129 жени, има само 4 отговорили, че планират да станат по-независими. Ако трябваше да избирате в каква посока да се развива независимостта ви, какво бихте избрали ?
Например, ако сега живеете на село, защото мъжът ви или родителите ви имат къща и така е по-изгодно финансово за семейството ви, бихте ли избрали въпреки трудностите да отидете в града /защото това е вашият избор за по-добър живот, повече възможности за децата/ ?
Или
Бихте ли станали по-независими, ако имате повече свободно време ? За тази независимост, бихте ли похарчили пари, за да гледа някой децата ви по няколко часа/няколко дни ?
Въобще, с какво още бихте искали да се освободите ? Сексуалната свобода включва ли се в независимостта ви ? Как я разбирате - повече партньори в рамките на връзката ви или повече разнообразен секс само с партньора ви ? Кой взима решенията за вас в сескуалната област - само вие, двамата, той ?
Каква очакваш?
Край с темата. Отваряй нова и се моли да не я надушат прекалено бързо.
...
тук се 'знаем' , едно и също... ахахахх
Скрит текст:
Извинявам се много, но на кой от живелите по време на социализма му се е налагало да работи, докато учи?
Доколкото съм чувала от родители, баби и други роднини - учиш си бакалавъра и магистъра спокойно, и само те са ти на главата. А после имаш сигурна работа в областта си, защото всеки университет е пряко свързан с отрасъла, за който те подготвя. Не е лично впечатление това, естествено, но е факт, който ми е споделен от не един и двама, живели в онези времена.
Не познавам и един човек на 40+, който по време на университетското си образование в България да е бачкал, както се наложи на всичките ми връстници. А защо го правехме ние? Защото ако изчакаме до завършването, изоставаме в състезанието, наречено "динамичен трудов пазар".
Съжалявам, но това беше моята реалност и реалността на връстниците ми. В наше време ако не си работил докато си учил, значи те е мързяло. А по лошото - като завършиш, се конкурираш с хора с натрупан 3-4 години стаж по специалността, а ти, видиш ли - "само" си учил за тия години!
Да не говорим, че в условията на финансова криза, в които отраснах аз (периода от 2007 насам) - ако не бях работила, нямаше да има как да разчитам на родителите си да ме издържат 4+ години, докато уча за бакалавър.
Още нещо - ние не получавахме никаква подкрепа от преподавателите си, задето работим. Да, по-трудно ни е, отколкото на тези, които са били на нашата възраст преди 20 години. Защото при мен ежедневието беше:
- Да ходя на работа, за да се издържам; а после да споря и да се карам с преподавателите защо нямам достатъчно присъствия на лекции и семинари.
- Да жонглирам между това да се освободя от работа заради изпит; или да се освободя от лекция заради работа
- Да уча след работа за изпити, изморена. Друг е въпросът колко научаваш така - с отсъствия от занятията, и учене след като 8 часа си полагал друг интелектуален труд.
- Да получавам от преподавателите коментари от сорта на: "Колега, работодателят ви няма да Ви изкара дипломата." или "Колега, не ни интересува, че Ви се налага да работите, Вие сте записана като редовен студент." или "А как ще си намерите работа в областта, без първо да завършите тук?"... при което трябва да ги затапиш, че ти в действителност вече работиш по специалността. И да изпиташ поне един малък триумф като видиш тъпата физиономия, която следва след това затапване. Един човек, който цялата си кариера е изкарал като преподавател в БГ университет, си няма хал хабер за реалността в бизнеса и в професионалната среда. Факт.
Знам, че всичко дотук е спам, но просто исках да ви го кажа - да, преди 20г. са живяли в "пещери", сравнено с нашето ежедневие и нашата младост сега. Знам, че сигурно звучи като мрънкането на една 25-годишна пикла, но е така.
Дори собствената ми майка е на мнение, че нашата младост сега е загубена в борба за кариера и място в бизнеса; сравнено с нейната младост, когато е можела по-често да излиза с приятели и да ходи на екскурзии във ваканциите от университета. Аз не съм имала ваканции, откакто завърших гимназията. Имам 20 дни платен отпуск Моята реалност, още от 19-годишна, е равна на реалността на една жена на 40. Ако предположим, че една жена на 40 като се прибере от работа, се грижи за децата си, то аз след прибирането си учех по цяла вечер. Така че с ръка на сърце бих казала, че се уморявах точно като жена с две деца.
Дано има как моите деца да изживеят истинско студентство, преди да се потопят в трудовия пазар.
А за независимостта... да мислят после.
Хората на 25 си мислят, че са открили топлата вода... 'Презюмирам' си мислят, че преди 20 години всички са живели в пещери.
Извинявам се много, но на кой от живелите по време на социализма му се е налагало да работи, докато учи?
Доколкото съм чувала от родители, баби и други роднини - учиш си бакалавъра и магистъра спокойно, и само те са ти на главата. А после имаш сигурна работа в областта си, защото всеки университет е пряко свързан с отрасъла, за който те подготвя. Не е лично впечатление това, естествено, но е факт, който ми е споделен от не един и двама, живели в онези времена.
Не познавам и един човек на 40+, който по време на университетското си образование в България да е бачкал, както се наложи на всичките ми връстници. А защо го правехме ние? Защото ако изчакаме до завършването, изоставаме в състезанието, наречено "динамичен трудов пазар".
Съжалявам, но това беше моята реалност и реалността на връстниците ми. В наше време ако не си работил докато си учил, значи те е мързяло. А по лошото - като завършиш, се конкурираш с хора с натрупан 3-4 години стаж по специалността, а ти, видиш ли - "само" си учил за тия години!
Да не говорим, че в условията на финансова криза, в които отраснах аз (периода от 2007 насам) - ако не бях работила, нямаше да има как да разчитам на родителите си да ме издържат 4+ години, докато уча за бакалавър.
Още нещо - ние не получавахме никаква подкрепа от преподавателите си, задето работим. Да, по-трудно ни е, отколкото на тези, които са били на нашата възраст преди 20 години. Защото при мен ежедневието беше:
- Да ходя на работа, за да се издържам; а после да споря и да се карам с преподавателите защо нямам достатъчно присъствия на лекции и семинари.
- Да жонглирам между това да се освободя от работа заради изпит; или да се освободя от лекция заради работа
- Да уча след работа за изпити, изморена. Друг е въпросът колко научаваш така - с отсъствия от занятията, и учене след като 8 часа си полагал друг интелектуален труд.
- Да получавам от преподавателите коментари от сорта на: "Колега, работодателят ви няма да Ви изкара дипломата." или "Колега, не ни интересува, че Ви се налага да работите, Вие сте записана като редовен студент." или "А как ще си намерите работа в областта, без първо да завършите тук?"... при което трябва да ги затапиш, че ти в действителност вече работиш по специалността. И да изпиташ поне един малък триумф като видиш тъпата физиономия, която следва след това затапване. Един човек, който цялата си кариера е изкарал като преподавател в БГ университет, си няма хал хабер за реалността в бизнеса и в професионалната среда. Факт.
Знам, че всичко дотук е спам, но просто исках да ви го кажа - да, преди 20г. са живяли в "пещери", сравнено с нашето ежедневие и нашата младост сега. Знам, че сигурно звучи като мрънкането на една 25-годишна пикла, но е така.
Дори собствената ми майка е на мнение, че нашата младост сега е загубена в борба за кариера и място в бизнеса; сравнено с нейната младост, когато е можела по-често да излиза с приятели и да ходи на екскурзии във ваканциите от университета. Аз не съм имала ваканции, откакто завърших гимназията. Имам 20 дни платен отпуск
Моята реалност, още от 19-годишна, е равна на реалността на една жена на 40. Ако предположим, че една жена на 40 като се прибере от работа, се грижи за децата си, то аз след прибирането си учех по цяла вечер. Така че с ръка на сърце бих казала, че се уморявах точно като жена с две деца. Дано има как моите деца да изживеят истинско студентство, преди да се потопят в трудовия пазар.
А за независимостта... да мислят после.
Горката!Приемам извинението ти. Аз работех, учех задочно и си гледах детето, което беше на 2 години, когато започнах да уча. И си ползвах ученическият отпуск, когато трябваше да се ходи на лекции.Започнах да работя на 17 години. Отпуската ми в момента е 10 работни дни. Аз се чудя сега като колко годишна жена съм се уморявала
Моля за помощ за разрешаването на тази загадка, че тъкмо се прибрах от работа, уморена съм и не знам в коя реалност се намирам... 
Тъкмо някоя тема стане интересна, Мамаситата я надушва и се почват едни безкрайни пререкания с постоянните и опонентки. Главно за парите, които мъжете изкарват и трябва да изкарват.
Край с темата. Отваряй нова и се моли да не я надушат прекалено бързо.
...
Край с темата. Отваряй нова и се моли да не я надушат прекалено бързо.
...
На мен пък ми е интересно, как така хем уж си новорегистриран потребител, хем наричаш The Siren of Titan – Mamacita?
Ами не е задължително ,
достатъчно е да посещава извънкласни занимания , спорт , музика или др. подобни ... или па да ходи допълнително на часни уроци (и да се подготвя за кандидатстване примерно. )
Ако е по-малко детето освен финанси тези извънкласни занимания изсискават и време да се отдели - да се заведе , да се прибере детето
Ако си с повече от едно можеш да се разчекнеш (без баби или най-малкото от таткото) , ако децата имат различни увлечения/предпочитания в извънкласните занимания
достатъчно е да посещава извънкласни занимания , спорт , музика или др. подобни ... или па да ходи допълнително на часни уроци (и да се подготвя за кандидатстване примерно. )
Ако е по-малко детето освен финанси тези извънкласни занимания изсискават и време да се отдели - да се заведе , да се прибере детето
Ако си с повече от едно можеш да се разчекнеш (без баби или най-малкото от таткото) , ако децата имат различни увлечения/предпочитания в извънкласните занимания
Относно воденето и прибирането - тук вече опираме до планиране на мястото за живеене.
Разбира се има специфични таланти, които искат повече грижи, но за повечето не е проблем.
Славата на Мамасита ходи пред нея.
Имам въпрос към вас. Колко пари трябва да изкарва една необвързана жена на 30 години за да я броим за финансово независима? Приемаме, че не изплаща жилище (живее под наем) и няма заеми освен телефон купен на лизинг.
Имам въпрос към вас. Колко пари трябва да изкарва една необвързана жена на 30 години за да я броим за финансово независима? Приемаме, че не изплаща жилище (живее под наем) и няма заеми освен телефон купен на лизинг.
Финансово независима е, когато се издържа сама, а колко точно харчи си е нейна работа.