На позицията на Андариел и Лепенката съм!
И се учудвам на написаното от някои тук, честно казано!
При положение, че дадено нещо вече е факт и явно дали поради лоша полова просвета, неопитност или лош късмет, момичето е бременно, трябва да се решава какво да се прави оттук нататък. И нека моля тези, които смятат, че са си възпитали и отгледали така децата, независимо момичета или момчета, че да не може да им се случи подобно нещо - малко да помислят и размислят. Не всичко в живота се случва по план. На всеки може да се случи непланирана бременност. На всеки!
Аз съм набор 1978. Имам близка, която роди на 16. Тогава. Българка, руса, синеока. После завърши средно. Имаше подкрепата на майка си, която й помогна заедно да го отгледат. В момента близката ми е на 39, колкото мен, със син на 23 години, най-голямата й гордост и радост в живота. Никога не е съжалявала, че го е родила. Никога! Така й се стече след това животът, че не намери мъж до себе си, от когото да роди отново и с когото да създаде семейство. Така че това й е бил шансът да бъде майка явно. Съдбите на хората са различни. Говоря за моя съученичка в началното училище, но все още поддържаме връзка с нея, така че съм наясно с историята й. И да, докато ние останалите учихме, ходихме по купони и се забавлявахме още по детски, тя си разхождаше бебето в количката. И да, завърши вечерно. И да, още на 18-19 години започна работа и не е спирала да работи никога. Но и никога нито изостави детето си, нито беше изоставена на произвола от майка си. Още когато това й се случи на нея, аз реших за себе си - никога няма да направя аборт по желание. Забременея ли - раждам. Колкото и да ми е трудно. Това си е мой избор, знам.
Но зная и това, че ако синът ми доведе бременната си непълнолетна приятелка, лично аз ще им помагам, съдействам и ще ги подкрепя, независимо колко ще ми е трудно на битово и финансово ниво. Няма да искам момичето да абортира. Няма да искам синът ми да се отмята от бащинството си, от отговорността и радостта да бъде родител. Независимо от възрастта му. Щом е могъл да направи бебе, не е взел нужните мерки, а е бил възпитан да ги взима, щом е и станало бебето - да си го гледа. Е, да, разбира се, с помощ и подкрепа. Но ще съм против аборт, ако ТЕ ДВАМАТА СИ ИСКАТ детето. Ако са убедени, че не го желаят, да, ще им помогна и в другото решение... ще ми е тъжно, но в крайна сметка те са родителите. Хора, независимо от възрастта им, помислете кои са майката и бащата всъщност.
БгТатко81, понеже попита, да ти отговоря - да, според мен има един минимум, под който наистина не бива да се ражда. И дай Боже да не се стига дотам да се взима такова критично решение. Защото ако говорим за момиченца на по 12-13 години, тогава самата медицина съветва да не се рискува с раждане - тялото все още не е развито като на зряла физически жена, може да възникнат куп други здравни проблеми. Доколкото съм чела за такава ранна възраст, и абортът, и раждането са опасни. Но в случая момичето е на 16, не е толкова крехко и малко. Но да кажем - под 14-15 според мен е абсурд да се ражда, след тази възраст е допустимо, при някои условия. За съжаление на тази възраст без подкрепата и опората на най-близките момичето и момчето едва ли ще се справят сами. Така че се надявам лично аз на повече родители, които не са толкова мелодраматични и шокирани, а на по-спокойни и уравновесени баби и дядовци. Травмата от един аборт и от изоставяне на първородното дете понякога се изживява изключително тежко и води при някои жени до депресия, посттравматично стресово разстройство, загуба на смисъл, омраза към близките, невроза... Така че с лека ръка не мога да съветвам нищо когото и да било. Това е моето мнение.
П.П. Вече трети път не мога да публикувам поста си, защото ... Внимание, докато пишехте, в темата бяха публикувани 7 нови отговора.
И се учудвам на написаното от някои тук, честно казано!
При положение, че дадено нещо вече е факт и явно дали поради лоша полова просвета, неопитност или лош късмет, момичето е бременно, трябва да се решава какво да се прави оттук нататък. И нека моля тези, които смятат, че са си възпитали и отгледали така децата, независимо момичета или момчета, че да не може да им се случи подобно нещо - малко да помислят и размислят. Не всичко в живота се случва по план. На всеки може да се случи непланирана бременност. На всеки!
Аз съм набор 1978. Имам близка, която роди на 16. Тогава. Българка, руса, синеока. После завърши средно. Имаше подкрепата на майка си, която й помогна заедно да го отгледат. В момента близката ми е на 39, колкото мен, със син на 23 години, най-голямата й гордост и радост в живота. Никога не е съжалявала, че го е родила. Никога! Така й се стече след това животът, че не намери мъж до себе си, от когото да роди отново и с когото да създаде семейство. Така че това й е бил шансът да бъде майка явно. Съдбите на хората са различни. Говоря за моя съученичка в началното училище, но все още поддържаме връзка с нея, така че съм наясно с историята й. И да, докато ние останалите учихме, ходихме по купони и се забавлявахме още по детски, тя си разхождаше бебето в количката. И да, завърши вечерно. И да, още на 18-19 години започна работа и не е спирала да работи никога. Но и никога нито изостави детето си, нито беше изоставена на произвола от майка си. Още когато това й се случи на нея, аз реших за себе си - никога няма да направя аборт по желание. Забременея ли - раждам. Колкото и да ми е трудно. Това си е мой избор, знам.
Но зная и това, че ако синът ми доведе бременната си непълнолетна приятелка, лично аз ще им помагам, съдействам и ще ги подкрепя, независимо колко ще ми е трудно на битово и финансово ниво. Няма да искам момичето да абортира. Няма да искам синът ми да се отмята от бащинството си, от отговорността и радостта да бъде родител. Независимо от възрастта му. Щом е могъл да направи бебе, не е взел нужните мерки, а е бил възпитан да ги взима, щом е и станало бебето - да си го гледа. Е, да, разбира се, с помощ и подкрепа. Но ще съм против аборт, ако ТЕ ДВАМАТА СИ ИСКАТ детето. Ако са убедени, че не го желаят, да, ще им помогна и в другото решение... ще ми е тъжно, но в крайна сметка те са родителите. Хора, независимо от възрастта им, помислете кои са майката и бащата всъщност.
БгТатко81, понеже попита, да ти отговоря - да, според мен има един минимум, под който наистина не бива да се ражда. И дай Боже да не се стига дотам да се взима такова критично решение. Защото ако говорим за момиченца на по 12-13 години, тогава самата медицина съветва да не се рискува с раждане - тялото все още не е развито като на зряла физически жена, може да възникнат куп други здравни проблеми. Доколкото съм чела за такава ранна възраст, и абортът, и раждането са опасни. Но в случая момичето е на 16, не е толкова крехко и малко. Но да кажем - под 14-15 според мен е абсурд да се ражда, след тази възраст е допустимо, при някои условия. За съжаление на тази възраст без подкрепата и опората на най-близките момичето и момчето едва ли ще се справят сами. Така че се надявам лично аз на повече родители, които не са толкова мелодраматични и шокирани, а на по-спокойни и уравновесени баби и дядовци. Травмата от един аборт и от изоставяне на първородното дете понякога се изживява изключително тежко и води при някои жени до депресия, посттравматично стресово разстройство, загуба на смисъл, омраза към близките, невроза... Така че с лека ръка не мога да съветвам нищо когото и да било. Това е моето мнение.
П.П. Вече трети път не мога да публикувам поста си, защото ... Внимание, докато пишехте, в темата бяха публикувани 7 нови отговора.
