Към авторката - единственият съвет, който някой може да си позволи да ти даде и да е на място е това да говориш с родителите си. Преди това прецени добре ТИ какво искаш, за да им заявиш позицията си. Не е лесно да се гледа дете на колкото и години да си. Аз родих на 28. Много е трудно. Но детето си не бих го заменила за нищо на света и нищо не ми доставя такова удоволствие, както като го гледам как се смее. Поглеждам в очите му и знам, че това е моето дете и се чувствам цяла и пълноценна и изпълнена с топли чувства.
Имам съпруг, имам баби, добре сме материално, но пак е трудно. Особено ако си отговорен родител. Освен, че трябва да се грижиш за нуждите му, трябва да го възпиташ, да му дадеш опора, на която да стъпи, да го превърнеш в пълноценен човек първо за себе си след това и за останалите. Вярвай ми това са денонощни грижи. Но за него през всяка трудност ще мина и с всичко ще се преборя, защото това е човекът, който осмисля живота ми. Описвам ти всичко това , за да се опитам да ти помогна да си обрисуваш ситуацията за себе си.