На Какао бийч с пистолет не могат да ме закарат, само като си представя това постоянно дудум-дудум-дудум от електронната музика, и то денонощно, и се изприщвам.
За наргилето - със сина ми минахме през какво ли не, имах две черни години, дето не знаех как ще оцелея, непрекъснато някакви простотии се случваха - та и наргиле тогава намирах у дома, едно малко. Били събрали пари да си го купят да пушат на една екскурзия. Голяма разправия си отнесе тогава, изобщо не го намирам за безобидно и изобщо не съм си затваряла очите, ни най-малко. Отварях ги на 10 и съм преравяла тайно чанти, и гардероби, и шкафчета и какво ли не съм правила, което не е за хвалба, обаче имаше за какво. Чак не мога да повярвам, че тук от 2 години някъде старото ми добро дете се върна и просто не е същия. Точно като по книгите се случи при нас, дето пишат, че се чудиш кой ти е сменил детето. И хем му се карам, хем гледам и да не е баш скандал, за да може да си има вратичка към мен да сподели, ако се случи нещо страшно, абе, трудна работа. Явно съм успяла някак си де, защото сега сме си много близки и много си говорим и споделя много и е като цяло много приятен младеж. Но лошо ми става като си помисля, че ме чака същото и с щерката, а всички казват, че с момичетата е по-трудно - а и аз го виждам при приятелки с момичета.
За наргилето - със сина ми минахме през какво ли не, имах две черни години, дето не знаех как ще оцелея, непрекъснато някакви простотии се случваха - та и наргиле тогава намирах у дома, едно малко. Били събрали пари да си го купят да пушат на една екскурзия. Голяма разправия си отнесе тогава, изобщо не го намирам за безобидно и изобщо не съм си затваряла очите, ни най-малко. Отварях ги на 10 и съм преравяла тайно чанти, и гардероби, и шкафчета и какво ли не съм правила, което не е за хвалба, обаче имаше за какво. Чак не мога да повярвам, че тук от 2 години някъде старото ми добро дете се върна и просто не е същия. Точно като по книгите се случи при нас, дето пишат, че се чудиш кой ти е сменил детето. И хем му се карам, хем гледам и да не е баш скандал, за да може да си има вратичка към мен да сподели, ако се случи нещо страшно, абе, трудна работа. Явно съм успяла някак си де, защото сега сме си много близки и много си говорим и споделя много и е като цяло много приятен младеж. Но лошо ми става като си помисля, че ме чака същото и с щерката, а всички казват, че с момичетата е по-трудно - а и аз го виждам при приятелки с момичета.
