- Публикувана: 20 авг. 2017, 00:46 ч.
- Последно мнение: 27 окт. 2017, 21:07 ч.
Независима жена
Разбира се, че съм зависима от хората, с които съм свързана. Влияя се от това как се чувстват те, притеснявам се за тях или се радвам. Няма по-глупава глупост в последните години от мантрата, че човек трябва да си е самодостатъчен, това е измислено от някой лузър, който е непрекъснато отхвърлян, понеже не умее да общува и е решил да превърне дефекта си е ефект. Дори дрипавите самани не са самодостатъчни, ами зависят от милостинята, която им се подхвърля.
Стремежът ми не е да си бъда самодостатъчна, както авторката разбира независимостта, ами да прекарвам колкото се може повече от времето си, както на мен ми харесва, а не както се налага.
Стремежът ми не е да си бъда самодостатъчна, както авторката разбира независимостта, ами да прекарвам колкото се може повече от времето си, както на мен ми харесва, а не както се налага.
Но със сигурност според нея (а и според мен) независимата жена не пише всяка вечер домашни с децата си, защото просто не ѝ дреме за тях.
А други независими, понеже не им се занимава лично, наемат частни учители да помагат с домашните и уроците.
Познавам и от двата вида, и със сигурност им дреме за децата, даже са много амбициозни за тях.
Един цитат, случайно долетял при мен, но съвсем в тон с темата:
"Аз съм психиатър от 27 години. Изхабен съм напълно. Година след година, слушайки пациенти, които не са удовлетворени от живота си, които искат да се забавляват, които искат аз да им помогна за това. Това износва, мога да ви кажа.
И моят живот съвсем не е много забавен. Хората искат толкова много. Това е изводът, до който съм стигнал след всичките тези години. Те искат да бъдат щастливи като същевременно са егоцентрични, себични и стиснати.
Е, бих искал да бъда честен. Бих искал да кажа, че те са просто зли, повечето от тях. Пропилявам часове наред в терапия, опитвайки се да направя злия щастлив. Няма смисъл.
Не можете да го направите. Престанал съм да го правя. Сега просто предписвам хапчета. Колкото по-силни, толкова по-добре. Това е положението."
"Вие, живите", на Рой Андершон.
"Аз съм психиатър от 27 години. Изхабен съм напълно. Година след година, слушайки пациенти, които не са удовлетворени от живота си, които искат да се забавляват, които искат аз да им помогна за това. Това износва, мога да ви кажа.
И моят живот съвсем не е много забавен. Хората искат толкова много. Това е изводът, до който съм стигнал след всичките тези години. Те искат да бъдат щастливи като същевременно са егоцентрични, себични и стиснати.
Е, бих искал да бъда честен. Бих искал да кажа, че те са просто зли, повечето от тях. Пропилявам часове наред в терапия, опитвайки се да направя злия щастлив. Няма смисъл.
Не можете да го направите. Престанал съм да го правя. Сега просто предписвам хапчета. Колкото по-силни, толкова по-добре. Това е положението."
"Вие, живите", на Рой Андершон.
Някои независими жени твърдят, че децата им сами си пишат и учат всичко.
А други независими, понеже не им се занимава лично, наемат частни учители да помагат с домашните и уроците.
Познавам и от двата вида, и със сигурност им дреме за децата, даже са много амбициозни за тях.
А други независими, понеже не им се занимава лично, наемат частни учители да помагат с домашните и уроците.
Познавам и от двата вида, и със сигурност им дреме за децата, даже са много амбициозни за тях.
Само че аз не коментирах другите независими жени, които и да са те, а "независимата" съфорумка Кристина.
Мен моят живот си ме удовлетворява напълно, включително и писането на домашни и миенето на тоалетната. Чувствам си се независима. Сега ако някой си мисли, че съм зависима, нещастна и неудовлетворена си е негов проблем. Аз за другите не мисля, че са зависими и нещастни. Чувствала съм се зависима единствено, когато децата ми са били съвсем малки. В момента в които успееш да махнеш поне дневния памперс и ги пратиш в институция вече не е толкова сложно отглеждането им и е въпрос на добра организация. Като дете също съм се чувствала зависима, но в момента в които станах на 18 и почнах работа, вече примката се отпуска. Имах и един период в които имах нужда от емоционална подкрепа, но за щастие и той отмина. Сега единствено тежка болест би ме направила зависима дано не дава Господ.
В момента в които си доволен от живота, такъв какъвто ти е, и ставаш независим.
В момента в които си доволен от живота, такъв какъвто ти е, и ставаш независим.
Аз не разбирам защо "независим" се приравнява с "нещастен" и "неудовлетворен". Вече толкова страници се опитваме да разгледаме и другата гледна точка – на хората, които са щастливи със зависимостите си.
Когато си влязъл в някакви взаимоотношения с други хора, няма как малко или много да не зависиш от тях. И не става въпрос за физически, финансово или друг вид подчинености.
Макар че и това изказване мога да поставя под съмнение:
Колко е независим човек, който зависи от работата си и заплатата си? Днес имаш работа и пари – пей, сърце. Утре оставаш без работа и доходи и тогава какво?
А пък хора, които не могат да откажат цигарите или някой друг пристрастяващ навик, изобщо да не ми говорят за независимост.
Когато си влязъл в някакви взаимоотношения с други хора, няма как малко или много да не зависиш от тях. И не става въпрос за физически, финансово или друг вид подчинености.
Макар че и това изказване мога да поставя под съмнение:
Моето мнение, че работещите жените в нормалните държави са независими.
Колко е независим човек, който зависи от работата си и заплатата си? Днес имаш работа и пари – пей, сърце. Утре оставаш без работа и доходи и тогава какво?
А пък хора, които не могат да откажат цигарите или някой друг пристрастяващ навик, изобщо да не ми говорят за независимост.
Ако си работеща жена, като си загубиш работата ще намериш друга. Не е свършил света. Аз не пия и не пуша, не взимам наркотици, така че такъв тип зависимост нямам и не мога да я разбера.
Когато живеех с майка ми се чувствах зависима, защото тя не позволяваше да се яде в леглото. Живеех в нейната къща и се съобразявах с нейните правила. Сега живея в къщата на мъжа ми, но понеже си ям в леглото и никой не ми прави забележки не се чувствам зависима от неговите правила. Тоест чувствам се независима, правя каквото ми е кеф. Кеф ми е да уча с детето и за това го правя. На другите родители не им е кеф да учат с децата си и затова не го правят.
Аз не разбирам защо "независим" се приравнява с "нещастен" и "неудовлетворен". Вече толкова страници се опитваме да разгледаме и другата гледна точка – на хората, които са щастливи със зависимостите си.
Когато си влязъл в някакви взаимоотношения с други хора, няма как малко или много да не зависиш от тях. И не става въпрос за физически, финансово или друг вид подчинености.
Макар че и това изказване мога да поставя под съмнение:
Колко е независим човек, който зависи от работата си и заплатата си? Днес имаш работа и пари – пей, сърце. Утре оставаш без работа и доходи и тогава какво?
А пък хора, които не могат да откажат цигарите или някой друг пристрастяващ навик, изобщо да не ми говорят за независимост.
Когато си влязъл в някакви взаимоотношения с други хора, няма как малко или много да не зависиш от тях. И не става въпрос за физически, финансово или друг вид подчинености.
Макар че и това изказване мога да поставя под съмнение:
Моето мнение, че работещите жените в нормалните държави са независими.
Колко е независим човек, който зависи от работата си и заплатата си? Днес имаш работа и пари – пей, сърце. Утре оставаш без работа и доходи и тогава какво?
А пък хора, които не могат да откажат цигарите или някой друг пристрастяващ навик, изобщо да не ми говорят за независимост.
Пушенето прави ли ме автоматично склонна към други зависимости?