Какво ви се работи?

  • 97 417
  • 1 325
  •   1
Отговори
# 90
  • Мнения: 13
Като малка много исках да имам своя галерия във Париж, това беше най-голямата ми мечта. Актриса също исках, но много бързо осъзнах, че никак не съм добра и бързо се отказах. Сега работя във сферата на изкуството ( фотография ) и желанието ми за галерията не си е заминало, ще видим бъдещето какво ще покаже. Туко виж след 6 години наистина се сбъдне. Grin

# 91
  • София
  • Мнения: 12 577
Аз работя това, за което мечтаех от училище още - да съм журналист. Това учих, това работя вече 20 години. Обичам си работата, която всъщност не е просто работа, а начин на живот.
Обаче...от известно време много искам да съм следовател. Обичам наказателното право, обичам криминалистиката, но на стари години право да уча...едва ли.
Иначе мечтая и да не работя по цял ден, въпреки че ММ твърди, че само така си говоря, а на петия ден ще откача и ще почна да работя.
Но искам да имам цялото време на света да прочета всички книги, които искам да прочета. Вероятно ще трябва да си помечтая да живея 800-900 години, ама надали...

# 92
  • Варна
  • Мнения: 6 944
Много ми харесваше да изследвам разни стоки лабораторно. Хранителни, промишлени, всякакви. Нали съм стоковед.
Работи ми се в лаборатория-може и с разследване на крими случаи да се занимавам. Simple Smile

# 93
  • Мнения: 442
Много е хубаво човек да стане това, за което е мечтал..

# 94
  • Мнения: 2 156
Работи ми се нещо, което не е пред монитор Stuck Out Tongue Closed Eyes
А дано, ама на дали

# 95
  • София
  • Мнения: 16 508
А аз мечтаех да стана вулканолог. Сега работя това, за което съм учила и съм си постигнала мечтите и съм си доволна от работата. Но пък след като посетих Кейп Канаверъл и пак по детски взех да мечтая колко ли би било готино да работя за НАСА, пък и да не съм космонавт (аз и за шофьор на кола не ставам с калпавото си зрение).

# 96
  • Мнения: 1 412
Като малка си играех на учителки.Всички деца от квартала ми бяха ученици. Странно ,но те не искаха да са учители .Е,станах  и съжалявам:( В момента искам да съм маникюрист, фризьор....

# 97
  • Варна
  • Мнения: 2 433
И аз съм от щастливците, които работят това, което са си мечтали. Бях може би на 10 или дори и по-малка и вече знаех каква ще ми бъде професията. 😊

# 98
  • here and now
  • Мнения: 5 440
Най-много ми се работи нищо. Инак ми се ще да съм психолог.  И без това работя с хора и по цял ден търпеливо ги изслушвам, та поне бройката ще е по-малка, ще са с фиксирано време и ще ми плащат точно затова.

# 99
  • Down Under
  • Мнения: 1 133
Винаги съм искала да имам хотел някъде из екзотичните дестинации Surfer
В момента пък ме избива на сладкарски мечти и да правя бутикови сватбени торти, въпреки че не съм от сръчните Grinning

# 100
  • Мнения: 892
Като малка си мечтаех да стана космонавт или поне пилот от Формула 1 - за мен това са мечти, иначе другото са просто желания, които всеки би могъл да осъществи, стига да иска достатъчно.

# 101
  • Тра-ла-ла
  • Мнения: 21 217
Аз си мечтая да ми плащат, за да пътувам по света и у нас. А пък в замяна ще им давам снимки и пътеписи Mr. Green Иначе по-реалистично исках да стана профайлър, но в България просто няма смисъл Whistling

# 102
  • Sofia
  • Мнения: 5 004
Онзи, който обикаля по разни позападнали хотели и работи с екип дизайнери, декоратори и управленски кадри за да ги вдигне на крака също има много интересна професия. Май се казваше "Невъзможен хотел" предаването.

Тази професия е много добра Bowtie Гледам предаването редовно.

Аз исках журналист да стана, да ме дават по телевизията.
В друга посока се развих - искам сега ИТ мениджър да стана, но и да пътувам и да се срещам с клиенти.

# 103
  • Мнения: 3 677
Повечето мечтани от мен неща дори съм ги работила, но и те рано или късно се превръщат в работа, намирам го за тъжно и иронично едновременно. При съществуването на "сентенции" като: "Работи това, което обичаш и няма да работиш нито ден..." Ами, не и когато мечтите се превърнат в работа, пак си е работа. Е, много по-лесно, много по-малко стрес има, когато работиш мечтата си, особено ако по принцип си те бива, но когато мечтата се превърне в рутина е тъжно, даже още по-тъжно отколкото ако трябва да ставаш всеки ден за да ходиш на някаква омразна работа.

# 104
  • sofia
  • Мнения: 9 235
Меркантилница добре го е формулирала. "Работа ли е, не ми я хвали" Wink

Много ми харесваше шиенето и в едни ранни години се бях насочила натам. Родителите ми повлияха и учих нещо, което ми харесва по принцип, но не случих на работна среда и още като стажант се отказах изобщо.
Работата ми в момента ми харесва, но имам нужда от някаква промяна. Каква и аз не знам.

Общи условия

Активация на акаунт