Здравейте,
искам да си споделя проблема. Споделял съм го в много форуми - но освен подигравки друго не съм получил.
Та проблема е следния - никога не съм имал връзка с жена и немога да имам. Не знам защо. Нямам и социални контакти с жени. Пробвал съм в сайтове за запознанаства - там е абсурд. Според мен мъжете трябва да бойкотират тези сайтове, но това е друг въпрос.
Навсякъде срещам апатията на хората - просто не им пука за никого (или просто на мен така ми се
струва). Та реших и аз да съм апатичен - защото е по-лесно, пък и за какво трябва да ми пука за някой като на никой не му пука за мен (не че е нормално). Започнах да изпитвам и неуважение към жените. Примерно като
шофьор на жена категорично няма да отстъпя предимството си, но на мъж бих. А това не беше така, само преди 5 години. Ако някога жена ме помоли да и помогна - не и помагам ( казвам си наум "мъжа ти да ти помогне"). Знам
че не е нормално, но за мен това е нормалната рекация да си го върна на жените, за това че съм сам.
Сигурно ако кажете, че ако съм миличък с жените ще намеря подходяща жена за връзка - ще ви кажа, че при мен не работи. Като се замисля колко съм бил мил и как е било това използвано за лична угода от някои жени направо ме хваща яд.
Нормално ли е да ти кажат " Аз съм с теб докато си намеря приятел?" !???
Както и да е. Тормози ме самотата. На 40 год съм. Вече обречена кауза. Просто като видя двойка- се обръщам настрани (немога да понеса мисълта, че немога да има връзка и немога да се усмихна на чуждото щастие). Колеги като почнат да говорят за децата си или да показват техни снимки гледам по най-бързия начин да се изключа от разговора- защото не понасям и мисълта че нямам деца и семейство.
Моля без подигравателни коментари. ( доста хора чрез подигравката си вдигат егото)
Благодаря за отделеното време.
искам да си споделя проблема. Споделял съм го в много форуми - но освен подигравки друго не съм получил.
Та проблема е следния - никога не съм имал връзка с жена и немога да имам. Не знам защо. Нямам и социални контакти с жени. Пробвал съм в сайтове за запознанаства - там е абсурд. Според мен мъжете трябва да бойкотират тези сайтове, но това е друг въпрос.
Навсякъде срещам апатията на хората - просто не им пука за никого (или просто на мен така ми се
струва). Та реших и аз да съм апатичен - защото е по-лесно, пък и за какво трябва да ми пука за някой като на никой не му пука за мен (не че е нормално). Започнах да изпитвам и неуважение към жените. Примерно като
шофьор на жена категорично няма да отстъпя предимството си, но на мъж бих. А това не беше така, само преди 5 години. Ако някога жена ме помоли да и помогна - не и помагам ( казвам си наум "мъжа ти да ти помогне"). Знам
че не е нормално, но за мен това е нормалната рекация да си го върна на жените, за това че съм сам.
Сигурно ако кажете, че ако съм миличък с жените ще намеря подходяща жена за връзка - ще ви кажа, че при мен не работи. Като се замисля колко съм бил мил и как е било това използвано за лична угода от някои жени направо ме хваща яд.
Нормално ли е да ти кажат " Аз съм с теб докато си намеря приятел?" !???
Както и да е. Тормози ме самотата. На 40 год съм. Вече обречена кауза. Просто като видя двойка- се обръщам настрани (немога да понеса мисълта, че немога да има връзка и немога да се усмихна на чуждото щастие). Колеги като почнат да говорят за децата си или да показват техни снимки гледам по най-бързия начин да се изключа от разговора- защото не понасям и мисълта че нямам деца и семейство.
Моля без подигравателни коментари. ( доста хора чрез подигравката си вдигат егото)
Благодаря за отделеното време.
Ако те топли, чичо ми се ожени на около 47-48 години, та деца, та работи.. искам да кажа, че годините не са критерий кога ще намериш любовта и ще имаш семейство 
Мисленето на жените ли се опитваш да разгадаеш или...? Каза че нямаш връзка, трудно ти е да започнеш такава, написа че всичките ни коментари са безполезни. Кой е полезен? Започваш да ми приличаш на стара мома, събираща Х брой котки вкъщи и съскаща повече от всичките, взети заедно... 
