Не е задължително детето ти да мине по твоите стъпки. Хубаво е обаче, че имаш опит и ще можеш да отсееш грешките на растежа, които минават и отминават, от отклоненията от нормата. Моят син, който учи в Англия в напълно международно обкъжение, ми каза навремето следното: "западняшките" родители, понеже са преживели хипивълната и други след нея, имат опит и разсъждават по-трезво и нормално, а нашите се шашкат от това, че някой е опитал трева, а това е нормално нещо за сегашните тийнпоколения. И наистина, аз преди години щях да откача, защото намерих в нощното шкафче на малкия ми син, тогава около 19-годишен, малко целофанено пликче с нещо дребно и тъмно и реших, че е трева. Полудях докато се върна да го питам с разкъсващ поглед какво е това?!? Той ме погледно изумено и каза "калиев перманганат, защо?" Представете си как бях откачила, след като не мога да позная калиев перманганат заради това, че не е в обичайната му опаковка. Понеже му се възпаляваше палецът на крака, приятел, който страдал от същото, му го дал да си прави бани с него. А аз, наострена и подозрителна от всичко, което чувам около мен, направо се побърках, 100% бях сигурна, че е нещо забранено - в такова малко пличке, като по филмите, според мен "скрито" на тайно място в нощното шкафче.
Акашче, радвай се сега на невинността и детството й, има време за притеснения, няма да ти избягат, за съжаление. Ако не е едно, друго ще е, така растат децата и така остаряват майките.
Чакам майка аз. Ще я подсригвам, ще я поглезя с храна и ще слушам как по-добре да си наредя апартамента, че да не е така празно.
Е, разбира се, и други съвети ще ми даде.Жаки, какво е това "чоко"? За пръв път чувам и няма да мога да го направя, ако ми кажат.

Моят любим мъж, мир на духа му, дори детско палтенце не можеше да съблече, все нещо се запъваха ръкавите. Това пък панталонки да обуе - абсурд. Много ме беше яд на времето, като беше малко първото дете и аз имах лекции от 11 и ми се искаше да си поспя, пък той да го остави в градината, отивайки на работа, обаче не - не можеше да го съблече и да му сложи обувчиците за градина. Та трябваше да стана и аз рано.
Затова сега много се радвам на синовете си, че могат всичко и наравно с майките носят родителството.
