За пътуванията

Дразнят се тези, които завиждат. Ако някой не обича да пътува няма причина да се дразни, че друг го прави

Аха, да - завист, кво друго ше е да ти е досадно да разлеждаш една след друга десетки чужди снимки тип "аз на площад Х в Лисабон".
Също както ако ти е досадно да гледаш безброй снимки с умилителните бебета, умопомрачителните сватби и пр. на другите, това значи, че завиждаш.

Чек, елате да им кажеш после, че и без роднини става . Сериозна съм.

Досадно е, когато гледаш неща, които не те интересуват. Примерно аз не харесвам снимки на манастири. Всичките са ми еднакви и като погледна пет, ми е все тази за останалите 50. Снимките с храна също са ми скучни.
И всъщност цялата работа опира до количеството, не толкова до това какво е снимано.

Всякак обичам, и с туроператор (макар и да ме дразнят лелките, които все мрънкат, все са изморени, все искат да ходят на МОЛ, а не на исторически обекти, да им се чуди човек защо изобщо са тръгнали), и с приятелка, и сама. Когато съм на път мога да не ям и да не спя. Искам да видя колкото се може повече, да греба с пълни шепи от красотите на тази Земя. Не ме дразнят условията в хотели, храната и т.н., просто искам да видя, да изживея, да усетя, да мине през мене нещо ново и непознато..... Обичам и да препускам от едно място на друго с нощен преход за 6 дена, обичам да ида и на едно място само, т.е. на всяко едно място пооделно. Обичам и популярни, известни и "модерни" дестинации, обичам и непопулярни такива, забутани, неизвестни, опасни дори. Багажа си го стягам за 10 мин., не ми тежи, много ми е нервно обаче как ще протече пътуването, в смисъл - страх ме е от злополуки по пътя. Но явно любовта към Пътя е по-силна от страха. Обичам и да ми разказват, съпреживявам чуждите пътувания и обичам да гледам снимки, аз като не мога да отида, поне да ми разкажат от първа ръка....Това да ходиш на СПА не го приемам за пътуване, за мен пътуването е свързано с това да видиш исторически места, природни и културни забележителности на различните народи по света. И у нас. СПА -то е почивка, не е пътуване. С децата, еми, не пътувам... То откакто са децата, финансите се изпаряват като роса през август, та и затова. Веднъж само ходихме семейно, докато беше едното дете,  оставихме го при моите родители. Иначе с двете деца в колата за по един ден понякога ходим някъде, на по-близки места. Сега аз си стоя вкъщи с малката, таткото е на море с голямата. От догодина се надявам вече всички заедно да идем поне на море. Ходенето на море не е пътуване де, почивка е, която откакто се родиха децата също стана мираж. За чужбина е рано още за децата, едно парите, второ още нищо няма да запомнят, само ще се уморят... И за протокола - мъжа ми не обича да пътува!!! Не можеш да го поместииииииш. Дървен шоп, за когото от ИскърО по-дълбоко нЕма!!! Това дето "мръдваме" по малко, се случва след дълго мрънкане от моя страна. То все да има "ама", както са казали старите хора. Ето че и аз станах като колежките от темата, само че спрямо собствения си съпруг. Това брои ли се за нетолерантност към инакомислещите? Ако да, само да вметна, че и той не е толерантен към моята пътешественическа страст!:smiley:

Направо съм се утепала от завист за пътуване, толкова, че при възможност отказвам служебните в чужбина, сега съм на етап писнало ми е.За отпуската някъде тихичко без навалица и маршируване по културни забележителности.Догодина незнам какъв ще ми е акъла и какво ще ми се прави.
Дразни отношението към личното време и напъна да се обяснява каква трябва да е идеалната почивка или как трябва да се организира пътуването и всякакво такова натрапване.
Просто не ме интересуват снимки на хора, които не са ми близки или пък са ми безразлични. Нямам желание да съм наясно с всеки аспект от житието и битието на някой колега
Е някоя снимка на знаменитост отвреме на време не пропускам да коментирам.

Аз писах, че не пътуват всяка седмица. холандците ходят на 1-2 почивки, едната на по-екзотично мпясто, но да се ходи всяка седмица на спа, като в Бг, абсурд, такова чудо не съм видяла там. Може да има, не знам. Просто в Бг ми прави впечатление ,ходят всяка седмица на спа, и пускат снимки във фейсбук. По хавлии.


Аз харесвам манастири, имам и снимки с храна от Китай сигурно над 200, но през ум не би ми минало да ги натикам пред носа на когото и да е било.  Гледам си ги аз, и си спомням хубави моменти. Не ме интересуват изобщо чуждите преживявания. Моите са най-важни. Все ми е едно кой, как е снимал една скала от 5 позиции.

Точно! Когато сам си го изживял, ти е интересно да си ги гледаш и пак, и пак. Докато страничният човек вижда едно и също във всяка снимка.

А относно децата, когато нашето беше малко, пътувахме много повече. И по 1000км сме минавали наведнъж с кола, и по самолети. После имаше един период, в който никъде не ходехме. Беше доста трудно. Сега е вече на 10 и няма проблем. Ние обаче не сме толкова издръжливи и повече не се наемам на  такива маратони с кола и без сън.

Специално за снимките...мноооого ми е досадно. Просто всеки идва с 5000000 снимки и държи да покаже всички. Нищо, че 3/4 са еднакви. В интернет гледам много снимки и чета относно дестинациите, това дори ми е любимо. Но хората държат да се покажат именно пред Айфеловата кула, нищо, че всеки знае как изглежда, за да ми докажат, че са били едва ли не там. Това се отнася за колежката със снимките на всяко камъче и листо, но има и много други които са като нея.
Дано не звуча злобно, не искам да злобея, просто нямам нерви цяло едно излизане на по кафе да е посветено на гледане на всичките ѝ снимки. Три-четири са ми достатъчни.

Именно.
Аз, понеже съм некултурна, по забележителности рядко ходя, по манастири - тоже, но снимки от неевропейските (азиатските) чужбини, по които сме ходили, не е като да нямам. Без да твърдя, че не съм качила нито една напълно безинтересна за света снимка във ФБ (няма да е вярно  ), не ги публикувам с килограми съвсем не от желание да пазя живота си в тайна (казвам го, щото и такива хора има - сакън да не качи някой образа им у ФБ). И през ум не ми беше минавало, че ако на някой му е досадно да гледа моите снимки, значи е от завист.

Охх, направо мен описваш, само в добавка имам и още три пъти по толкова снимки без мен от всяко пътуване. Трябвало е да се родя японка с фотоапарат вместо ръка

По темата- който иска, пътува, който не иска, не. Какво право има който и да било да съди чуждия избор? Лошо става обаче, когато някой необичащ да пътува тръгне нанякъде с пишман пътешественик като мен

Аз обичам да пътувам сама. Опитвах се да приобщя детето и баща му, ама не ни се получава. Аз обичам да ставам рано и да се губя и така до поне 12 през нощта. Започнах да харесвам и безмислените престои по разни летища, защото срещам хора, които са интересни, а иначе не бих ги срещнала.
Аз обичам да снимам, но не обичам да показвам снимки с разказ. Обичам да гледам снимки, но не селфита и отрязък от колисеума.

Досадно си е това със снимките, особено ако не сте си близки и ви се различават интересите. Аз самата не обичам да снимам, така не мога пълноценно да се насладя на момента. Камо ли да гледам снимките на друг, който е бил в място където вече съм била или просто не ме интересува, или пък е супер бездарен като фотограф...

И аз Раче, ама пусто не мога да се спра. Да, има моменти, когато ако има как - няма да изляза 10 дни от нас и хич няма да ми е скучно. Но като скъсам синджира... Бих казала, че моят дом е навсякъде, където се чувствам добре. Не е задължително да е мястото, където живея. Мечтата ми е да пътувам и да живея за по 1 месец на различни места, да попивам от местната атмосфера.

Към авторката - замисли се над този нездрав страх към нови места и тревожността, че нещо лошо ще се случи. Чак пък толкова да е натоварващо стягането на багажи, да се возиш в автомобил и да следиш за табели?! Дано не си с такова отношение към всички хипотетични и реални трудности в живота, дори и към най-малките

И за мен проблемът е в колежките, а не в авторката на темата. Хората сме различни и едни обичат едно, други точно обратното.
Обожавам да пътувам, както организирано с ТА, така и самостоятелно, и искам да видя всичко, да опитам местната храна, да пийна нещо нетипично, да подишам въздуха на градчето, в което съм, да се пошлаяяр да си купя сувенирчета, да обиколя молове, музеи, паркове и т.н, обичам историята и се интересувам и от съвременната геополитика, та ми е интересно и днес как живеят хората по различните точки на света. Но мразя показността, от доста време не качвам нищо във фейса, не се тагвам, и не давам и други да го правят с редки изключения, изобщо не показвам снимки особено в офиса, дори не казвам и къде отивам - дълго време слушах, "Е, сега пак ли ще пътуваш", "Е, така щото можеш да си го позволиш" /не че те не могат/,  "Не се напътува" и подобни. Като се върна и се почва разпит, къде, с кого, защо, покажи снимки и така 1-2 седмици, аз обаче държа и не показвам, и те се отказват, преди им носех разни неща за почерпка, и пак кусури - Това е много сладко, Това е пълно с вредни неща, и т.н. Вече нито нося, нито казвам, нито нищо.  Прекарвам си отпуските и почивките, както ми харесва на мен. Е, да ама ме смятат за гадна, защото казвам каквото мисля, не лицемернича и не споделям лични неща.
Много се радвам, ако мои приятели пътуват и се забавляват на нови места, не завиждам, те споделят с мен и аз с тях, но знам кои обичат да им разказвам и кои не и се съобразявам. Познавам хора, които имат много повече възможности от мен да пътуват и не го правят, други и с по-малко възможности, си позволяват пътувания за сметка на друго - напр. заведения, цигари, кино и т.н Въпрос на приоритети.
Разбирам доничка, и смятам, че не в нея е проблема.