- Публикувана: 20 авг. 2017, 00:46 ч.
- Последно мнение: 27 окт. 2017, 21:07 ч.
Независима жена
Дрехи, обувки, храна, колела/ролери ... всичко расте като разход с бурни темпове с порастването на детето. На мен най-евтиния период при децата ми е бил детско-градинския.
Освен парите се вземат предвид пак и пропуснатите ползи, защото детето не се завежда и взема само от занимания, спорт, кръжоци и у-щни мероприятия.
Поне моето виждане досега е че разходите растат с порастването на детето и ако преди вниманието е било към възпитание и овладяване на положението, то сега е в пъти по-уморително, защото с порастването идват и свободата, решенията и отговорността.
Славата на Мамасита ходи пред нея.
Имам въпрос към вас. Колко пари трябва да изкарва една необвързана жена на 30 години за да я броим за финансово независима? Приемаме, че не изплаща жилище (живее под наем) и няма заеми освен телефон купен на лизинг.
Имам въпрос към вас. Колко пари трябва да изкарва една необвързана жена на 30 години за да я броим за финансово независима? Приемаме, че не изплаща жилище (живее под наем) и няма заеми освен телефон купен на лизинг.
На мен пък ми е интересно, как така хем уж си новорегистриран потребител, хем наричаш The Siren of Titan – Mamacita?
Новорегистриран за да пиша, иначе чета отдавна. Спорадично, с прекъсвания, но отдавна. Помня я когато пишеше със стария ник, а и доста от постоянното присъствие продължават да я споменават с него.
По темата: независимостта е свързана с някакво притежание или липса.Двете страни на едно и също.
То се вижда в тази тема - въртяхте, сукахте, на пари пак обърнахте.
Свободата е състояние на духа и не се нуждае да притежава каквото и да било.
Свободата е състояние на духа и не се нуждае да притежава каквото и да било.
Но и обратното е вярно – притежаваш ли нещо, забравяш за свободата и независимостта. Без значение дали става въпрос за любим човек, деца или домашен любимец.
А гладът в стомаха е физиологично състояние и се нуждае от храна. И оттам започва зависимостта - да правиш нещо, да работиш, за да ядеш. Зависим си от собствената физиология.
Шарки, не е баш така..)
Свободата е състояние на духа и не се нуждае да притежава каквото и да било.
Но и обратното е вярно – притежаваш ли нещо, забравяш за свободата и независимостта. Без значение дали става въпрос за любим човек, деца или домашен любимец.
Сериозно ли смятате, че притежавате децата си и партньора си ?
Наблюденията ми от дискусията са, че притежанието на нещата ви прави независими
И щастливи
Ако няма пари, има мъж, за да ги изкарва.
Ако няма мъж - нещастие, независимост - нежелана.
Заприличваме на гладните бездомни индийци.
Наблюденията ми от дискусията са, че притежанието на нещата ви прави независими
И щастливи
Ако няма пари, има мъж, за да ги изкарва.
Ако няма мъж - нещастие, независимост - нежелана.
Заприличваме на гладните бездомни индийци.
Сериозно ли смятате, че притежавате децата си и партньора си ?
Точно обратното – те ни притежават и затова не сме свободни и независими.
Пробвай и ще се убедиш.
Аз пък нямам драма с независимостта. Независимая съм, а мъжът ми ме подкрепя в моите желания. Децата са си деца, като цяло те са зависими от родителите си.
Но например с майка ми въобще не се разбираме. Случвало се е да искам помощ от нея с децата и се старае винаги да ми покаже, че аз съм зависима от нея. Аз това го разбирам като комплекси и тежък характер. С мъжа ми се разбирам и, той гледа децата аз излизам, аз гледам децата той излиза и никой на никой не натяква че е зависим от другия. Просто си нагаждаме живота така че да ни е най-удобно. Въобще не го мисля зависима ли съм от него. Ако нямам деца не виждам какво има да си зависим и да се съобразяваш с когото и да било. То стана етап и и проблема тая независимост. За мен жените които не работят са зависими от мъже им. Не казвам, че е лошо. Просто са зависими. Жените които могат да се самоиздържат и нямат малки деца, които да се нуждаят от всекидневни грижи са си независими.
Но например с майка ми въобще не се разбираме. Случвало се е да искам помощ от нея с децата и се старае винаги да ми покаже, че аз съм зависима от нея. Аз това го разбирам като комплекси и тежък характер. С мъжа ми се разбирам и, той гледа децата аз излизам, аз гледам децата той излиза и никой на никой не натяква че е зависим от другия. Просто си нагаждаме живота така че да ни е най-удобно. Въобще не го мисля зависима ли съм от него. Ако нямам деца не виждам какво има да си зависим и да се съобразяваш с когото и да било. То стана етап и и проблема тая независимост. За мен жените които не работят са зависими от мъже им. Не казвам, че е лошо. Просто са зависими. Жените които могат да се самоиздържат и нямат малки деца, които да се нуждаят от всекидневни грижи са си независими.
Аз пък нямам драма с независимостта. Независимая съм, а мъжът ми ме подкрепя в моите желания. Децата са си деца, като цяло те са зависими от родителите си.
А ти изобщо не си зависима от децата си? По цяла вечер обикаляш дискотеките, вместо да учиш с детето си? Или учите, защото нямаш нищо по-интересно за правене? Добре.
Хайде, моля ти се, не се четем от вчера.
Честно казано не ми се ходи по дискотеки. Аз съм на 37 г. и трябва да се наспивам, за да изглеждам добре. Имам много работа и последното което ще ме направи щастлива е музиката да ми думка на главата. Уча с детето защото ми е важно да получи добро образование и да не е аутсайдер в училище. Вечер нямам нищо по-интересно за правене от това да пишем домашни. Така съм се настроила, така ми харесва. Независимата жена какво прави вечер?
А, питай авторката на темата. Аз откъде да знам какво прави вечер независимата жена, като си признах без бой, че не съм независима – не и както тя го разбира.
Но със сигурност според нея (а и според мен) независимата жена не пише всяка вечер домашни с децата си, защото просто не ѝ дреме за тях.
Но със сигурност според нея (а и според мен) независимата жена не пише всяка вечер домашни с децата си, защото просто не ѝ дреме за тях.