Независима жена

Да, за тези неща имах предвид, че са по-евтини от грижите за бебе.
Относно воденето и прибирането - тук вече опираме до планиране на мястото за живеене.
Разбира се има специфични таланти, които искат повече грижи, но за повечето не е проблем.

И каква е разликата дали ще изплаща жилище или ще живее под наем, нали все трябва отдели сумата?
Финансово независима е, когато се издържа сама, а колко точно харчи си е нейна работа.

При мен не са
а и мислех че и в Бг не са вече съвсем без пари ....
+ това подраствщият  също има нужда от дрехи/обувки (които бързо израства)  , храна , учебници и т.н. + извънкласните занимания ако то и родителите му имат амбиции

При мен разходите за големият са повече )

Хм, и с двете ми деца най-малки са били разходите, когато са били бебета. С порастването и разходите нарастваха и все още нарастват. Най-малкото, нито едно от бебетата ми не е изяждало храна колкото подрастващо или тийн, не е ходило на тренировки и курсове, които не са безплатни, не е харчело цяло състояние за брокати, тишута и всякакви други боклуци от Джъмбо, не е карало колело и ролери и т.н., и т.н.

На мен най-голямото "перо" са ми училището/университетите и летните академии на малкия. Но пък това не са разходи, а инвестиции.

Дрехи, обувки, храна, колела/ролери ... всичко расте като разход с бурни темпове с порастването на детето. На мен най-евтиния период при децата ми е бил детско-градинския.

Като се замисля, съм финансово зависима от мъжа ми по отношение на детето. Мога да се издържам сама, но тогава разни екстри ще трябва да отпаднат и стандартът ми на живот, както и този на детето, ще се понижи.

Много пъти съм писала, че директните разходи по едно дете, бебе или подрастващо, са жълти стотинки в сравнение с пропуснатите ползи. А и въобще не говоря за уроци, консумативи или други, говоря за малко дете, което е абс. непредсказуемо и не се миксира добре с платена или отговорна работа. Както вече писах, изпива ти съзнанието, дори когато нищо не правиш - само с рев и мрънкане и с досадата по площадките.

А иначе съм поразена каква маса народ се занася в Джъмбо през уикенда и купува в несвяст. В тоя магазин съм била 2 пъти и повече не смятам да влизам.

За дрехите въобще не забелязвам увеличение на разходите с възрастта, напротив, точно обратното- бебешките са невероятно скъпи, по-лесно се похабяват и израстват.

Тренировките бойни изкуства са 50 лв. на месец, кимоното е до 100 лева и се взима веднъж годишно максимум, час музикален урок е 10 лева, английски и там има добри опции, изобщо не виждам да е някаква огромна сума. Ще кажеш, че всички деца са избрали точно мотокрос, езда и голф (едновременно), та тренировките им струват половин царство.

Не мисля, че става дума за конктретни цифри: за едни ще са с няколко нули отзад, за други - с още повече, а за нагласа и действия в тази насока, а не теоретизиране, с каквито "специалисти" е пълно на думи.

Защото девойките ти още не са открили брокатите, тишутата, мънистата и всички DIY джиджафки. 

Добри (за българския стандарт) пари може да се изкарват и от дома с бебе. Особено ако ти се наложи. Проверила съм го лично.

Относно цените на спорта, различно е. Дъщеря ми тренира тенис и плуване. Няма как да мина с 50 лв. месечно. Но тези спортове са подходящи за нейния физически тип и самата тя е добра в тях. А и гледам, че ѝ се отразяват добре и на здравето, и на външния вид. В случая, имам бол пари, давам ги. Ако ги нямам, много ясно, че няма да ги дам.

Това е един доста смешен пост Човек (като мен) на 40+ е бил студент по времето на 90-те. Точно преди 20г, които толкова често се споменават, беше 1997, а и най-големите неграмотници вероятно знаят каква точно беше кризата през 97ма.
И ако сега се налага да работите, за да не изостанете от "динамичния трудов пазар", то на нас ни се налагаше да работим, за да ядем На всичкото отгоре не динамичен, ами никакъв трудов пазар нямаше. Работили сме всякакви нискоквалифицирани работи, само и само да имаме някакви пари. Единици бяха тези, които не работеха и то всякакви тежки работи.
Да не говорим, че след завършването съвсем никой не приритваше да ни наема, плюс че масово се работеше на черно, работа нямаше и т.н. Всички тези кол-центрове, финансови сървиз центрове, ИТ-центрове, банки и какви ли не хиляди бизнеси, които в момента душа дават за млади специалисти, не сме ги имали през 90-те. Имаше алъш-вериш.
В момента ръководя екип от 30 души, в които средната възраст е 25, доста от тях съм взела още като студенти или тъкмо завършили и познавам много добре пазара, търсенето и предлагането. Смело мога да твърдя, че това, с което се борехме като млади специалисти в късните 90г, много от сегашните нямаше да се справят. Радва ме много това, че си търсите и отстоявате това, което смятате, че ви се полага обаче, така и трябва да бъде и аз лично вашето поколение много го харесвам и смятам, че то много ще промени трудовия пазар и то в положителна посока.
Просто няма смисъл да се заблуждавате, че сега ви е най-трудно, защото, честно - не е.

Бърди, следвали сме по едно и също време, но около мен на пръсти се брояха работещите студенти.   Издържаха ни родителите. Дори странно се гледаше на онези, които рабятат.

Възможно е, Тони, около мен все се работеше.

Явно моето обкръжение е било по-мързеливо.   

Доколкото мога да си спомня, и моите състудентки не работеха особено. 2-3 да са работели нещо леко,  като видеотека примерно. Но аз лично бях свикнала на малко повече пари, които си изкарвах и като спрях да работя 1 курс, ми стана много гадно. А пък нашите бяха доста зле финансово по принцип.

Баща ми работеше като студент, защото трябваше да се грижи за майка ми и за моя милост, която се е появила точно преди да падне социализма. Майка ми не работеше, защото нямаше как да съвместява работа с учене и грижи за ревливо бебе.