Относно раждането

всичко е много добре казано:) успех на всички, чакащи да се срещнат с най-важния човек в живота им!!!

 
Страхотно си го написала Вили! Мисля да си го разпечатам и да си го чета всеки ден!
Желая на всички само позитивни мисли и много щастие с малките бебета!

Neznam momicheta, sigurno ste pravi sigurno trqbva i az da stana iszqlo pozitivna. Loshoto pri men obache e fakta che postoqnno se lutam mejdu vsevazmojni dushevni satoqniq ....... Mda mejdu drugoto toku shto se registrirah vav foruma i to tochno za tova che prochitaiki vashite komentari po temata otkrivam srodni dushi
Smeli mamcheta priqtno mi e da se zapoznaem az sam Diana i sam v 28 sedmiza ot svoqta bremmenost 

Когато Ви чета, мога да разбера, че сте мъжки момичета   При мен с напредването на дните, които прерастват в седмици, се увеличава и неспокойствието и уплахата, че не съм достойна да бъда майка. Оставям настрана слабоволието ми да спра цигарите, а по-важното, което ме тревожи е страхът, че може бебо да не е здравичък / дали това са тайните ни страхове ...?! / и как бих се справила с отглеждането, а  и обвиненията на близките за такова дете ...  Ако пък всичко е наред с него, ще се справим ли и двамата родители с отговорността и необходимите грижи за малкото същество, ще успяваме ли отново , разчитайки само на собствените си сили да си изплащаме наема и сметките, само на една заплата ...
Поздравявам Истинските настоящи и бъдещи мами с този стих: 
"Черни мисли като черни птици
връхлетяват някога и мен.
Изкълвават моите зеници и
задраскват целият ми ден.
Спи сърцето в каменна обвивка.
Буря тътне. Стапя ме тъга.
Донеси ми твоята усмивка.
За да свърши бурята с дъга." Д.Дамянов

Боже, как обичам стиховете на Дамян Дамянов
А ти Безпътна, само, защото се замисляш за тези неща означава, че ще си добра майка
Бъди спокойна
Аз също се притеснявам, съня си изгубих, невралгията ми се обади и едвам дишам, но сега се опитвам да се самоуспокоя и знам, че ще успея

Браво Вили1  Много се радвам на позитивните мисли на всички  И докато ви чета се разплаках от вълнение и емоция, но какво да се прави хормони 
Минах през много болезнени и неприятни фази, а чак сега осъзнавам какво ми предстой. 
Знаете ли бебеправенето ни отне 6 месеца и накрая стана, след това започнаха болките и пиенето на лекарства, сега продължава с лекарства и подути крака и ръце, ходенето на тоалетна през един час (погледнато от негативната гледна точка на нещата).
Като се замисля има много хубави неща, които ми се случват повреме на бременноста като първото виждане на видеозона вече приличащо на човече, първото ритниче, подуването на корема в позата, в която се опитва да застане, за да му бъде удовно, чуването на сърчицето и очакването да го видиш и да разбереш дали всичко е наред (от позитивна гледна точка).
Мислейки си върху всичките тези неща се питам дали сме готови да приемем такава промяна в живота си, дали ще дадем на това дете всичко, от което има нужда, дали ще бъдем добри родители, както нашите са били и какво : : : отговор няма, а в крайна сметка всичко зависи от нас 
Моля се  в този момент всичко да мине добре и най- вече бебто да е добре, да се роди живо и здраво, а останалото ще си дойде с времето. 
Колкото до страха от раждането не вярвам, че има жена която да не го изпитва.
Аз лично имам страх от неизвестното, от това какво ще се случи, дали ще разбера, че момента е дошъл, дали ще издържа на болката, дали ще попадна на доктор, който да ме разбере и да ми помогне в този труден за мен момент, а колкото до таткото незнам как ще се чуства в този момент, но няма да успее да бъде до мен държейки ръката ми, като по филмите, и помагайки ми да се справя.
Извинете ме отплеснах се, а уж беше позитивно. Съжалявам, но така се чуствам 

Само така момичета!
Мен също ме беше страх не толкова от болката и това което ми предстои (бях приела че няма мърдане влязло ли е там бебчето трябва да излезе  ) а дали ще  е здравичко, дали всичко ще му е наред. Но това всяка майка си го мисли няма начин така сме устроени- още преди да забременеем когато установим че сме готови да дадем живот първо това си мислим - а дали ще  е здраво, дали ще се справя като майка.
След като се роди моята принцеса може би пръвият месец всичко ми беше като на сън - хранене, преобличане, преобуване, пране, гладене и т.н., докъто не влязох в час. И тогава този момент никога няма да го забравя - се вгледах в погледа й и той ми говореше само едно - ТИ СИ ВСИЧКО ЗА МЕН, ТИ СИ СЛЪНЦЕТО, ТИ СИ НЕБЕТО, ТИ СИ ЛУНАТА, ТИ СИ ВСИЧКО! Честно казано ме хвана страх в първият момент как така аз ще отговарям за това същество, аз ще вземам решения вместо него. Но след първоначалната уплаха осъзнах че това е то да си майка, че това е най-великото нещо на земята  погледа на детето ти който ти казва - ТИ СИ МОЯТ СВЯТ!
Този поглед вече почти го няма, вече  е достатъчно голяма за да разбере че не е точно така, но и няколкото месеца които го четях в очите й ми стигат не за 1 а за 4 живота!
Всичко най- хубаво ви желая бъдещи мамчета и само така с позитивни мисли всичко ще  е наред и търсете погледа!!!!!!

Много се радвам на позитивните мисли , който добавиха мамите след мен! Става ми толкова хубаво като ги чета  

Браво за казаното от Вили, много правилно ... 
Мен ме беше много страх, даже повече от много, но всичко мина повече от добре ... 

Желая на всички ви леко бременеене, леко раждане и живи и здрави бебета   

Леле, направо се разплаках от умиление ralid! Много красиво казано, ще продължава да чета темата, за да преборя лошите мисли, а вие продължавайте да пишете. И на вас олеква и на тези които четът помага!
 

Браво момичета! Точно от това имате нужда, бремелинки
 
Аз отидох усмихната и спокойна в болницата, с нагласата, че всичко ще мине добре, че колкото и да боли, ще издържа Именно затова пазя само хубав спомен от раждането на сина ми

 

Тази тема дойде точно навреме Мислех, че само аз съм се изкукумицинила
Даже се поуспокоих и днес цял ден купувах разни неща за бебока, а утре съм на изпит, ама ще се справя Лека нощ, маменца

Много,много хубаво !.....................