Таня, в никакъв случай. Позачудих се дали да продължа с него, но реших да спра, може да не ви се четат дълги постинги.
За детството на Зехра знаем малко, на мен даже ми е трудно да предположа какво точно е било.
Но при Йомер е различно, видяхме кадър с болния му баща, чухме думите му, разказите на сестра му и други близки от имението; приятелите му описаха какъв е бил като младеж, преди Зехра да нахлуе в живота му. Това познание ми позволи по - лесно да разбера държанието му. Контролът, който си налага е следствие на всичко преживяно покрай бягството на майката. Навън излиза недоверието, вътре в него остават скрити гневът, и болката, и добротата му. Но всички го приемат такъв, какъвто е. Сблъсъкът му с човек, израснал в друга среда, го извади извън релси и хвърли в хаос подредения му свят, подчинен на неговите правила. За първи път някой толкова упорито му се противопоставя и отговорът му понякога беше неадекватен. Казвам "понякога", защото мисля, че ако беше по - мек със Зехра, от договора нямаше да остане нищо. А той нито за миг не забравяше целта му - живота на Айше. Вместо като "бастун", бих го описала като буца лед. С очи за всичко хубаво, което Зехра правеше, независимо, че в началото дълго време смяташе жестовете й за игра - опит да измъкне пари. Да не забравя - и двата шамара от Зехра бяха по заслуги. Най - много ме подразни нерешителността му да признае чувствата си към нея. Но си заслужаваше отлагането. Драмата във финалната сцена е разтърсваща. Добре, че ще се спасят!
Благодаря на всички за постовете! Ninka