Да родиш на 16

  • 94 535
  • 1 411
  •   1
Отговори
# 60
  • Мнения: 1 604
А бе хора, я се спрете. Как раздавате така съвети и предсказвате бъдещето. Говорим за човешки съдби. А като прочетох ( не запомних от кого)- ако знаех, че е толкова трудно да гледаш щях да изчакам още 10 год. , защото сега ми се ходи по кафета..... Сериозно ли бе хора?! Вземете се в ръце.
Към авторката - единственият съвет, който някой може да си позволи да ти даде и да е на място е това да говориш с родителите си. Преди това прецени добре ТИ какво искаш, за да им заявиш позицията си. Не е лесно да се гледа дете на колкото и години да си. Аз родих на 28. Много е трудно. Но детето си не бих го заменила за нищо на света и нищо не ми доставя такова удоволствие, както като го гледам как се смее. Поглеждам в очите му и знам, че това е моето дете и се чувствам цяла и пълноценна и изпълнена с топли чувства.
Имам съпруг, имам баби, добре сме материално, но пак е трудно. Особено ако си отговорен родител. Освен, че трябва да се грижиш за нуждите му, трябва да го възпиташ, да му дадеш опора, на която да стъпи, да го превърнеш в пълноценен човек първо за себе си след това и за останалите. Вярвай ми това са денонощни грижи. Но за него през всяка трудност ще мина и с всичко ще се преборя, защото това е човекът, който осмисля живота ми. Описвам ти всичко това , за да се опитам да ти помогна да си обрисуваш ситуацията за себе си.

# 61
  • Мнения: 234
В крайна сметка, най-правилното е в най-скоро време да говориш с родителите си. И аз имам дъщеря, малка е още, но ако някой ден се стигне до там , бих искала да сподели такъв проблем първо с мен.

# 62
  • Мнения: 4 496
Не родителите му не са нито роми,нито мигранти.
Просто както ви казах,са доста заможни,а приятелят ми е единственото им дете и те изцяло са му дали да прави каквото иска.Тоест ще го подкрепят,ако той им каже ,че съм бременна  и искаме да родя и да живеем в тях  Tired

Т.е. тези богаташи ще направят всичко възможно да не се опропасти сина им. Или ще му дадат пари за аборт, или ще го накарат да не признава, че детето е негово и ще те оставят да се спасяваш. Ако са хора с положение, надали ще са щастливи от факта да те отглеждат теб, че и детето ви.
Отделно, че въобще не сте готови да имате деца. Когато сте готови ще мислите как Вие да си ги гледате и издържате, а не при чии родители да се заврете да живеете.
Ти как си го представяш. Той на 18 ще иска да ходи на дискотеки, а ти с бебето у неговите родители. Или щ е ходиш да я молиш бабата да си гледа внучето, че и ти да ходиш по дискотеки ли?

# 63
  • Мнения: 6 640
забременяла все още не означава родила и с дете на ръце. всички знаем, че бременността може и да не се износи успешно. понякога природата си казва думата и дори и много желано да е детето, нещата не се случват.
бременността е в толкова ранен стадий, че първият въпрос е дали момичето съзнателно да даде шанс на тази бременност или не. ако не я желае, най-вероятно абортът ще е химически и ще се изрази в гълтане на хапчета и предизвикване на една по-болезнена менструация, т.е. нищо чак толкова стресиращо и болезнено от физическа гл.т.
според мен не бива да се намесват аргументи от сорта на това, че абортът е убийство, че може да остане без деца и т.н., защото са твърде спекулативни и могат да ударят сериозно психиката на девойката. на тази възраст животът буквално е пред нея. абортът ще ѝ позволи нещата да продължат както до сега, а бременността ще обърне хода им на 180 градуса. ясно е, че девойката не може да се справи сама с бебе - без доход и без собствен дом. единственият ѝ шанс животът ѝ да се развие добре е ако получи подкрепа в собственото си семейство - т.е. ако родителите ѝ са готови да имат бебе. затова тя трябва да говори с тях и да решат заедно.

# 64
  • София
  • Мнения: 19 506
И аз съм казвала на сина ми ми приятелките му, ако направят беля и я е страх да говори с майка си, да дойдат да ми кажат на мен, няма да се сърдя, няма да им викам и да се ядосвам и ще им помогна. Само че под помощ винаги съм имала предвид да намеря читав лекар, за да не ходят да правят криминални аборти по някакви дупки.
Никога не ми е минавало през ума, че тези ми думи биха били изтълкувани някога като желание да гледам бебето на непълнолетния си син и приятелката му. Ще ревизирам разговорите за в бъдеще.

# 65
  • Мнения: 5 259
и не искам като се погледна в огледалото след 10 години да бъда необразована и убита от живота жена,просто защото на 16 съм направила грешка.
Не съм чела останалите коментари, но това изречение наистина ме порази. След 10 години евентуалното ти дете ще е на 10. Какво мислиш, че првят майките на 10 годишни деца? Скубят си косите по цял ден, убиват се от живота и стоят необразовани? Всъщност работят на пълен работен ден.
А един пълен работен ден гълта повече време, отколкото някакво учене, повярвай ми. И училищно и университетско. Щом майките на деца могат да работят, защо ти да не би могла да учиш? Предполгам си чувала за чудото, наречено ясла / детска градина.
Хайде, без толкова драматизъм.

# 66
  • Мнения: 14
Биха уважили решението ни.Не съм казала,че ще летят от радост,че ще стават баба и дядо на 40  ooooh! След като решим ние какво искаме,тогава ще поговорим с родителите ни.

# 67
  • София
  • Мнения: 19 506
Няма да станат баба и дядо, ами майка и баща на практика отново на 40, защото вие бебе не можете да гледате, нито да го издържате.
И като решите какво искате, не е лошо да решите и:
- кой ще ви издържа
- как ще завършиш училище
- някой от двама ви смята ли да учи висше

и т.н. и т.н.

Нищо невъзможно няма, разбира се, всеки е свободен да прави грешките си.

# 68
  • София
  • Мнения: 62 595
Надявам се темата да е пързалка. И да е, и да не е, според мен нещата са следнитте
- задължително казване на собствените родители - независимо каква е реакцията им, трябва да знаят. Със сигурност ще има шок, а дали този шок ще избие в обвинения, крясъци или напускане на бойното поле вече не се знае. Но след първоначалния шок ще трябва да се поуспокоят и да обмислят нещата.
- след това на таткото - него по подразбиране не го брой в картинката, защото е много вероятно да се изплаши и да те обвини, дори да каже, че не е негово...
- неговите родители - също не ги брой - ако пък, случайно се окажат отговорни и искат внучето, ако решиш да раждаш, тогава вече ще имаш една подкрепа повече. Но е по-вероятно да отрека бебето да е тяхно

Според мен едно бебе, дори когато майката е на 16, няма как да съсипе ничий живот, кръвта вода не става. Дете се отглежда, обаче веднъж абортирано няма как да се поправи, независимо от съжаленията след години. Аз не бих изпратила детето си да абортира, пък каквото - такова. Има повече съсипании живот от ранни аборти, изостаавени след раждането бебета, отколкото от това бабата и дядото да вземат бебето и да го отгледат заедно с майката, ако толкова другата рода се изпокрие като мишки. затова и на чуждо дете не бих дала съвет за аборт.

# 69
  • Монтана
  • Мнения: 1 021
Съвет не искам да давам, че и моята е точно на 16г. и половина и не знам в такава ситуация как бих реагирала.
Защото едно е да изпаднеш в ситуацията, съвсем друго е да казваш аз така бих направила.
Само едно знам, че няма да си изоставя детето, а ще седнем да говорим като големи хора.

# 70
  • Мнения: 22
Добре, че сте вие да можете така авторитетно и безкомпромисно да отваряте очите на всичи кое е грешка, кое е безумно трудно, кое е нередно и кое правилно. Хвала, аферим, машшалах. С такива оправни и всичко знаещи жени, само се чудя защо положението повсеместно си е таковало таковата (във всяко едно отношение).

Но, да, Хайде, оставете я да си 'прави грешките' без да продължавате да я нахъсвате да направи единственото "правилно" нещо, което ще я прибощи към отбора бг мами, за които аборта е 'лека козметична процедура - щадяща за нервите и даже приятна ако имаш правилната нагласа'.

Точно като хиени обикалящи омаломощено животно, надушващи и желаещи кръв сте. Което, иронично, много адекватно отразява същината на проблема.

Темата, придвидимо, стана 'за и против аборта', а не какво да очаква (примерно) като роди. Тя и това пита, в интерес на истината. ОК, описахте детайлно негативите. А някоя "майка" няма ли да се изстъпи напред и да опише и позитивите или такива, викате, няма? Край с ходенето по кафета, моуове, 'живеене' и грабене от живота с пълни шепи. Пирон в ковчега, слагане на черната забрадка, преждевременно повяхване и горко оплакване над люлката тихо посред нощ.

Не можем да знаем как ще реагират родителите й и тези на момчето. Но можем да се въздържим от това да я подкоросваме да направи това, което на нас ни отърва, нали? Или не?

п.с. този коментар визира мненията на Бърди и тези преди нея.

# 71
  • Мнения: 1 604
Лепенка, точно това написах и аз. Просто съм потресена как се раздават съвети в тази тема. От глупави по- глупави.

# 72
  • София
  • Мнения: 62 595
Позитивите и негативите зависят от нейните родители, от това как те ще реагират. И от нея, разбира се, ако бременността бъде потвърдена от лекар. Във всеки случай страхът "ще ме убият" няма да се осъществи. Скандал - вероятно. "Съсипваш си живота, как може..." - също много вероятно. Но на всички - и на момичето, и на родителите й, ще им трябва време да осмислят фактите и всеки за себе си ще трябва да стигне до някакъв сценарий за бъдещето. Някои родители настояват на аборт, естествено с всички изброени тук аргументи за съсипаното бъдеще. Обаче други са готови да помагат за бебето, ако дъщеря им иска да роди. Много родители решават в полза на аборта, защото се срамуват и се страхуват, всичките им мечти сякаш се сгромолясват, какво ще кажат роднините, съседите... А на практика на никото не муу дреме, защото не комшиите и роднините носят отговорността за решенията си, а родителите на майката. Нито ще е първото дете на 16-годишна майка, нито последното и няма място за срам.

# 73
  • Мнения: 22 036
Според мен, единствения начин да се справиш, е да имаш подкрепата на родителите си. Също трябва да си дадете сметка, че купона приключва за следващите 15-16 години.

Янечек, с общата ти теза съм съгласна, но няма законен начин, родителите да принудят дете на 16 да направи аборт. Тяхно разрешение се изисква само за аборт и то е заради медицинския риск.

Аз познавам само едно семейство, чиято дъщеря роди на 16 от 30 годишен мъж, който поне изкарваше пари, но нейните родители поеха почти изцяло детето, докато тя завърши и висше. В следствие, майката и дъщерята са по-скоро като сестри, а майката се раздели с този мъж отдавна, макар че той и до сега се грижи за дъщеря им.

# 74
  • Мнения: 2 142
На 19 години чух страшната присъда от лекарите, че имам тежка ендометриоза и вероятността да имам деца е много малка. 7 години се борих за да имам дете, преминах през 5 операции и 2 ин-витро процедури, 1 спонтанен аборт. Сега съм майка на прекрасно момиченце, и си признавам, много трудно се гледа дете дори и аз мрънкам от време на време. Но след всичко, което преживях знам едно бременността е благословия. Никоя жена не знае дали след година-две няма да получи моето заболяване, или друго. Гаранции няма. Решението ще вземеш ти, но помни че има хора, които всичко биха дали да забременеят. Най-безболезнено ще е майка ти да отгледа детето а ти да се върнеш на училище с гордо вдигната глава. Ако се решиш на аборт, ти пожелавам всичко да мине ок. Успех, мило момиче!

Общи условия

Активация на акаунт