С какво ви дразнят свекървите- 86

Ми, не, единствено за количката иде реч, не за това и онова.
Вярно, че авторката проявява нечовешко търпение, щото свеки се бърка за какво ли не, но си мисля, че ще ѝ писне и ще я сложи на мястото ѝ.

Ако свекървата е решила да купи количка, според мен е редно да се съобрази с вкуса на майката на бебето. Нормално е да има претенции единствено за цената.

Защото трябва да се похвали,че  е от нея?
Нормално  е да даде  колкото може и да си добавят за по-скъпо,хубаво,желано.
Трудно е за някои   да отговорят на изисквания.И да си мерят  моженето да дават със сватове и друг.Та  може да участват с колкото могат..

Аз също смятам, че като си решил да подаряваш, е редно да оставиш младите сами да си изберат каквото искат в даден ценови диапазон, но на практика малко хора го правят и следват максимата, че който плаща, той поръчва музиката.
Дори в темата има достатъчно такива оплаквания.

  Тцтц ужас  никога не съм искала да ми купува това или онова . Предпочитам аз да си го купя та ако ще и да ме затрудни покупката вместо да ме разиграват по магазините с големия корем, надути крака и разширени вени в жегите. Най-обичам да ме правят на маймуна -'отиваме да купуваме количка не няма сега да я купуваме то няма хубави аз не харесах .'.. И става въпрос за подарък за появата на малкото човече . Нито мрънкам да ми се купува нито ги 'цоцам'. Винаги съм предпочитала да сме самостоятелни ако ще и трудно да ни е . Ще ти дам един пример на вмешателството и : правихме ремонт и решаваме да сложим щори а не пердета . Като разбра не даваше да слагаме щори защото с пердета било по хубаво ,щорите много се цапали защо сме щяли да си дупчим прозореца . И отишла ми купила пердета и ми ги носи да ги закачам в спалнята . Сигурно ти с твоето мислене сега ще ми кажеш ,че съм неблагодарна щях да съм мн благодарна ако беше помогнала за щорите , а не за пердето ,което не ми е на прозореца . Не не е длъжна да ми купува , аз и не искам , но като ще го прави нека реално да е помогнала . Иначе масово в бг родителите някак не позволяват на децата си да се отделят и да са самостоятелни искат да си ги дондуркат до 30 поне и да се бият в гърдите че помагат и ги гледат. Едно е това че много млади семейства не могат да се справят сами и ние сме имали трудни моменти ,но затова съм работила на две места за да взимам високо майчинство и мъжът ми също работи на две места така че не ми казвай да не съм в първи клас ....

Свекървата на Петя май е искала да вземе някоя по-евтина количка, но като е видяла, че не става, накрая се е примирила. А и друго си е после да разправя цяла година каква страхотна количка е избрала за внучето. Намирисва ми на моето съкровище, ха ха.
Аз не бих приела някой друг да ми избира модела на количката,  нали майката ще я бута по цял ден. Ако искат да дават пари, добре дошли, ако не, да си кажат.

Ох, това много го обичам, като си наумят, че "имам нужда от нещо". Преди години редовно ми се случваше с моите. За РД, Коледа или просто " решили, че имам нужда". Най-често "имах нужда от ботуши"      Купувах си гуми за колата.  Пак са ботуши:imp: Един път върнах парите, защото много настояваха за ботушите. Е, от следващия път беше "Каквото си харесаш и имаш нужда".
Уиш, алиби ще осигурим, лопата и чувал също. Тиганите са важни, че има начин, рецепта сигурно за подготовка.

Няма нужда да ми се обясняваш. Това подкрепя усещането ми от предния ти пост ("но тя не ми го купи"). Впрочем, нямах предвид, че си готованка и чакаш някой да ти купи, но не отговорих подробно на абсурт, изчаках ти да пишеш, защото казусът е твой.
Мисленето ми няма общо с него. Казвам, че една немалка част от свекърви/тъщи или каквито и да било "помагащи" роднини биха постъпили така и като видят, че може- продължават да си пробутват капризите.
Бъхтала си се на две места, не е като да стоиш със скръстени ръце, а чакаш "тя да ти купи" и се примиряваш, когато това не стане. Не виждаш ли някакъв парадокс. Скръцни ѝ със зъби и ѝ кажи, че като е проявила желание за подарък, нека той да бъде по твой вкус, защото ти ще си гледаш детето в тая кошарка/количка, не тя.

   Не напротив не се е стискала за количката беше ми казала до колко има възможност да даде ,въпреки това не съм се хвърляла на скъпото , защото ми е неудобно пред нея и защото съм си мислела за варианта че на нея може да и е неудобно да даде малко пари и за това да предлага повече. Ако ги беше дала да идем с мъжа ми и харесам нещо скъпо бих доплатила , но пред нея бих направила компромиса да си избера друго за да не я обидя . Но въпреки това не бих искала да е по нейния вкус нито пък вещите ми да са по нейния вкус  или обзавеждането в къщи.

  Не мисля че това е по- добрия вариант да скръцна със зъби Тя само това и чака затова ме придизвикваше толкова време . Искаше да падна до там и да си изпусна нервите . Правеше такива номера  ,като кажа че аз съм искала да си го избера защото ми е мерак да пазарувам за детето си , да седне да са тръшка и реве пред всички че искала нещичко да избере и помогне , а аз лошата снаха не оценявам . Чаках известно време  да видя до къде ще стигне като видях че не спира, отвърнах по същия начин , като се правя на горката аз жертва , а не със зъбене. Побърках я за 5-6 месеца я побърках . Повече не си е позволила да прави номера.

Ох, с това предложение в такава привилегирована позиция се поставя мъжа, че не намирам изобщо причини за гордост. Той я бил избрал, оценил, ще остареят заедно, бла бла.Щото, ако не й предложи, така ще си остане неоценена сигурно.  Като ви се струва така стойностен и окончателен този жест, как да си обясним разводите? Защото не е важно какво е декларирал, а дали го е изпълнил.
Омъжена съм, защото такова беше времето, ако трябваше сега да решавам, нямаше. Огледайте се и вижте колко семейства са заедно от хорски срам, как с подписа се променят отношенията при някои и всеки от двойката си налага инатливо претенциите, нали другият му е сигурен вече... Да, има и много сполучливи бракове, но е по-скоро въпреки, а не поради подписа.

Ама как няма да тръгна с нокти и зъби да си извоювам  независимост, че да ми зачитали мнението.
Имали желание, имали бол пари, ми няма как да тропам с крак и да крещя "не ща, бе, не ща пък, щото съм независима"...
Ако искат да " поръчват музиката, щото те били плащали", директно казвам: "Ами ок, парите са си твои, ти си знаеш. Аз ти казвам, че това няма да ми е от полза и няма да го ползвам." От там нататък те да си преценят...

И аз процедирам така, особено със свекърва ми. Преди купуваше разни неща и аз уж да съм добра благодаря, казвам, че ще ги ползвам, което водеше до още закупени неща след това. В един момент реших, че е по-редно да й казвам истината. В началото се сърдеше, сега вече не купува нищо, което за мен е ок. Е, тя сега продължава да мърмори, защото не съм й казвала от какво имам нужда, че да купи. Ами аз какво да направя, като нямам нужда от нищо, или това, от което имам нужда, тя няма да го купи, защото по нейни стандарти е скъпо.

По-добре един подарък в годината, но качествен, отколкото 10 боклука да се мине номера.
Моите свекъри не ни подаряват никакви подаръци, нито на нас, нито на децата, и ми е идеално.