нормални ли са тези взаимоотношения

Точно такива неуверени комплекса ри прибягват и до насилие, но аз няма да убеждавам, никой в нищо минала съм през всички тези фази, а и не забравяй, че тя заминава и с тази негова ревност и неувереност, само си представи, какви картини ще се въртят в главата му и какво ще се трупа, като емоции и къде и как ще избие накрая.

А и още повече, той вече е започнал да й насажда чувството за вина, по един или друг начин. Чувала съм го достатъчно много пъти - сама си си виновна и всякакви други такива.

Elodia, уважавам опита ти и съжалявам за всичко, през което си преминала. Пожелавам ти да срещнеш човек, който да бъде достатъчно нежен с теб и да ти върне вярата в хората, но ти проектираш твоя насилник и твоята ситуация върху всеки мъж, който прояви някоя кофти черта, която обаче може да е присъща и на хора, които далеч не са чак такива като твоя бивш. Аз не препоръчвам тя да остава с него, защото с такъв какво бъдеще може да има? Това не е мъж, това е дечко на 30-годишна възраст. Само че неговото грозно избухване не е равно на "насилник". Той, ако беше насилник щеше да й забрани категорично да се вижда с бившия си, нямаше да й обяснява, че си било нейно решение и после да си гризе ноктите на дивана, докато тя се лигави с бившия.

Хората понякога се държат гадно и без да са насилници. Когато сме имали по-сериозни пререкания с моя приятел, когото много обичам и уважавам, и аз съм се държала меко казано гадно пък не се възприемам за насилница. И той ми е казвал някои неприятни думи (не псувни), а мога да кажа, че по-грижовен и обичлив човек няма и ежедневно ми показва колко държи на мен. При наличието на ситуация, която е много напрегната и дълбоко извън пределите на търпимост на някого, хората често се държат не на себе си и по-кофти, отколкото се чувстват. Ако моя приятел беше хукнал по бивши при все, че ясно съм казала, че това не е ОК за мен, и аз бих била бясна, не гарантирам че не бих избухнала грозно. Вероятно бих. Сериозно сме се карали 3 пъти за 4 години (като въобще не става въпрос за други жени). Един от тези пъти му ударих шамар и после го нападнах с възглавница - ами бях бясна. Сега по твоята логика трябваше да ме е зарязал. Пък ние се сдобрихме 40 мин по-късно. Само че като цяло ние се разбираме чудесно и един конфликт не прави човек насилник.

Като гледам как разсъждаваш, има защо твоят приятел да преглътне и шамар дори. Нямаш ли някоя умна като теб приятелка .

Ами и ти си насилник. Интересно ако приятелят ти удареше шамар и те "нападаше" с възглавница дали щеше да е ок за теб. Иначе и с оправданията си готова - била си бясна, съжаление нула. То няма значение ти как се възприемаш, те и биячите не се възприемат като насилници, а все са ги ядосали и другите са си заслужили шамарките.

Един конфликт не прави от човека насилник, но реакциите му по време на конфликт и липсата на съжаление - да. Иначе обяснява защо го защитаваш този толкова.

Е що говориш глупости сега . Значи хора, които са 4 год. заедно нямат право да се скарат и да си крещят така ли?
И, защо си мислиш, че когато става въпрос за шамар или удар с възглавница , то непременно, той е с такава сила, че тя е искала да го смачка или пребие. А защо не приемеш, че наистина му е била бясна, взела е възглавницата и всичко се е превърнало в нещо забавно със смях накрая. В крайна сметка понякога самите спорове и начина по който се водят може да е забавен и да накара хората да се разсмеят и простят на мига. Не е задължително винаги да завършва с побой.

Млатете се колкото искате, само не го изкарвайте нормално. На прясна връзка с хора без деца и без сериозни проблеми щом се стига до шамарена фабрика, мога да си представя след десет години като почне същинския живот и проблеми какво ще е.

А на теб не ти ли писна да се мазниш и да си търсиш гаджета тук?

И ти си много наясно с това дали съжалявам и дали съм се извинила? За да се сдобрим по-малко от час по-късно дали не сме съжалили и двамата? И дали това се е случвало повече от веднъж за моите 24 години? Иначе се вижда колко лесно се лепят етикети без никаква информация. От теб, обаче, не се изненадвам. По някаква неясна за мен причина не ме понасяш - и в други теми си ми отправяла несъществени обвинения. Ако имаш да кажеш нещо - давай. Аз съм съгласна с повечето ти мнения в други теми, където съм те засичала и не ми е ясно с какво толкова съм провокирала такава силна антипатия.

Не видях къде защитавам приятеля на авторката. Само казвам, че не може директно да се изведе заключението, че е насилник и ще я пребива през ден. Моят съвет беше да го зареже. 

Това за заключението за насилника го казваш, защото ако се съгласиш, че може би е насилник, ще трябва да погледнеш зад представите си за себе си и колко свестен човек си. Иначе нямаше и да даваш пример със себе си. А отношението ти и съжалението ти е ясно от "бях бясна", "държа се меко казано гадно, но не се възприемам като насилница" и т.н. Те и другите насилници така... Изразявам мнение, че не е нормално да се бият шамари в спор, независимо от посоката, според теб се случвало и не пречело да се обичате и уважавате.

Нищо общо няма мнението ми с харесване/нехаресване. Пишеш - получаваш коментар.

Всеки има някаква реакция при неразбирателство. Ние обикновено спорим. Аз не обичам да се муся и да не говоря с дни, това ме натоварва и предпочитам да изговорим, каквото има. Той е същия тип и това много ме радва, защото съм имала и приятели, които при несъгласие се затварят и човек не може да си изясни какво в крайна сметка е станало и какво може да се направи. В 3 случая (от не много, защото по начало ние се разбираме за почти всичко) спорът ни е преминавал в по-сериозна караница като тогава сме си повишавали тон и сме си казвали по-неприятни неща (и двамата един на друг) - това визирам под меко казано гадно. Не знам ти какво визираш, но ако е бой с тигани и каруцарско псуване - не е. В един от тези 3 случая той каза нещо, което влиза в графата "много гадно" и му ударих шамар. Ако това ме прави насилник при все, че се е случило веднъж и при все, че после се извинявах 100 пъти и се чувствах като пълно лайно - добре.

Само че психоанализът ти е меко казано неуместен на база 3 изречения във форум.

Дали съм свестен човек е трудно да се каже. Аз се възприемам като доста емоционална личност, чувствителна съм, плача често (от известно време не гледам Новини по тази причина, понякога приемам чуждите трагедии прекалено навътре и съпреживявам), ядосвам се за глупости и понякога си тровя нервите повече от необходимото, затова пък държа много на приятелите си и когато си харесам някого съм силно влюбчива, привързвам се бързо и съм много старателна в отношенията си. Това си има, колкото плюсове, толкова и минуси. Сигурно в определени връзки партньорът ми би се чувствал задушен. Хубавото е, че се събрахме двама с такава нагласа и поне засега не усещам да издевателствам над него, нито той над мен. Израснах със силно контролираща баба, която проявяваше реално насилие (т.е не се спираше на приказки) и имам много силно развито чувство за справедливост и внимание към такива детайли, както и се старая да съм по-умерена дори в моменти, в които се чувствам сърдита. Досега не ми беше хрумнало, че някой ще ме нарече насилник. Общо взето, шашна ме.

Когато единия във връзката вдигне ръка, независимо кой, е много трудно после да се задържат отношенията на ниво. А извиненията не оправят нещата. Абе, има една граница, която не бива да се пресича, колкото и да сме ядосани. Щото после няма връщане, каквито и извинения да ръсим или жестове да правим. Аз така мисля.

Гугъл76, посочих ти нещата, които правят впечатление в писаното от теб. Мнението ми е, че мъжете често са онеправдани с това, че не бива да посягат, но трябва да търпят да бъдат удряни, защото жената била по-слаба физически или си изпускала нервите. Шамарът не е метод на комуникация или решаване на спор. Аз лично бих се чувствала ужасно унизена ако мъжът ми ми зашие шамар и никакво извинение не би поправило в очите ми стореното. Не става въпрос за физическа болка, пребиване и смазване, а за достойнство. С това омаловажаване, което се чете между редовете ти, си затваряш вратата към по-добро разбиране на себе си и евентуално постигане на по-добър контрол върху реакциите си в бъдеще, което ще е от полза и на двама ви. Това е.

Не е много хубаво това с шамара, но принципно понеже виждам, че има колебания какво е насилие и какво не - на мен ми се струва, че по-добре от формалните дефиниции е да се прецени как се е чувствала евентуалната жертва - ако чувства силен страх, болка (особено пък силна), унижение, усещане за безизходица, ако не може да взима самостоятелни решения за неща, които касаят нея, работата ѝ, тялото ѝ и т.н. (има и аспект на икономическо "поробване" често при домашното насилие) - тогава можем да говорим за домашно насилие.

Че гаджето прави някакви мелодрами и че си търчат по задниците не е само по себе си насилие, особено пък психологическо. Ако тръгнем в тази насока, може да се окаже, че и да я плесне по дупето по време на секс (по нейно настояване) или пък обратното  е насилие. Че стиска за ръцете и главата - насилие е, ако е почувствала страх и болка, ако е искала да се отскубне, но той не й е позволил; примерно насилие е, ако иска да излезе от колата, но той отказва да спре или заключва вратите - но това не го знаем и не ни е работа да го знаем, ако авторката не желае да го споделя. Важното е тя да го знае и да го тълкува адекватно, ако е така наистина, като нещо, което не е наред.  

Според мен не трябва да се преиграва с домашното насилие, защото не е шега работа, както тъжните истории (за които вече няма абсолютно никакво съмнение какво са) ясно показват. Авторката на темата може най-добре да прецени как се е чувствала в тези ситуции.

Между другото "домашно насилие" не обхваща само партньорите, а също и децата. И като казвам "децата" съвсем нямам предвид само когато бащата ги бие, но и когато майката го прави също. При децата е по заплетено, защото очевидно не можеш винаги да го оставиш да си търчи където си иска (под рейса или в клетката с лъвовете) и когато не слуша го принуждаваш физически (вдигаш го и го мъкнеш докато прави тантрум най-често). Но крещене, обиждане, обвиняване (от типа "заради теб съм нещастна"), заключване навън или в килера и подобни хубави соц. обичаи, удряне на шамари и подобни като цяло са "възпитателни" подходи, които повечето специалисти по домашно насилие вероятно биха сложили в тази графа... Така че моля всички - по-внимателно с квалификациите и обвиненията в подобни теми...

Иначе аз шамари никога не съм удрял, не съм ритал, не съм ревал все едно съм див звяр, който иска да разкъса някого и т.н. Мен също не са ме удряли жени, не са ме гонили с нож или с тиган или с точилка и т.н.. Едно гадже веднъж се беше опитало да ме ритне, бях я раздразнил нещо. Аз инстинктивно си бях вдигнал крака да блокирам, та вместо да ме ритне по пищяла, нейният пищял срещна коляното ми и я заболя. След което бяхме твърде фокусирани да  правим масажи, за да продължим спора, но тя не пропусна да ме обвини в домашно насилие  - не звучеше много сериозна, слава Богу.

 Да се мазна и да си търся гаджета тук. Значи ако съм съгласен с мнението на някои му се мазна и си търся гадже. Ами правилно си разсъждава момичето. И наистина много рядко има хора в БГ , които могат да имат ясна преценка и да мислят. Според теб, ти понеже си права и си мислиш, че от всичко разбираш явно, ако искам да си търся гадже, при наличието на ФБ и хиляди други чатове и сайтове, дали ще избера бг мама .

Това е крещящ пример за полова дискриминация. Значи лигльото на авторката я бил стиснал два пъти (за болка, или дискомфорт не се спомена) и десетки мами го обявиха без колебание за НАСИЛНИК. Ми ние с жена ми се стискаме един друг почти всеки ден, без да влагаме насилие в идеята.

Когато обаче някоя мама сподели, че е шамарила мъжа си, тогава е напълно безобидно. Физическото насилие от жените не се брои.