С какво ви дразнят свекървите- 86

Момичетата с добро го казаха, като минали през малко повече неща от нея. Никой не я хока, нито й набива канчето. Съвсем разумни съвети са и са много прави.

Ми да я нахокам? Бързаш, девойко, бързаш. Просто изчакай, зааживейте заедно, поработи, вземи си хляба в ръцете и роди. Не казвам след сто години, до 5 примерно, ако толкова бързаш.
И понеже съм подозрителна, как се яви това желание за бебе у любимия? Да не би случайно маминка да го е натискала за внуче?

По-скоро на девойката ѝ се е приискало да си има бебенце, без да отчита, че да имаш бебе не е като да си имаш кукла за игра – като ти омръзне, да я захвърлиш в ъгъла и да излезеш навън при другите деца.
Ето една актуална тема за трудностите на майчинството:
http://www.bg-mamma.com/?topic=994619
Отделно и финансовата страна, че дете само с любов днес не се гледа – иска и пари...
Аз също се присъединявам към "хора на по-опитните" – поживейте заедно поне една година, опознайте се, уредете си домакинството, поочукайте си острите ръбове, пък тогава се размножавайте на воля. 

Youmakemehappy, а с какво ще гледате детето, след като и за двамата не ви е стигало една заплата, за да заживеете заедно? Мислиш ли, че бременна ще си намериш лесно работа?
На 23 си, според мен можеш да поработиш 2 години преди да родиш-хем ще взимаш майчинство /иначе не/; хем ще видиш какво е да живееш с приятеля ти, не само да излизате като гаджета; и ще си само на 25, след това имаш време за още бебета, ако искаш.

Работата и парите са важни, спор няма. Детето на фотосинтеза няма как да се гледа. Но не по-малко важно е, че не сте живели заедно, т.е. не си познавате привичките в ежедневието, а то може да сервира доста изненади. И не всички са приятни. На практика, имаме хора без стабилни доходи, които не са живели заедно, да работят за бебе. Много опасна комбинация. Към нея ще прибавя и липсата на предложение за брак, но с уговорката, че може и да не е точно предложение за брак, а ясно заявено намерение за живот заедно. Защото има разлика между "Дай да се съберем да поживеем заедно и да видим какво ще излезе" и "Искам да живеем заедно и да остарея с теб". При теб кое от двете беше?

Ако момичето ни прочете въобще коментарите - може да прочете и мен.     Накратко - от третата или петата среща ММ заговори за брак. Бъркам ги, но е истина - познаваше ме от месец, когато ми предложи.
След като правите опит за бебе -тактично го попитай за подпис. Трябва поне да знаеш мнението му за тези неща. Вярвай ми -дори и да не вярваш в тези неща като подписи и обети, една омъжена майка е в добра позиция, за разлика от самотните майки. Второ -не си прогнозирай  за съдбата си вицовете и историите за лоши свекърви - не всички са такива, има и супер разбрани свекърви. Не се вторачвай в дребни детайли, защото така мушичката ще ти се види слон.
И трето - наистина е важно, да опознаеш навиците му като мъж под общ покрив. Да, моя е чудесен- подреден, волеви, умен и разумен мъж, но дори и той си има малки, дребни недостатъци, с които трябваше да свикна в началото. Защото мъжете все пак са различна порода. Не казвам, че непременно ТМ ще е труден за съвместно жителство, но не е лошо да го разбереш преди да станеш мама.
Четвърто- след като вашите и техните искат да помогнат, а на вас явно ви е трудно, поискайте помощ. Защото наистина е трудно двама души сами да се обзаведат- на мен и ММ ни трябваше година за да си купим прахосмукачка. И хладилника щеше да е със същата съдба,  ако не бяха неговите родители.
И последно, но не и по значение - твоя мил какво работи? Работи ли въобще? Защото забележката за 500-те лева, въобще не ми харесва. Ако няма добре платена и стабилна работа, за какво ти е такъв мъж? Да, чувствата са важни, но характера на мъжа до голяма степен се определя и от неговата работоспособност. Ако той получава тези 500лв, е зле положението. Защото като бъдещ глава на семейство, трябва добре да си прави сметката. Замисли се, за твое добро над всичко това, преди да родиш.
Успех!

white_viki - ако може само да те поправя - неомъжена жена не означава автоматично самотна майка. Дори и да нямат брак, щом детето е припознато от бащата, то има същите права като дете, родено в брак.

А относно добре платената работа - ако има амбиции ще се развие и ще започне да взема по-голяма заплата. Ако до сега е живял с мама и тате то тези 500лв са му стигали. Като се отделят двамата и като видят, че парите не стигат - ще намерят начин.

Така е.Детето има същите права.Обаче,ако бащата го признае.
Защото Мунчо може и да не го признае.Тогава майката остава самотна,а детето с баща неизвестен.
Ако има сключен брак ,детето се записва с имената на бащата.
А и не е толкова страшен един подпис.

Вени, ако не се лъжа, майката също може да предяви претенции към бащата, да се установи произход на детето и пак да го запишат на негово име - нека по-запознатите да кажат дали е така все пак.

Не казвам, че подписа е страшен - подписала съм се и то преди да родя. За нас беше важно, но има хора, които не искат да подпишат. Понякога имат съвсем рационални причини за това. Важното е да си гледат децата с любов.


Обаче съвсем сме избягали от свекървенските проблеми нещо. Аз също не мога да се оплача, че моята не съм я виждала скоро. Скука в темата.

Моята свекърва напоследък е кротка.Заслуга за това има невролога,който и увеличи дозата антидепресанти.

Ако държиш на брака, а явно държиш, след като чакаш да ти предложи, какъв е тоя напън ПЪРВО да забременяваш и раждаш, а ПОСЛЕ всичко останало?   
Че дори и още не живеете заедно......
Вашата работа е малко "...рибата още в морето, ама я дай да слагаме тигана да цвърчи олиото...!".   
Първо се съберете, поживейте заедно, вижте дали ТИ ще изтърпиш "миризмата на чорапите му", а ТОЙ дали няма да "умре" от гозбите ти, пък тогаз почвайте бебето.Ако още сте заедно.   

Да, съгласна съм, аз се ожених и събрах рано със съпруга ми, само защото бях бременна. И учих, и работих после, могат да се случват нещата И така, но е много по-добре да поживеете заедно, да се пообзаведете, поопознаете, да поработиш( и натрупаш стаж, за да взимаш майчинство), и тогава да имате дете, брак и прочие...
Лично мнение, разбира се...съвсем добронамерено

И Вени и Деската са прави, но както е казала Вени, може в един момент милия да покаже мунювщината си и да се попадне в ад. Косвено съм била свидетел на такъв ад и смятам че е вредно   да се вярва на Мъжете.

Само да вметна, че съжителствах с дългогодишно гадже и не прокопсахме. Със следващия също. Говоря за връзки по няколко години. Всичко беше наред докато не споделихме един дом. И то отделно от всякакви родители и роднини. Не целя да плаша авторката ама наистина пробвайте да поживеете пък после се множете. Имате време.

Взех да се чудя на по колко години някои от коментиращите жени да се събрали да живеят заедно с мъжете си..
Приятелят ми е инженер и вече далеч не взима 500 лева. Гледаме си сами 8 дка зеленчуци, продаваме ги и си събираме паричките.
 С подпис или без подпис, ако един мъж не иска да е баща той няма да бъде, независимо дали е женен или не. /мое мнение/
Благодаря все пак на всички коментиращи, всеки един коментар е прав за себе си и правилен за даден човек, но всеки определя своя път. Никой не може да се обърне и да каже на другия , че му е рано за деца, брак, семейство и тн. при положение, че този човек е на достатъчно години.
Благодаря ви за съветите все пак
П.С. Не тая лоши чувства към никой от вас.