Той не иска да ме заведе...

Драмата е какво ще кажат приятелките. 

Аз мислех, че е най важно какво ще кажат комшиите.
Ходила е. Затвори им устите, темата е приключена.

ами заради това смятам, че нещата е най-хубаво да са 50%-50%. но това е за мен лично. Страшно ме е било винаги страх от майчинството по тази причина, но в крайна сметка не е нужно да е така. По темата ме ядат всички роднини от женски пол, включително и майка ми, но аз съм непоклатима, за щастие мъжът ми ме подкрепя. Но , честно казано, много ме е страх да не почнат именно моите роднини да му вменяват някакви техни си виждания и да го разпуснат. Изобщо много ме е страх да не ми се бъркат  и искам нещата да са така както аз и мъжът ми сме си ги подредили и решили , а не с възгледите на сульо и пульо. Да, не съм майка-светица, и не искам да бъда, искам да сме родители и двамата с ангажираност и съпричастност. Ако можех да го накарам да изкара и половината бременност, бих )

Боди не си изкривявай представата за живота само заради форума. Всички бащи умират да са бащи и да се забавляват с децата, сменят памперси и хранят с биберон. Проблемите с майчинството могат да възникнат само от битовизми, миене на чинии и намеса на роднини. В България първата година си получаваш 90% от брутното възнаграждение, което в повечето случай е дори повече от заплатата която си получавала заради липсата на данъци. Така че, първата година и финансови проблеми нямаш. Има разни след родилни депресии, но не са задължителни.

И аз така смятам, и винаги съм искал до себе си равностоен партньор със своите собствени стремежи, цели, мечти, амбиции. Ако можех не половината бременност бих изкарал, ами цялата, защото моята половинка е доста плашлива и притеснителна за здравословни въпроси и хилядократно предпочитам мен да ме боли, отколкото да слушам оплаквания, страхове и притеснения, за които не мога по никакъв начин да помогна, колкото и безкрайно да успокоявам и обяснявам... Но около нас всички ни промиват мозъка с био, еко, хомео, детето да се кърми до 4 години, да не излиза от вкъщи до 3 години, да го гледа "майка му" до 6 и всякакви подобни ретроградни глупости, които при това са съчетани с претенция за еманципираност и дълбоко познание (без една научна статия да е прочетена по който и да е от тези въпроси или поне научно-популярна от по-сериозен източник). Е, еманципацията е точно това - 50 на 50, без лигавищини от типа "мъжко задължение", "женска работа" и подобни. Ама това 50 на 50 значи, че просто няма как "домакиня" да звучи като горда и достойна професия пък stay-at-home dad (май го няма на български) да е унизително. Заврян зет да е небивал срам, пък обратния вариант да предизвиква единствено съчувствие колко е зле "свеки". Нещата са реципрочни. Което не винаги е удобно или приятно, но това е положението, не става да си еманципиран само когато ти отърва, затова въпреки че в този форум във всичките си мнения съм защитавал еманципацията, вече се намират хора, които се чудят как да ме клъвнат или които даже в теми, в които не участвам, да ме споменават презрително.  

Щом със съпруга си разсъждавате така за 50:50, ще се справите, не се страхувайте! И ще се справите много по-леко от други семейства, за които системното недоспиване на жената с години е прието за нормално (на нас сигурно и 2 седмици недоспиване общо не ни се е събрало), следродилната депресия (много чест проблем) се вменява като вина на жената, не се лекува, а й се държи сметка на нея (все едно, че тя може да е виновна за подобно нещо), в не знам колко случаи се превръща в хронична, отношенията между съпрузите се разпадат и детето почва да става заместител на съпруга, включително нерядко го изритва (буквално!) от семейното легло, което не е добре за никого в семейството, включително детето и неговото щастие и реализиране като самостоятелен индивид.

Нека Ви ядат. В крайна сметка триумфът ще бъде Ваш. Желая Ви успех и ако и партньорът Ви мисли като Вас - не се притеснявайте от нищо.

татко, според мен това с притесненията е от хормоните. Аз съм в постоянно тревожно състояние, не знам как да го преодолея. За сведение, съм леко бохем, никога не съм се вманиачавала в здравословното по истеричен начин, винаги съм харесвала баланса и умереността във всякакви уж препоръки. Откакто съм бременна, постоянно ми се струва, че нещо правя, което ще повреди бебето, страх ме е да не допусна някаква грешка. А това изобщо не ми е в природата. Аз съм много джаста -праста . Няма да давам примери, защото не е по темата, но всеки ден прочитам нещо, което не е трябвало да правя и е потенциален риск. станала съм като майкъл джексън, страх ме е да съм сред хора да не би някой нещо да ми лепне, абе от всичко ме е страх и хиляди ужасни сценарии в главата ми.
За семейното легло и аз го обмислям като вариант, ако трябва да съм честна, защото мъжът ми спи страшно дълбоко и е огромен и не знам ... Просто много чисто хормонални механизми има, които карат жената да се притеснява и тревожи за всеки детайл и да е вманиачена, защото бебенцето е много крехко в началото. Та не мисля, че първите месеци ще сме съвсем 50-50, защото сигурно аз ще истерясвам и контролирам малко повече, но наистина очаквам много сериозно участие и теоретична подготовка ))

Знам за хормоналните промени, те обуславят и много високия дял на жените със следродилна депресия. Ще мине и това, не се притеснявайте, ходете на ехограф/тонове, ако нещо Ви притесни, дори да се окаже излишно. Правете си необходимите изследвания, които ще Ви препоръчат наблюдаващите доктори. Ако нещо, което някой доктор казва, Ви изглежда странно, нелогично или Ви притеснява, търсете второ мнение. Всичко ще бъде наред, а щом партньорът е до Вас, ще Ви подкрепя във всички тези неща и скоро ще преминете на следващия етап, който е не по-малко страшен, особено като е много малко бебчето, реве от колики, има жълтеница и подобни изпитания на първите месеци Но със сигурност щом сте двама ще се справите много по-добре отколкото с някоя тъща или свекърва, която сигурно е забравила вече как се държи малко бебе или иска да го разтрие с мас, за да му "стегнат кокалите". Ако са Ви по-млади родителите, ще помогнат майките - повече домакинска работа, по-малко акъли, ако успеете да ги обуздаете )

Тц, тц, тц... А къде отиде еманципацията и равенството? Не стига, че таткото се скатава и пробутва бабите да му вършат домакинската работа, ами и дядовците никакви ги няма в схемата.
Срамота!

В първите месеци на сина ми, баща ми идваше през ден да го разходи, а дори и след като проходи. И малката гад чинно го хващаше за ръка и заминаваха без драми, а с мен се чепеше и вряскаше.

bgtatko81, говоря за форумската нагласа, че в една връзка жената задължително се окачествява като използвана, ако не са й предложили брак след 1-вата година. А мъжът? Тя живее при него, т.е. не плаща квартира, самостоятелна е откъм родители, но не - той я използвал. Това имах предвид, а дългите ти обяснения са нещо, което накратко се определя като "равноправие".
Малко преигравате с това подкрепяне, но е модерна дума, а повечето сте по-млади от мен

Аз като съм дядо някой ден ще помагам с всичко, ама успех предходното поколение да ги накарате Техните възгледи варират от "по мое време такива неща като памперси и бебефони нямаше" до разтриването с мас в по-тежките случаи. Иначе в квартала по градинките много често виждахме едно доста малко детенце (2-3 годинки), което беше винаги с дядо си, който много хубаво и старателно се грижеше за него, учеше го на разни неща, абе супер беше този дядо.

Но пък какво говоря! В днешно време има баби и дядовци на по 37, както стана ясно в съседната тема... Ще помагат и дядовците в домакинството, амаха! Важното е да дават по-малко акъли и да не се бъркат прекалено много, освен ако наистина не са малко по в час.

Нещо си объркал поколенията или средата. Кое поколение визираш, защото аз например съм съвсем потенциална баба с дъщеря на 24, Уиш също.

Подобен случай не само не съм коментирал, а и не помня да съм чел. може би става дума за конкретната тема, за която разбрах само, че авторката очаква да я ЗАВЕДАТ на море. Мислех да коментирам, ама се притесних някой да не каже, че много се мазня

За описания случай - абсурдни са претенции за брак, брак човек предлага, когато реши. Сексът по никакъв начин не е използване, човек прави секс за удоволствие, за близост и любов, и за деца, и защото иска да достави удоволствие на човека, когото обича (ако е единствено последният мотив - за мен не е особено здравословно). Всякаква друга мотивация си има имена, които не е много възпитано да споменавам и обикновено характеризират точно този с различната мотивация, не другия.

От там насетне връзката не е сметка в ресторант, всеки да мери парите, имуществото, софийското гражданство и подобни простотии. Ако човек прави нещо, което е смислено за него и за обществото, няма никакво значение дали получава по-малко от другия. Имам приятелска двойка в която мъжът е блестящ учен и адски принципен (не иска да краде и да прави неморални неща). Тя изкарва повече от него с някаква вървежна професия. Никакво значение няма това за мен, уважавам много повече него, както бих уважавал хилядократно повече някоя Мария Кюри, независимо каква мизерна научна заплата получава пред съпруга й бизнесмен, IT или нещо подобно. Имам и друго подобно близко семейство за пример - мъжът е учен, жената доктор, живеят в щатите, можете да предположите кой изкарва повече в момента, но сигурно поне 5-10 години живееха на неговия доход, докато тя успее да мине всички процедури, които са необходими за чуждестранни доктори. Там уважавам безкрайно и двамата и им се възхищавам, защото са невроятно борбени, справят се с изключителни трудности и от семеен характер (с техни болни близки) и отглеждат детето си с безкрайна любов и отдаване.

Според мен по-скоро Вие, без да се сърдите, реално сте чули за тия "модерни" работи, но нито имате подобни примери, нито можете да си го представите и от една страна казвате някакви неща, които явно са станали популярни вече да се казват във форума, но от друга при малко задълбаване става ясно как масово хората смятат, че жената трябвало поне първите 5 години да гледа детето, а мъжът да е provider и да ги издържа, па ако не може да изкара достатъчно, че жената спокойно да се фокусира върху отглеждането на детето и педагогическата му подготовка - по-добре да не прави деца. Е, съжалявам, никакво подкрепяне или еманципация не виждам при подобни примери, никакво 50:50, виждам съвсем традиционно патриархално семейство, обвито в малко повече розови краски, каквито изобщо няма при честно 50:50. Няма ги, защото не са необходими там!

Ако мислите, че преигравам, елате следващия път като ходим при някоя нова педиатърка по клинична пътека, за да видите какъв скандал ще й вдигна, когато почне да ми обяснява, че детето било болно защото ходело на ясла (гениално откритие!) и че не трябвало да ходи поне до 3тата година, защото в тия "заведения" имало много болести. Има много болести защото некадърни педиатърки-хомеопатки пишат фалшиви бележки, че детето е здраво, за да си задръжат пациентите и вместо да прегледат внимателно детето, което вече има отит, ама няма кой да му погледне ушето, ми дават непоискани семейни съвети как единия от нас (майката разбира се) трябва да си напусне работата и да се заточи вкъщи да гледа дете по цял ден, да готви манджички и да има контакт единствено с други майки и баби по площадките, където вероятно човек решава, че наистина това е най-нормалното нещо на света - да си гледаш детето до 5, че и при възможност до 10 години, па после да поработваш по няколко часа на ден като блогър на козметика или производство на цветенца, бижута или други красиви неща докато дойде време да помагаш с внуците, защото все пак и твоята майка ти е помагала активно докато си "гледала" въпросното дете до 5г. Елате и ще видите дали преигравам тук.

Дотолкова ми е омръзнало от този начин на мислене, който потиска постоянно и съпругата ми, кара я да се чувства непълноценна, макар че е хилядократно по-пълноценна и добра майка от всички, натъртвам ВСИЧКИ майки в нашето непосредствено обкръжение, чиито деца ги бият любящите татковци, ходят постоянно болни, защото било имало "градински сопол", мъкнат ги на море болни с бактериална инфекция или с генитална инфекция и не ги лекуват, щото да не си развалят морето, бебетата им само през първата година са си падали поне 10 пъти на главата и т.н. и т.н. В другата тема питахте за претенциите - ами всички тези хора, които ОБЕКТИВНО погледнато се справят много по-зле от нас във всяко отношение, включително финансово, всички те имат претенциите, че са перфектни родители и се натискат на НАС да ни дават непоискани съвети за какво ли не.

Може да изглежда, че преигравам, но ми се налага всичко това да го обяснявам и повтарям хиляди пъти, защото "дали пък не сме лоши родители", че сме пуснали детето си на ясла на тази невръстна възраст, където си играе с другите дечица, социализира се и е под постоянен надзор, за разлика от случая когато мама готви, мие чинии, сгъва пране, мие под и влачи скучаещо бебче/дете като вързоп със себе си или го заточва в кошарка или пред телевизора - ей така съм отгледан аз от перфектната си майка - като вързоп навсякъде с нея и въпреки детската амнезия за първите 5-6 години, все пак помня колко безкрайно скучно ми беше, как завиждах ужасно много на другите деца, които ходеха на детска, как копнеех да си играя с другите дечица, ама не може, защото майка ми е много добра майка, пък аз съм бил "боледувал много"  детската. Е като не боледувах много в детската, после постоянно боледувах в основното училище, то не бяха пневмонии и т.н. Аз имах кофти детство, майка ми цял живот е била и сега също е неудовлетворена, връзката й с баща ми изобщо не е за обсъждане, защото той се занимава с някакви "скучни" неща, "скучни" защото тя не може да ги проумее просто - понятия като командировка за нея са само теоретични конструкти. И е безкрайно неудовлетворена, защото е много интелигентна жена, която е родила млада, после гледала не знам колко години, после не си е виждала детето с години докато завърши и е плакала когато то не можело да я познае коя е, после обаче ПАК родила и вече решила да не се отделя от бебече поне до 6, за което бебче аболютно, ама абсолютно не й е благодарно, защото през тези 6 е направила почти всички грешки, които може един родител да направи. Понеже от гледане на бебчета не е имала капацитета една подходяща книга (да не говорим за научни статии) да прочете... И сега всячески и тя, и тъщата, и всички се опитват да ни наложат подобен семеен модел. Е мерси, преигравам ли? Ама наистина ли? Вместо да ходим заедно на работа като семейство, да си обсъждаме работния ден, да си планираме командировките така, че другия да може да поеме детето и после да споделяме впечатления, да обсъждаме всеки въпрос заедно и да взимаме заедно решение, да планираме и споделяме амбициите си, какво ни се е случило през деня, какво ни е развълнувало, да сме почти винаги заедно с детето, вместо да се чудим как да си го тръснем един на друг и детето ни вижда двама влюбени родители, които се обичат безкрайно и дори да се скарат, им отнема между няколко часа и няколко минути да си простят и да се сдобрят, родители от които само с гледане се е научило какво е целувка и когато му казах "дай цунка" на шега, без изобщо да очаквам,че ще ме разбере, се наведе да ме млясне по бузата. Е, вместо това да си разпределим така нещата, че аз почти да не се вясвам вкъщи, пък тя да не излиза от там освен до мола, фризьора и площадката и накрая на деня да нямаме какво друго да си кажем освен, че е мой ред да пусна прахосмукачка, че детето ми е направило първите си стъпки или казало първите си думи в мое отсъствие или че в момента съм в някакъв такъв мистичен период на предскок в кариерата, който е немислимо да се обсъжда в конкретика с една домакиня/детски педагог, която от цялата работа разбира само това, че ще има повече пари и че не трябва да ме закача докато съм в този предскок. И че ще се наложи да ида на още 4-5 командировки този месец, което като човек, който никога не е ходил в командировка тя ще тълкува като "ох той много бачка". Дааа ужасно тежко е висенето по 4  звездни хотели в европейските столици, вечерите, с които всички се надпреварват да направят най-добрата организация и подобни изпитания - нечовешки труд е това.

Ей такъв модел се опитват всички да ми налагат, но Вие ми казвате, че се мазня или че преигравам, когато пиша срещу този модел? Ето, сега не се мазня, сигурно преигравам, но ми е писнало и ако почти всичките ми приятели са шовинистични задници, които на всичкото отгоре освен за IT не могат 1 умно нещо да кажат, но си мислят, че са много велики, щото у дома по подобни въпроси (примерно политика) само тяхната дума се слуша и основните теми са за кой успял да чука, все едно сме 9ти клас все още, то поне тук си мисля, че би било нормално да има хора, на които подобен модел на семейство не им допада и които имат същите проблеми като нас и пред които мога спокойно да си пиша каквото си мисля.  Ясно, че няма на всички да им хареса - ама ако не Ви харесва, не ми казвайте, че се мазня или че преигравам. Кажете стандартните неща - как не изкарвам достатъчно, за да направя жена си мол-принцеса, как "къв е тоя мъж" дето прави женски работи, кажете какви са тия родители дето си пращат детето на ясла да се заразява вместо да го пуснат на детската площадка да се заразява (защото като вземат че го спрат някое особено болно дете от яслата, къъъдеееее го води мама или по-често баба??) и така. Това с мазненето е удар под кръста малко

Това вече е дрън-дрън.
Значи лекарките, които са учили по 6+ години само за магистър, са тъпи, защото не могат с магическа пръчка да излекуват детето, та мама да си ходи на работа и да е равноправна? И не е истина, че повечко деца на едно място се заразяват едно от друго?
А вие, като сте толкова хай, записали ли сте детето на частна ясла или ДГ, където децата са много по-малко?
Съпругата ви явно има проблеми със самочувствието, което не се влияе от това с кого общува.
Никой не й пречи вкъщи да чете книги, да си пише в бг мама и между другото - да сготви нещо вкусно, което също е достойно за уважение, колкото и в днешно време манджичките да са обект на присмех, сигурно вас само с трюфели и дива сьомга са ви отгледали. Купувате си книгите на Джейми и зяпате Мастършеф, само защото са лъскави, обаче готвенето било затъпяващо, пък вие сте великите интелектуалци, Айде не нам.
Прехвърляте собствените си разочарования на детето си, но вашето дете не сте вие, и ако на вас е било тъпо пред тв, вашето пък може да не се чувства ок в ДГ.

Споко, тате, има и други "ненормални". Свиркаме си и слабо ни интересуват нечии модели, трендове и еманципатски простотии. В нашата двойка никой не се меси – ни родители, роднини, ни приятели, ни авторитети, ни общество. Всички са поставени на респектиращо разстояние. В двойката се допълваме, кой когато и с каквото може. Периоди и ситуации разни, няма доминиращи, има допълващи си.
То тези дето си карат по свой начин няма да ги срещнеш да обясняват наляво и надясно как се живее и колко са перфектни. Както има една приказка: кой както иска, само да не ми е домА.

Детето ходи на частна ясла, защото не сме склонни да плащаме подкупи или да вадим фалшиви документи за държавна, иначе сме се записали в системата и сме кандидатствали, не сме сноби, които се мислят за висша класа някаква. Ако някой ден по някаква магия ни приемат, ще решаваме дали да продължаваме с частната или да минем на държавната. И да, по-малко са децата и нашето го спираме в момента в който потече носа или прокашля. Ако се наложи - можем да минем винаги на бавачка (това е едно от нещата, за които се информирам в този форум), но предпочитаме детето да се социализира с другите дечица за момента, пък и боледува все по-малко, на практика едни от най-сериозните заболявания ги прихвана от нас и от детска площадка в квартала. 

ЛекарИте (има и мъже) по 6+ години са учили неща като имената на костите в тялото на латински, къде е corpus geniculatum laterale (ето, това и аз го знам, както и corpus callosum :Р) и други подобни неща и това е било в много случаи преди 20-30+ години и от тогава насам се учат от представителите на фармацевтичните компании (които пък да знаете какви изпечени доктори са...), вкл. хомеопатичните компании. Споменах за докторката в щатите, която е била блестяща студентка тук, пълен отличник и после се е занимавал не само с клинична работа но и с научна. И й трябваше да се готви няколко години за да покрие с висок резултат нивото на техния държавен изпит. Коментарите й за колко е по-напред медицината там, ще си ги спестя. Естествено го направи и сега жъне успехи, обаче там, не тук

Но аз не съм казал, че са тъпи, съвсем неее, много са хитри даже. Казах, че не си дават зор по клинична пътека. Като отидем с допълнително здравно осигуряване (което е benefit от работата на майката  по съвсем друг начин преглеждат, никога не ни дават семейни съвети и не правят подобни коментари, винаги издават амбулаторен лист, в който почти винаги пише реално какво се е случило на прегледа, а не предварително подготвен фалшив текст за неща, които изобщо не са се състояли. И почти винаги коментират не много ласкателно диагнозите и лечението измислени от джи пи-то или локалния педиатър-спец по семейни въпроси и яслени инфекции. От типа на как трябвало да скъсат по анатомия човека, предписал да се капят антибиотични очни капки в ушите за лечение на отит.

От лекарите се иска да прегледат детето, да го преслушат, ако е необходимо да му пуснат изследвания, да назначат лечение (ако е необходимо!). Не да ми дават съвети как да не ходи до 3 години (или изобщо) на ясла докато го преслушват с 2 докосвания през дрехите и да трябва после аз да пускам CRP и по него да разбираме, че има доста сериозен проблем, който изисква малко повече от хомеопатични хапченца.

А може да е дрън дрън, ама си казах каквото си мисля и ми олекна Пък с Вас повече няма да разговарям, защото си имам друга работа, но мерси, че ме провокирахте да си кажа каквото ми тежеше.