15 годишен уби 11 годишно момиче. Скарали се къде да пушат наргиле...

 Само да ти кажа, че такова нещо майката не е казвала за вината, много обичате да пресъздавате както ви изнася думите на трети човек. Жената обясни, че винаги е казвала с кого излиза  в този ден е отговорила с приятели.
 Нали се сещаш погълнат от ежедневието си и рутината и каквото и да било там, че понякога не обръщаш внимание на много дребните неща. Точно поради факта, че всеки ден това момиче е обяснявало с кого и как излиза, майката дори не го е отчела като червена лампичка или че ще ходи в Меден Рудник... Никъде не е казала, че е сметнала да не пита с кого излиза. Хващаш се като удавник за сламка, само и само майката да излезе виновна. Аз също съм живяла само с майка ми и ако ти кажа колко пъти съм я лъгала и какво ли не съм измисляла да изляза и тя да не знае, просто ти е бедна фантазията.

 И както каза Карбовски - щастлива жена ... Ако беше вдигнала щеше да е срината, нито знае къде е детето й следователно да помогне, щеше цял живот да го чува това в главата си.
 И е много права, че не може да затвори детето си в къщи но и не можеш да бъдеш пъдар.

О ние сме едни съвестни граждани и спазваме всички закони ...
Да ми е направил майчинството до 12 г. тогава, да не ми се налага да ходя на работа, а да го дюндюркам в къщи.

хайде, да не започваме пак темата за излизането самО ей така, наедро и социалния опит! На малката квартална улица в провинциален град може и цял ден да се шляят, или пък в двора на близкото училище. Но да оставиш едно дете на 11 да кръстосва голям град, да не говорим за София, като избит електрон, да се шматка където му падне и с когото му падне, вече няма нищо положително. Да, ще натрупа социален опит, но отрицателен, за който родителят ще съжалява после, че е създал предпоставки. То е лесно да се пишат заучени фрази от психологически книжлета, но конкретните ситуации с конкретни деца е съвсем друго нещо. Всеки да си пуска детето на 11 където реши - то си е негова отговорност, но не и да се вменява на други родители идеята за забавено социално развитие. Дори възрастните се контролират в социалния си опит, а децата трябва да ги оставяме да го трупат безогледно, сакън, да не би случайно да изостанат. Майката на Никол сега би дала половината от живота си детето й да не беше натрупало такъв социален опит като за последно. Всеки си знае детето и отговаря за него. Останалото кое какво щяло да спечели и какво да изгуби, дали да напредне или да изостане, да го запази за собствените си постъпки със собствеените си деца.

Едно е детето да излезе в двора на близкото училище, друго е само да кръстосва града. И то, голям град като Бургас.

Кой говори за кръстосване из целия град, ако знаеш няма да го пуснеш. Но ако каже отивам да карам колело в училищния двор, каква е гаранцията че ще е там и няма да им скимне да прескочат до съседния квартал.
Защо се реши, че майката на това дете е знаела къде е ходила и какво е правила и е била Ок с това?
Сама майка си гледа детето, да го заключи в къщи ли, да не ходи на работа ли? Дайте вариант?

  Какво значи да го "оставиш да кръстосва улиците на Бургас"?  Не е оставена сама, имало възрастен с нея в къщи.

Аз като майка, гледала сама две деца, мога да дам варианти. Можеш да си смениш работата. Аз направих това. Може да водиш детето със себе си на работата. Маникюристка би могла да води детето със себе си в салона и то дори по малко да помага. Да, зная, гаранция пак няма и опираме до стискането на палци. Но вариант моята 11-годишна дъщеря да е сама по цял ден, всеки ден няма. Никакъв шанс.

Някои хора все едно не са били деца... Не сте ли лъгали родителите? Не сте ли правили забранени и опасни неща?

Да, няма гаранция, и дори често се случва, и ние сме го правили навремето, макар редовно да ни държаха под око. В някои случаи се намираше някой да ни изпее и тогава ни четяха конско вкъщи как не трябва да ходим до други квартали. Имали сме късмет, че не ни се е случвало нещо фатално или много лошо. Най-лесно е родителят да бъде обвинен - защо го пусна, защо не го пусна, защо си знааел, защо не си знаел, защо не си обърналвнимание, оставяш го твръде слободен, спираш му развитието... На думи и отстрани е много лесно човек да е идеален, особено за чуждите деца.

Подтемата за самостоятелността на децата си е съвсем наред.
И е в унисон точно с настоящата.
По нея може много да се дискутира. Защото няма общовалидни правила. Затова.
Социален опит се натрупва точно така - с постепенно предоставяне на самостоятелност. Което всеки родител си преценява, спрямо личните си виждания, страхове, опит, обективни обстоятелства наоколо, кога и как ще я предоставя на собствените си деца.
Затова и няма нормативно заковани правила, които да регламентират този личен избор. Защото не може мнението и поведението на наплашена до смърт майка, преживяла нещо неприятно и/или живееща в центъра на голям милионен град, да е същото, като на другата, която живее на спокойно място, далеч от шумни булеварди в населено място, в което повечето хора се познават.
Може, разбира се, човек да се самозалъгва, че неговият начин е точно най-добрият и че той ще го предпази от неприятности. Често се случва такава самозаблуда. Но не е полезно да се слагат чак такива капаци на очите. Обективността изисква отчитане на куп други обстоятелства, вкл. и на това, че няма готови рецепти. Нито пък гаранции.
Невъзпитано обаче се получава, когато се плюе по чуждия избор, без той да е в нарушение на общоприети задължителни правила.

Не е наред в темата предимно невярното твърдение, че законът забранявал децата да "не се оставят сами" до 12 години. Няма такъв закон.

Не е наред, защото въвежда в заблуда.
Винаги го напомням, защото се злоупотребява с измислена информация из темите, за да се защити нечий личен страх и да се оправдае личното решение на родителя.
Този злополучен опит за компенсация тежи предимно на този, който живее с такъв свой проблем. Останалите не ги касае. Те, евентуално, могат да се чудят на подобни твърдения.

Ами то не е задължително да е цял ден. За съжаление лошите неща се случват бързо, за един час ще излезе с приятели и ... Няма как деца на 11-12 години да не ги оставяме по малко да бъдат самостоятелни. Дали ще ходи до училище само, ако е кварталното отсреща, дали ще отиде до магазина за дъвки, дали ще излезе да порита, няма как 24 часа това дете да е пред очите ти. От час ще избяга докато си сигурен, че е на училище и ще стане белята.
Разбирам и майките, които си мислят, че възпитават най-правилно и не може да им се случи.Но аз за себе си знам, че застрахован няма

Вярно е, че лошите неща се случват за минута. Като беше на 9 години дъщеря ми, циганета ѝ бяха извадили нож, докато хвърляла плика с боклука в контейнера. Това, посред бял ден, на 5 минути от Руски паметник. Но точно защото знаем, че белята става за нула време, не е добре да се предоверяваме на детския акъл. Гаранция наистина няма, но можем поне да не дърпме дявола за опашката, оставяйки 11-годишно само по цял ден.

Бездомно куче може, например, за пет минути да свърши доста бели.
Няма застраховка.
Хубаво е това да се разбере добре. И да не се внася излишна паника у децата. Т.е. родителите да не създават такава. Има разумни правила. Обясняват се. Има разумни изисквания. Следи се да се спазват.
А от там- насетне - каквото сабя покаже.
...
Нека не съчиняваме истории по случая, без да сме наясно с фактите - например как точно е било гледано това дете. Няма печалби от такива романи за никого.
На този етап не знам дали е повдигнато обвинение, отдавна не съм чела по темата. Има си органи, които трябва да разследват престъплението. И няма значение, дали момиченцето е било с баба си вкъщи преди това, с майка си до преди половин час или друго подобно.

Всеки си мисли, че неговият начин е най-правилен. А проЗтата истина е, че за всеки неговият начин е най-добър за неговото дете, защото той отговаря и е родител на своето дете, а не на детето на комшията, колежката или потребител от форума. Дискутирането е ала-бала, а интересното става, когато реагира съвсем конкретно.   Когато чуя някоой да ми приказва за постепенно даване на свобода и социален опит и развитие, вече ми е ясно, че само си приказва, защото така е безопасно. Дори къде го е прочел.

Родителят само може да създаде или предотврати предпоставки за риск. Ако едно дете е оставено без никакъв контрол след училище, то това вече е предпоставка за проблеми. То и аз преди години виждах почти всеки ден едно дете около втори клас, което точно в час пик беше оставено да го мачкат в градския транспорт, и все се чудех с какъв акъл техните са го оставили така, един път една ве го задушиха това дете, защото нямаше кой да го предпаци. Сигурно са го мислили за самостоятелно.

Като всичко вдигна се врява за 3 дни и замлъкна, но аз и новини не гледам.