Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 45

Колко анонимни ще влязат в темата ни ?

От доста време следя темата. Майка ми се оперира от рак на гърдата в края на 2015 година. Направи ми впечатление, че пие Невробекс, а до колкото знам това са вит.В. Четох на няколко пъти, че са противопоказни за раковоболни. Не знам кой лекар й ги е предписал, кажете грешка ли е?

на майка ми, докторите казаха може всички витамини само без Б12

Има, има - майка ми и тя разви анемия , в момента е и мнооого отслабнала. Предполагам най-добре с храна да се набави желязото (  червено месо и др.)
 Но ние  в момента се борим с вървене, хранене ( тъй като много малко хапва) и не знам дали постоянен прием на всякакви хапчета има смисъл ( само  тровене ) 
И честно казано на нас лекарите особено внимание НЕ ни обръющат. Даже не зная вече къде да ходим и за преглед , защото в онкото се чака една седмица за прием за преглед ...

Не е грешка

Здравейте. Имате ли представа, дали е задължително да се направи хистология на фиброкистозен аденом в случай, че при изследване с гефрир няма атипични клетки. През 2015 г. направиха мастектомия на майка ми. Диференциран инвазивен дуктален Карценом I стадий - ХТ, ЛТ, хормонотерапия, T1H1M0. Януари 2017 откриха лезия. Оперираха я и казаха, че е доброкачествено образуванието. Не е правена хистология освен гефрира... Септември 2017 г. - мастектомия и на другата гърда. Този път ниско диференциран инвазивен лобуларен карценом III стадий, T2H1M0. HER2 негативен. химиотерапевта я изпраща за повторна ИХХ и хистология, тъй като ракът бил друг и това се срещало много рядко. Карциномът е 30 мм. Не разбирам как се е образувал за шест месеца. Възможно ли е да не са видели нищо от последния й контролен преглед през март или въпросната лезия от януари не е била доброкачествена, въпреки направения гефрир?

Благодаря за куража, Фри! Виждам го, че съвсем малко остана, но вече започвам във филми да се вкарвам. Освен бодежите в областта на ребрата, едни стягания около бъбреци, постоянни изтръпвания на крайници, адската сънливост, чак болки в ноктите получих, сякаш някой ми ги изтръгва с клещи. Мразя се вече, не заради изрода, на който съм заприличала, а заради абсолютно непълноценния ми начин на живот. И все го чакам да отминава, а то се натрупва. Хрррррррррхрхрхрхрх! Ще изпия на някой кръвчицата и ще му оглозгам костите, толкова съм осверепяла, но силички нещо не останаха... Вторник! Вторник е деня, когато ще се успокоя вече или ще ме успокоят. Отивам с всичките възможни резултати правени досега през терапиите при моята онколожка, тя да тълкува, тя да мъдрува, на нея вярвам неимоверно много. Ако каже, че e нормално, ок, няма проблем още мога да нося и ще остискам. Ако каже, да действаме по друг начин, по друг начин ще действаме.

Spirit Crusher, от химията и аз имах такива подобни оплаквания. Но след таксаните /Доцетакс/- все още си мисля, че само при мен беше така- болки в мускулите, отпадналост, иглички в краката и пръстите /в последствие/ и болки  в ноктите- даже някои бяха започнали да ми се отлепват.
Всичко преминава, дори и да не ти се вярва. Важното е да гледаме напред и да вярваме!
Прегръдки от мен.

Когато ме попитат какво е усещането след Таксотер единственото, което ми идва на ум е среща, челно с бързия влак.. Хубавото е, че И това отминава...

Единственото,с което мога да коментирам публикацията на Миленка е 
Минала съм всички "цветове" на химиите, но Таксотера беше вълшебен.

Spirit, успокой се, момиче! Химиотерапия правиш, не пиеш витамини просто.
Преди много години правих т.н. червена химиотерапия- 6 курса. Един курс включваше 2 вливания (2 поредни четвъртъка,  3 седмици- 21 дни почивка и пак 2 четвъртъка) общо 12 пъти. Като напредна бройката нямах никъде кьорав косъм; от 52 бях станала 44 кг; при последните вливки повече от 72 часа бях почти в несвяст и ставах от леглото само да повръщам (но знаех какво се е случвало, какво себе говорило, кой е идвал вкъщи и т.н., т.е. не съм изключвала тотално).
Всичко ще мине и замине!
Топли прегръдки от мен! Ще се справиш!
Скоро ще заживееш отново пълноценно!
Споделяй!

Без да съм ви виждала лицата или да ви знам имената на повечето, честно ви казвам, че тук ми е единственото местенце за реанимация и черпене на сили. Моят проблем е злобичката ми, нетърпението ми да стават все по-бързо и динамично нещата и ако е възможно по-тихичко. Знаете ли в момента кое повече ме мори и дразни. Отношението на близките ми. Първо ми беше тежко да крия от тях, че започвах сама в лъжите си да се оплитам. Един съм излъгала за това, друг за онова, трети за друго, те между себе си обаче контактуват, споделят, обсъждат и ме хващаха в лъжи и несъотвествия. Иначе ако можеше щях да оставя в невидение и свекърва, и кумица, и сестра, и племенници, и майка дори... ако имаше как само единствено котката ми щеше да знае за проблема ми, дори мъжа ми ако се бях напънала можех да излъжа, че всичко е наред и ако имах възможност нямаше да се поколебая. Няма как... признах си просто, защото се изморих да ги режисирам всички тия срещи, разговори по телефона, снимки и т.н. Все в най-дребни детайли трябваше да задълбавам.

И теееееееее ВСИЧКИТЕ като ми се емнахааааааа. Не просто от четири посоки почнах да получавам съвети, обаждания,  sms-и, контакти на доктори, позвънявания от куриерски фирми "Сокоистисквачката Ви е тук, елате да си я вземете". Кой какво чул, кой какво разбрал, всеки ти се меси в ежедневието и в хранителния ти режим. Един вика яж боб, друг вика не я служай тая не яж боб, трети те тъпче с вода, четвърте се опитва на сила зелева чорба да ти налива в устата, кръвното се вдигало със солен айрян, веднага рипа баба Пена "А, сакън! Да не сте посмяли, мляко е туй, не е просто вода със сол."

Стана малко работата - сто баби, хилаво бебе. Искам да ги наритам едно хубаво всички квачки около мен и още малко само трябва да ми полазят по нервичките и ще видят тасманийски дявол в действие. Спокойствие ми трябва в момента. СПОКОЙСТВИЕ! Да го е*а!? Поне това не ми ли се полага!? Не им ща нито цеденото цвекло, нито бульоните, нито чайчетата, нито вечното любопитство как съм. Това пък последното едва го издържам вече. На ден по 2-3 пъти прозвънявания как съм била, как съм се чувствала. Вече съвсем арогантно и без никакъв свян отговарям "Чудесно се чувствах, докато не ме събуди току що с това обаждане! Тъкмо отиде час докато се наместя така че да не ме боли и да мога поне да дремна."

Внимавайте много с обкръжението. В един момент натежава повече отколкото може да си представите. Човек от обич и загриженост понякога без да се усети може да се окаже най-дразнещия фактор.

Oф... стига ревала хахах в такива моменти си помисли, че има някои хора в подобно състояние, за които никой не само не се грижи, но и не мисли и не се и сеща. Нямат родители или близки или са изоставени и/или забравени или пренебрегвани. Или са успели да го скрият... Чукай на дърво, както е казал поета усмихвай им се и им казвай само "Да, да, добре, разбира се, ок, айде чао" много е лесно

Разбирам я Spirit мнооого добре.В такива моменти човек малко или много се изнервя/няма как да е иначе/ и му се иска никой да не му бръмчи на главата и да е сам.От прекалена загриженост и на мен ми се повдига.Бях забранила на майка ми да ми звъни.Вечно с нейните акъли,рецепти,е писна ми!Не съм дете в детската градина...А иначе 7 месеца след последната отрова пак се срещам с влака Мушка,ръга отвсякъде,какво е това чудо....Добре че сте вие,за лекарите не ми се говори...Желая ви здраве

Може ли някой да ми каже има ли проф.Тимчева частен прием?Координати къде да търся?